Р Е Ш Е Н И Е

№ 60144/2021 г.

София 25.01.2022 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Б. Ч: З. П.

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря С. Т

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 491/2020г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№11130/05.12.2019г., на Й. Л. С. чрез пълномощника й адвокат Е. К. - П., срещу въззивно решение №375/25.10.2019г. по гр. д.№ 517/2019г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която са отхвърлени предявените от нея срещу З. Л. С. и Н. И. С. искове по чл. 108 ЗС и са уважени предявените от ответника З. Л. С. срещу нея инцидентен установителен и насрещен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. Касаторът сочи неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация З. Л. С. и Н. И. С., [населено място], [община], считат, че касационната жалба е неоснователна. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.

С определение №122/02.04.2020г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по обобщените въпроси относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по същество на спора и задължението на въззивния съд да се произнесе със самостоятелни мотиви по поддържаните от страните доводи и възражения в рамките на очертания пред него от въззивната жалба предмет на спора. Прието е, че въпросите са относими към поддържаните от ищцата доводи за прилагане разпоредбата на чл. 92 ЗС по отношение на процесния втори етаж от жилищната сграда, както и относно приложението на §127 ПЗР ЗИД на ЗУТ и §16 ПР ЗУТ с оглед момента на построяване на процесната сграда.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 170/2019г. по гр. д.№2/2018г. на Районен съд – Пазарджик. С последното по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Й. С. против З. Л. С. и Н. И. С., е прието за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ * с площ 980 кв. м, в кв.* по плана на [населено място], ведно с част от построените в имота сгради, както следва: І-ви жилищен етаж с площ 117кв. м. и на 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда; едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 36 кв. м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв. м и паянтов сайвант с площ от 48 кв. м, като е отхвърлен искът за признаване право на собственост по отношение на останалата 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от жилищната сграда, ведно с припадащите се ид. ч. от общите части на сградата, вкл. от избения и таванския етаж. Ответниците З. С. и Н. С. са осъдени да предадат на ищцата владението върху І-ви жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ * и е отхвърлен искът за предаване на владението по отношение на дворното място и постройките на допълващото застрояване: лятна кухня с площ 36 кв. м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв. м и паянтов сайвант с площ от 48 кв. м.

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от З. С. против Й. С., е обявен за недействителен поради противоречие със закона - § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и § 16 от ПР на ЗУТ, договорът за продажба по нотариален акт №152/09.10.2008г. в частта за продажбата на ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ *. Отхвърлен е искът за нищожност на договора за продажба по отношение на останалата част от жилищната сграда. Отхвърлен е искът по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предявен от З. С. против Й. С. за нищожност поради заобикаляне на закона на договора за продажба на масивна жилищна сграда с площ от 117 кв. м, състояща се от избен и редовен етаж, находяща се в УПИ *, обективиран в нотариален акт №152/2008г. Отхвърлен е искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, предявен от З. С. против Й. С. за нищожност поради невъзможен предмет на договора за продажба на масивна жилищна сграда с площ от 117 кв. м, състояща се от избен и редовен етаж, находяща се в УПИ * по нот. акт №152/2008г.

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от З. С. срещу Й. С. е прието за установено, че ищецът е собственик по наследство на 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117 кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ *, и е отхвърлен искът за собственост върху 1/2 ид. част от І-ви жилищен етаж и припадащите му се идеални части от общите части на сградата.С решение №795/29.07.2020г. по гр. д.№2/2018г. на РС-Пазарджик е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №170/08.02.2019г. по същото дело в частта, с която е отхвърлен искът за предаване владението на дворното място и постройките с допълващо застрояване: „лятна кухня, гараж и паянтов сайвант“ като в диспозитива е добавено …“както и по отношение на втори жилищен етаж с площ 117 кв. м. от жилищната сграда, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата, вкл. от изебния и тавански етаж“.

Касационната жалба на Й. С. касае въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове, и частта, с която са уважени предявените срещу нея искове. З. С. и Н. С. не са обжалвали въззивното решение, поради което в частта, с която са уважени предявените срещу тях и са отхвърлени предявените от З. С. искове, то не е предмет на касационен контрол.

