Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№11130/05.12.2019г., на Й. Л. С. чрез пълномощника и адвокат Е. К. - П., срещу въззивно решение №375/25.10.2019г. по гр. д.№ 517/2019г. на Окръжен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено решение № 170/2019г. по гр. д.№2/2018г. на Районен съд – Пазарджик. С последното по иск по чл. 108 ЗС, предявен от Й. С. против З. Л. С. и Н. И. С. е прието за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ * с площ 980 кв. м, в кв. 30 по плана на [населено място], ведно с част от построените в имота сгради, както следва: І-ви жилищен етаж с площ 117кв. м. и на 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда; едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 36 кв. м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв. м и паянтов сайвант с площ от 48 кв. м, като е отхвърлен искът за признаване право на собственост по отношение на останалата 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от жилищната сграда, ведно с припадащите се ид. ч. от общите части на сградата, вкл. от избения и таванските етажи. Ответниците З. С. и Н. С. са осъдени да предадат на ищцата владението върху І-ви жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ * и е отхвърлен искът за предаване на владението по отношение на дворното място и постройките на допълващото застрояване: лятна кухня с площ 36 кв. м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв. м и паянтов сайвант с площ от 48 кв. м.

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от З. С. против Й. С. е обявен за недействителен поради противоречие със закона - § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и § 16 от ПР на ЗУТ, договорът за продажба по нотариален акт №152/09.10.2008 г. в частта за продажбата на ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ *. Отхвърлен е искът за нищожност на договора за продажба по отношение на останалата част от жилищната сграда. Отхвърлен е искът по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предявен от З. С. против Й. С. за нищожност поради заобикаляне на закона на договора за продажба на масивна жилищна сграда с площ от 117 кв. м, състояща се от избен и редовен етаж, находяща се в УПИ *, обективиран в нотариален акт №152/2008г. Отхвърлен е искът по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, предявен от З. С. против Й. С. за нищожност поради невъзможен предмет на договора за продажба на масивна жилищна сграда с площ от 117 кв. м, състояща се от избен и редовен етаж, находяща се в УПИ * по нот. акт №152/2008г.

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от З. С. срещу Й. С. е прието за установено, че ищецът е собственик по наследство на 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ * и е отхвърлен искът за собственост върху 1/2 ид. част от І-ви жилищен етаж и припадащите му се идеални части от общите части на сградата.

Касационната жалба на Й. С. касае въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове и частта, с която са уважени предявените срещу нея искове. З. С. и Н. С. не са обжалвали въззивното решение, поради което в частта, с която са уважени предявените срещу тях и са отхвърлени предявените от З. С. искове, то не предмет на касационен контрол.

Въззивният съд е приел, че предявеният от Й. С. иск е по чл. 108 ЗС относно недвижим имот, представляващ УПИ * с площ 980 кв. м в кв. 30 по плана на [населено място], ведно с построените в имота сгради. В конкретния случай в сградата има два самостоятелни обекта – по един на първи и втори жилищен етаж. И. етаж, покривът, подпокривният етаж и останалите елементи от сградата представляват общи части по естество или по предназначение - чл. 30, ал. 1 ЗС, доколкото в СТЕ не е установила наличието на други самостоятелни обекти. Издадено е удостоверение за търпимост само за избения и за първия жилищен етаж, въпреки че според СТЕ жилищна сграда е била във вида, в който се намира в момента и цялата е представлявала търпим строеж. Доколкото за извършването на разпоредителни сделки не е достатъчно сградата да е в режим на търпимост, а да е издадено съответното удостоверение по § 16 ПР на ЗУТ, продажбата то нотариален акт №152/2008г. следва да се счита за недействителна по отношение на втория жилищен етаж, за който не е представено такова удостоверение. Този самостоятелен обект, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата е останал в собственост на продавачите, които са наследодатели на ищцата и на ответника. След откриване на наследството двамата се явяват негови съсобственици при равни квоти като наследници от първи ред по чл. 5, ал. 1 ЗН. Съсобственикът има право да ползва общата вещ при условията на чл. 32 ЗС, а когато тази вещ представлява постройка в чужд имот, собственикът на постройката може да ползва и дворното място, доколкото това е необходимо за използването на постройката – чл. 64 ЗС. Отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилата на чл. 30 и сл. ЗС, но не и посредством иска по чл. 108 ЗС, който може да бъде насочен само срещу владеещ несобственик, но не и срещу съсобственик. Установява се наличието на правно основание ответниците З. С. и съпругата му Н. С. владеят поземления имот и втория етаж от построената в него жилищната сграда, ведно с припадащите се на етажа идеални части от общите части на сградата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена, с оглед правилното определяне предмета на делото. В мотивите си първоинстанционният съд е приел за частично основателно искането за признаване за установено по отношение на ответниците С., че ищцата Й. С. е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния втори жилищен етаж от масивната жилищна сграда и за неоснователно искането за осъждане на ответниците да предадат владението върху втория жилищен етаж. В мотивите си той е разгледал двете, съдържащи се в иска по чл. 108 ЗС претенции, но в диспозитива на решението липсва отразяване на така формираната воля по отношение на осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС.По този начин е допуснато несъответствие на мотивите и диспозитива на постановения акт, което подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстаницонния съд и е потвърдил първоинстанционното решение, без да съобрази допуснатата очевидна фактическа грешка.

Изложеното обуславя връщане на делото на Районен съд – Пазарджик за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК, съобразно посоченото по-горе, за да стане ясен предметът на касационното обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 491/20г. по описа на ВКС, ІІ г. о.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пазарджик за процедура по чл. 247 ГПК. След приключването и, делото да се изпрати обратно на ВКС за произнасяне в производството по чл. 288 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: