Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив срещу решение № 2516/28.11.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3731/2017 г. в частта, с която е отменен и изменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002615003828-091-001/09.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Оплакванията на касатора са относими към трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите му са за опущения на съда при преценката на писмените доказателствени средства за констатациите му от значение за решаване на спора за съществуването на задължение за ДДС в привръзка с основанията за издаване на кредитно известие по издадени от ревизираното лице фактури за наем на багер и задължението за корпоративен данък в резултат на корекция на СФР с неотчетени приходи от наема на строителната техника. Отправя упреци и към познавателната дейност на съда по оценка на заключенията на експертизите от съдебната и извънсъдебната фази на производствата за установяване на пазарната лихва при определяне на данъчна основа за облагане с преки данъци с цел поправяне на отклонението от данъчно облагане. Твърди неяснота в съдебния акт относно начина на пренасяне на данъчната загуба от 2012 г. и нейният размер. Сочи необоснованост в изводите на съда за момента на приемане на решението за разпределяне на дивидент в 2009 г. с последиците за началото на погасителната давност и за законосъобразността на РА за определяне на задължения за окончателен данък по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Сева инвест“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора е за нeоснователност на...