Според въззивния съд ищцата твърди, че по силата на договор за продажба по нот. акт № 152/09.10.2008г. е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ * с площ 980 кв. м., [населено място], ведно с построените в имота сгради: масивна жилищна сграда с площ от 117 кв. м, състояща се от избен и два етажа, едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 36 кв. м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв. м и паянтов сайвант с площ от 48 кв. м. Ответниците владеят имота без основание. Те твърдят, че не владеят част от сградите в дворното място: едноетажна масивна сграда – лятна кухня, едноетажна масивна сграда – гараж и паянтов сайвант.Оспорват действителността на договора за продажбата в частта относно жилищната сграда с площ 117 кв. м, при твърдение за нищожност поради липса на предмет и поради нарушение или заобикаляне на закона. Съществуващата към момента на продажбата жилищна сграда в дворното място е различна от описаната в нотариалния акт, тъй като се състои от избен, два жилищни етажа и тавански етаж, а не от избен и един жилищен етаж. Правото на собственост върху тази сграда не е надлежно прехвърлено, останало е в патримониума на продавачите до тяхната смърт, след което е придобито от наследниците им по закон в лицето на ищцата и ответника, при равни права. При условията на евентуалност ответниците оспорват иска по отношение на 1/2 ид. ч. от втория и таванския етаж на жилищната сграда с площ 117 кв. м, тъй като те не са били предмет на договора за продажба. Ответникът З. С. е предявил инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 и ал. 2, предл. 1 ЗЗД за недействителност поради липса на предмет и поради нарушение или заобикаляне на закона на договора за продажба по нотариален акт №152/2008г. в частта относно жилищната сграда с площ 117 кв. м. Твърди се, че съществуващата към момента на продажбата жилищна сграда в дворното място е различна от описаната в нотариалния акт, тъй като се състои от избен, два жилищни етажа и тавански етаж, а не от избен и един жилищен етаж. Освен това удостоверението за търпимост, цитирано в нотариалния акт било с невярно съдържание, тъй като към датата на издаването му сградата не е била във вида, описан в него, а в сегашния си вид, и по действащите към момента на издаването му норми на ЗУТ било недопустимо издаването на удостоверение за търпимост за сгради, построени след 07.04.1987г., а процесната е построена през 1989г. Тъй като документът с невярно съдържание е използван с цел прехвърляне на собствеността върху сградата, договорът за покупко-продажба е нищожен поради нарушение или заобикаляне на закона. З. С. е предявил насрещен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на 1/2 ид. част от жилищна сграда с площ 117 кв. м, състояща се от един избен, два редовни жилищни и един тавански етаж, построена в УПИ *, а при условията на евентуалност – иск за собственост само на 1/2 ид. част от втория жилищен и от таванския етаж. Твърди, че процесният поземлен имот и построената в него масивна жилищна сграда с първоначална площ от 70 кв. м, състояща се от две стаи, кухня и салон, са придобити през 1975 г. от родителите му по време на брака им в режим на СИО, след което е извършено пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда, завършило през 1989 г., въз основа на проекти, одобрени на 11.11.1987 г., в резултат на което жилищната сграда станала с площ 117 кв. м с един избен, два редовни жилищни и един тавански етаж, а пристроената и надстроена част е придобита от родителите му по силата на приращението. Понеже същата, респ. пристроеното, не било прехвърлено на ищцата /негова сестра/ с оспорената с инцидентния установителен иск продажба, имуществото е останало в наследствената маса и е придобито по наследство при равни части от двамата.

