Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - София - град против Решение № 2024 от 13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 10250/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Решение № 2153-21-249 от 14.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което е оставена без уважение жалбата на К.И и е потвърдено Разпореждане № [номер] от 12.04.2019г. на ръководителя по пенсионното осигуряване. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което спорът да бъде решен по същество. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът – К.И, при редовно призоваване, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-21-249 от 14.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което е оставена без уважение жалбата на К.И и е потвърдено Разпореждане № [номер] от 12. 04.2019г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. С него е разпоредено, на основание чл. 114, ал. 3, във вр. с чл. 98, ал. 2 и чл. 114. ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, да бъде прихванато вземане на държавното обществено осигуряване/ДОО/, установено по основание и размер с Разпореждане №РС-4-21-00261686 от11.05.2017 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО, с вземане от държавното обществено осигуряване, произтичащо от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, до размера на задължението, като се наложи следващата се удръжка върху месечния размер на пенсията.

Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна.

За да отмени решението на административния орган, първоинстанционният съд е посочил, че с оглед направения отказ от наследство на наследодателя В.М, К.И е загубила качеството „наследник“ и спрямо нея няма как да бъде приложена разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО. Обжалваното решение е неправилно.

От данните по делото е видно, че с Разпореждане № [номер] от 12.04.2019г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - София - град, на основание чл. 114, ал. 3, вр. с чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 5 от КСО, е постановено по отношение на К.И, като законен наследник на В.М/племенница/, да бъдат възстановени неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане от вземания от ДОО в размер на 7 767, 44 лева/главница и лихви/, установени с влязло в сила Разпореждане № РС-4-21-00261686/11.05.2017г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО.

С това разпореждане, на основание чл. 114, ал. 4 от КСО е постановено лицето К.И, в качеството на законен наследник, да възстанови неоснователно изплатената на В.М за периода след смъртта му сума в размер на 7 767, 44 лева, от които 5 550, 88 лева главница и 2 216, 56 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането, представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.09.2011г. до 31.08.2015г.

За този период Мирчев е получавал лична пенсия за ОСВ/ починал на 07.07.2011г., Акт за смърт №842/21.08.2015г./, която е прекратена, считано от 31.07.2011г. Наследниците му обаче не са спазили регламента на чл. 14, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж предвид задължението им за уведомяване на органите по пенсионно осигуряване за настъпилата смърт - обстоятелство, водещо до прекратяване на пенсията. В резултат на липса на информация за отпадане на основанието за получаване на пенсията, същата е преведена за периода от 01.09.2011г. до 31.08.2015г., в общ размер на 5 550, 88 лева, в полза на „Т. С. ЕАД с наложен запор от ЧСИ С.Х, рег.№863 по изпълнително дело №20118630401505.

На 25.08.2015г. в ТП на НОИ - София - град, от С. Ж. Е, е възстановена сумата от 11 879, 64 лева, представляваща превежданите месечни пенсии след извършената удръжка по изпълнителното дело за посочения период.

Разпореждане № РС-4-21-00261686/11.05.2017г. е изпратено по пощата на К.И с обратна разписка и получено редовно от нея на 02.06.2017г.

К.И не е обжалвала това разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в предвидения в чл. 117, ал. 2 от КСО 14- дневен срок и същото е влязло в сила на 17.06.2017г. В срока по чл. 114, ал. 3 от КСО не е налице доброволно погасяване на задължението по това разпореждане, поради което от тази дата върху установеното задължение се начислява и лихва по чл. 113 от КСО.

Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по чл. 114, ал. 3 от КСО, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 4, т. 1 от КСО или по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване.

Такова прихващане се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

И тъй като, след служебна проверка, е установено, че К.И има изискуемо вземане от ДОО, произтичащо от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, то е разпоредено с процесното разпореждане прихващане до размера на задължението, като се наложи следващата се удръжка върху месечния размер на пенсията.

Възражението, което и административният съд е възприел, че предвид вписан под №1032/28.06.2019г. отказ от наследство на наследодателя В.М, К.И не е придобила качеството на наследник и не дължи сумата в разпореждането от 11.05.2017г., е неоснователно. На първо място, отказът от наследство е направен след като с разпореждането от 11.05.2017г. на жалбоподателката е установено задължение за възстановяване на неоснователно изплатена сума, но най - важното в случая е обстоятелството, че отказът е по отношение наследството на В.М, в което наследство не влизат установените с влязъл в сила административен акт лични задължения на К.И.

Разпореждане № РС-4-21-00261686/11.05.2017г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-София - град представлява стабилен административен акт и претенциите относно неговата незаконосъобразност са преклудирани.

Предвид законовите предпоставки, а именно - влязъл в сила административен акт - Разпореждане № РС-4-21-00261686/11.05.2017г. и изискуемо вземане на К.И от ДОО, произтичащо от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, безспорно извършеното прихващане с Разпореждане № [номер]/12.04.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София - град е законосъобразно.

Процесното разпореждане не е такова по чл. 114, ал. 4 от КСО, а е разпореждане по чл. 114, ал. 5 от КСО, имащо за предмет прихващане на установено със стабилен административен акт задължение на лицето. Категорично е от доказателствата по делото, че задължението е дължимо и установено с влязло в сила разпореждане. В този смисъл са и Решение №3743/11.03.2020г. по адм. д. №12225/2019г. на ВАС, VІ отд. и Решение №14440/29.10.2019г. по адм. д.№3035/2019г. на ВАС, VІ отд., Решение №8762/03.07.2020г. по адм. д.№8657/2019г. на ВАС, VІ отд.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което жалбата е уважена и е отменено Решение № 2153-21-249/14.08.2019г. на директора на ТП на НОИ - София - град и потвърденото с него разпореждане, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по същество, с което жалбата на К.И да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за касационната инстанция - възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 143 АПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и платена държавна такса в размер на 200 лева, или общо разноски в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2024/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 10250/2019 г. по описа на Административен съд София– град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И от [населено място] срещу Решение № 2153-21-249/14.08.2019г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което е потвърдено Разпореждане № [номер] от 12.04.2019г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - София– град.

ОСЪЖДА К.И от [населено място] да заплати на ТП на НОИ - София - град сторените разноски за касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.