ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5080

гр. София, 07.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Д. С. Ч. касационно гражданско дело № 20248003102150 по описа за 2024 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Частно гр. д. № 2150 от 2024 г. по описа на ВКС е образувано по частна жалба, подадена от М. Р. В., чрез адв. В. Д., срещу определение № 815 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 4774/2023 г. по описа на III г. о. на ВКС в производство по чл. 307 ГПК, с което е оставена без разглеждане молбата на М. Р. В. за отмяна по реда на чл. 304 ГПК на влязло в сила решение № 262267/14.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1644/2020 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с решение № 299/11.03.2022 г. по в. гр. д. № 2525/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

С влязло в сила определение № 3356/01.07.2024 г., постановено от състава на Върховния касационен съд, обжалваното определение № 815 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 4774/2023 г. по описа на III г. о. на ВКС, е потвърдено.

Постъпила е молба от Я. А. В. де Ф., чрез адв. Д. Д., за допълване на определението в частта за разноските. Искането е М. Р.овна В. да бъде осъдена да заплати сторените и надлежно удостоверени разноски в размер 2000 евро – заплатен адвокатски хонорар.

Определението по чл. 274, ал.2 ГПК, постановено по настоящото дело, е вписано на 01.07.2024 г., когато е обявено. То не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в едномесечния срок, считано от влизането му в сила – на 24.07.2024 г. , изхожда от легитимна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е допустима. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските – в този смисъл т.8 от ТР№ 6/12 по т. д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна М. Р. В., чрез адв. В. Д., който е неин процесуален представител по делото, по реда на чл. 41, ал. 1, изр. 1 ГПК. Връчването е редовно, на осн. чл. 41, ал. 2 ГПК. На 04.11.2024г. е постъпил отговор в указания законен срок. В отговора е релевиран довод за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК поради липса на представен списък на разноските, а в условията на евентуалност – за неоснователност. Счита, че адвокатският хонорар е значително завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените действия на процесуалния представител на молителя – ответник по частната жалба; че правният интерес е многократно по-нисък от претендираните разноски. Искането е да бъде уважено възражението за прекомерност и да се присъди справедлив размер.

Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази изложеното в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и данните по делото, установи следното:

С постановеното по делото определение съдът не се е произнесъл по претенциите за разноски, сторени от страните в производството пред касационната инстанция. Предвид изхода на делото разноски за жалбоподателя М. Р.овна В. не се следват, но ответникът по частната касационна жалба Я. А. В. де Ф. има право да му се присъдят сторените и надлежно удостоверени такива в размер 2000 евро. Искане за присъждането им е релевирано своевременно с отговора на частната касационна жалба, като е удостоверено надлежно и извършването на този разход. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 26.02.2024г. уговореното адвокатско възнаграждение е в размер 2000 евро, а от представеното заверено копие на банково извлечение същото е заплатено по банков път на 30.05.2024г.

По приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК:

Производството по чл. 74, ал.2 ГПК по правило е закрито, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да се направи и в производство по чл. 248 ГПК и в случая то се явява допустимо.

Възражението е основателно.

Процесуалният представител на Я. А. В. де Ф. е положил труд – време и познания, да изготви отговор на частната жалба, който не е формален, а пълен и обоснован. В него са изложени подробни и обосновани съображения относно основателността на същата, както и относно допустимостта на отменителното производство по чл.304 ГПК, които са от значение за постановения резултат и са съобразени. Същевременно следва да се отчете и това, че предвид наличието на задължителна съдебна практика – ППВС № 2/77 и ТР№ 3/16 на ОСГК на ВКС, същественият по казуса правен въпрос за наличието на правен интерес у молителя за отмяната е безспорен, ясен и не предполага отделяне на време за проучване.

По делото няма проведени открити съдебни заседания, то е приключило с постановяване на едно определение в закрито заседание, което има за предмет единствено допустимостта на отменителното производство.

След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер над 200 евро в случая се явява прекомерно, поради което следва да допълни своето определение в частта за разноски и признае за възстановяване, след приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК, на сумата от 200 евро. Намалението е съобразено с фактическата и правна сложност на казуса (допустимост на отменителното производство), тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й. Съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22). Съдът отчита и това, че макар делото пред ВКС да е с изключително ниска фактическа и правна сложност, то жалбоподателят е отговорен за сторените от противната страна разноски. Гражданите и юридическите лица имат право на защита и съдействие от съда, но все пак следва да преценяват дали имат действително нужда точно от предприетата от тях, като носят тежестта за разноските при неоснователно претендирани права, съответно неоснователно отричани насрещни права, вкл. недопустимо сезиране на съда. Не без значение е и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на ангажираните адвокати, представляващи страните по делото, вкл. натрупан най-малко 5 години юридически стаж, което също трябва да бъде съобразено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдебният акт, относно който е молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, не подлежи на обжалване, поради което и настоящото определение – също – чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА по чл. 248, ал. 1 ГПК свое определение № 3356/01.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2150/2024г. от ВКС, в частта за разноските, като осъжда М. Р. В. да заплати на Я. А. В. де Ф. съдебноделоводни разноски за производството пред ВКС в размер на 200 евро.

Определението е окончателно.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________