Въззивният съд е посочил, че прехвърлителите по договора за продажба са били собственици на процесния недвижим имот и че купувачът е придобил въз основа на сделката правото на собственост върху дворното място и постройките на допълващото застрояване. Оспорен е прехвърлителният ефект на договора по отношение на жилищната сграда по съображения за неговата частична недействителност на няколко основания – липса на предмет, противоречие със закона или неговото заобикаляне. Съгласно § 127 на ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и § 16 ПР на ЗУТ строежи, които са незаконни и нетърпими по смисъла на ЗУТ, не могат да са предмет на прехвърлителна сделка, а незаконните, но търпими строежи могат да са предмет на такава сделка след представяне на удостоверение за търпимост, издадено от компетентните органи. Нормите са императивни и забраняват извършването на прехвърлителни сделки с незаконни строежи, както и с търпимите строежи, за които не е представено удостоверение за търпимост. При сключване на договора за продажба продавачите са представили удостоверение за търпимост №327/13.10.2005г. То включва избения и един жилищен етаж. Към момента на издаването жилищната сграда е имала избен полувкопан етаж, първи жилищен етаж, напълно завършен, втори жилищен етаж на груб строеж и покрив с подпокривно пространство. Двата жилищни етажа представляват самостоятелни жилищни обекти по смисъла на §5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Сградата е незаконно построена, тъй като за нея липсват одобрени строителни книжа. Има само неодобрен архитектурен проект за пристрояване и надстрояване. Следователно същата може да е предмет на прехвърлителни сделки само при наличие на издадено удостоверение за търпимост. Издадено е удостоверение за търпимост само за избения и за първия жилищен етаж, въпреки че според СТЕ жилищната сграда е била във вида, в който се намира в момента и цялата е представлявала търпим строеж. Доколкото за извършването на разпоредителни сделки не е достатъчно сградата да е в режим на търпимост, а да е издадено съответното удостоверение по § 16 ПР на ЗУТ, продажбата по нотариален акт №152/2008г. следва да се счита за недействителна по отношение на втория жилищен етаж, за който не е представено такова удостоверение. Този самостоятелен обект, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, е останал в собственост на продавачите, които са наследодатели на ищцата и на ответника З. С.. След откриване на наследството двамата са негови съсобственици при равни квоти като наследници от първи ред по чл. 5, ал. 1 ЗН. Съсобственикът има право да ползва общата вещ при условията на чл. 32 ЗС, а когато тази вещ представлява постройка в чужд имот, собственикът на постройката може да ползва и дворното място, доколкото това е необходимо за използването на постройката – чл. 64 ЗС. Отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилата на чл. 30 и сл. ЗС, но не и посредством иска по чл. 108 ЗС, който може да бъде насочен само срещу владеещ несобственик, но не и срещу съсобственик. Ето защо по отношение на тези имоти ревандикационният иск правилно е отхвърлен в осъдителната част изцяло, а в установителната – за разликата над 1/2 идеална част. Договорът за продажба има своя предмет, доколкото описаната в него жилищната сграда съществува и представлява самостоятелен обект на собственост. Относно прехвърлянето правото на собственост на втория жилищен етаж е прието, че са законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че разпоредителната сделка с него е недопустима от закона поради липсата на издадено удостоверение за търпимост. Затова волята на страните по договора относно включването в продажбата и на този етаж е без значение. Ищецът е собственик по наследство на 1/2 ид. част от втория жилищен етаж, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата. Поради установения порок на сделката вторият етаж е останал в собственост на продавачите. Купувачът, който е придобил правото на собственост върху земята, не може да претендира по приращение и собствеността върху сградата, тъй като изключването на последната от предмета на продажбата, респ. недействителността на договора за продажба по отношение на същата, оборва презумпцията по чл. 92 ЗС. Неоснователно е възражението на ищцата за придобиване на втория жилищен етаж по давност – чл. 79 ЗС, тъй като незаконните строежи, какъвто е процесният, могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки или да се придобиват по давност едва след издаването на удостоверението за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ. Въззивният съд е посочил, че по отношение на дворното място и постройките от допълващо застрояване искът по чл. 108 ЗС е основателен само в установителната му част, тъй като ответниците имат право да използват поземления имот на основание чл. 64 ЗС и не е доказано да ползват останалите постройки.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантните за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира следното: Въпросите са относими към правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество. Съобразно задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК, въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Той трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение на ВКС №202/2018г. по т. д.№1826/2016г., Іт. о.; решение на ВКС №144/2018г. по гр. д.№5100/2017г., ІІІг. о.; решение №27/2015г. по гр. д.№4265/2014г., ІVг. о. и др./

