Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.С, контролиращ служител в ГКПП - А. С към ГПУ – София към РДГП - Аерогара при ГДГП – МВР, подадена чрез пълномощник юриск.А.Н.Ж е срещу решение №8289 от 20.12.2019г. по адм. д. №12146/2019г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С него е отменен отказ за влизане в страната №457 от 18.09.2019г. на Г. Жордания, [гражданство], издаден от контролиращ служител в ГД “Гранична полиция“, ГКПП - А. С.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че отказът за влизане в страната е обективиран в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Твърди, че на чужденеца било отказано влизане в страната, защото бил включен в списък на нежеланите лица в Р. Б с писмо RB 20200-001-03-M-6-2911/11.09.2019г. на Държавна агенция “Национална сигурност“ /ДАНС/. Твърди, че в решението на съда били смесени понятията за издаване на отказ за влизане в страната по чл. 21а от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ЗЧРБ/ и забрана за влизане в страната по чл. 39, ал. 1 т. 4 от ЗЧРБ. Твърди, че оспорваният отказ за влизане в страната не представлявал принудителна административна мярка по реда на чл. 39а, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ и не била нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. На следващо място счита, че не били нарушени основните права и интереси на жалбоподателя. Моли съда да отмени постановеното решение на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да остави в сила оспорвания отказ за влизане в страната. Претендира разноски и...