По основателността на касационната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд е следвало да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и да обсъди поддържаните от ищцата доводи за прилагане разпоредбата на чл. 92 ЗС по отношение на процесния втори етаж от жилищната сграда, както и да изложи мотиви относно приложението на §127 ПЗР ЗИД на ЗУТ и §16 ПР на ЗУТ в съответните редакции с оглед момента на построяване на сградата и момента на договора за продажба на процесния имот. От фактическа страна е установено по делото, че ищцата се легитимира като собственик на процесното дворно място и построената в него сграда по силата на нотариален акт №152/2008г., обективиращ договор за покупко-продажба от 09.10.2008г., сключен с наследодателите на страните.Видно от договора, негов предмет е УПИ * с площ 980 кв. м. по плана на [населено място] /подробно описан/, ведно с построените в имота, съгласно удостоверение за търпимост №327/2005г. масивна жилищна сграда с площ 117 кв. м., състояща се от избен и редовен етажи, едноетажна масивна сграда – лятна кухня, едноетажна масивна сграда гараж, и паянтов сайвант. Видно от удостоверение №327/2005г., издадено от Главния архитект на община Пазарджик, построеният обект – масивна жилищна сграда /с един вкопан и един редовен жилищен етаж/ -117 кв. м., лятна кухня, гараж, паянтов сайвант по §16, ал. 1 ПР ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съобразно приетата по делото техническа експертиза, жилищната сграда в процесния имот се състои от избен, полувкопан под нивото на терена етаж, самостоятелни първи жилищен /обитаем/ етаж, втори жилищен /необитам -степен „груб строеж“/ етаж, и тавански етаж, който представлява подпокривно пространство. Съществувалата в имота преди пристрояването и надстрояването сграда е била едноетажна – с площ 66 кв. м. Визата за пристройка е издадена на 11.11.1987г. и е изготвен архитектурен проект за пристройка, без данни за одобряването му. Липсва проект за надстрояване. Периодът на строителство е от 1987г. като около 1990г. сградата /пристроена и надстроена/ вече е била с покрив. Данните по делото, вкл. и СТЕ, сочат категорично, че към 09.10.2008г. сградата е била построена в описания вид, етажност и степен /с покрив/, с два самостоятелни жилищни етажа / І и ІІ/ и е отговаряла на изискванията за търпим строеж. При тези данни неправилно въззивният съд се е позовал на §16, ал. 1 ЗУТ, приемайки, че вторият жилищен етаж не може да бъде обект на прехвърлителна сделка /като незаконен строеж, без удостоверение за търпимост/, тъй като редакцията на разпоредбата към датата на сключване на нот. акт №152/2008г. касае строежи, изградени до 07.04.1987г., какъвто не е процесният. Неправилно е и позоваването на §127 ПЗР ЗУТ от 2012г. като императивна норма, в противоречие на която е сключена сделката, след като нормата не е част от обективното право към момента на сключването. В допълнение следва да се има предвид и последователната практика на ВКС, изразена в решения, постановени по чл. 290 ГПК /№33/2012г. по гр. д.№195/2012г., ІІ г. о., №129/2014г. по гр. д.№4880/2013г., І г. о., №74/2014г. по гр. д.№6580/2013г., ІІг. о., №280/2016г. по гр. д.№2394/2013г., ІVг. о./, съгласно която разпоредбата на §16 ЗУТ е неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство, въпросът дали строежът е законен или не, е относим към възможността за премахването му, но не и към правото на собственост на незаконната сграда. Незаконно изграден обект може да бъде предмет на разпоредителна сделка и тя не е нищожна. Статутът на такъв имот не рефлектира върху волеизявлението за прехвърляне на правото на собственост върху него.

Като е приел, че е основателен предявеният в производството от З.С. инцидентен установителен иск за обявяване за нищожен на процесния договор за покупко-продажба в частта му досежно втория жилищен етаж от сградата, поради противоречие със закона – основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в тази част.

В разглеждания случай прехвърлителите по нот. акт № 152/2008г. са изявили воля за прехвърляне правото на собственост върху целия техен собствен имот – дворното място, заедно с построените в него жилищна сграда и останалите сгради на допълващо застрояване. Вторият жилищен етаж не е изрично изключен от предмета на договора, поради което при тълкуване на волята на страните по него с оглед разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва, че страните са целели прехвърляне правото на собственост върху дворното място, заедно с всички построени в него сгради и подобрения. В тази връзка следва да се има предвид и установената и непротиворечива практика на ВКС /решение №529/2010г. по гр. д.№1129/2009г., І г. о., решение №120/2014г. по гр. д.№2928/2014г, ІІ г. о., решение № 183/2012г. по гр. д.№88/2012г., ІІ г. о./, съгласно която при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката. Запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. Ето защо процесният договор за покупко-продажба има действие и по отношение на втория жилищен етаж. След като правото на собственост върху него е прехвърлено надлежно на ищцата С., то е неправилен изводът на въззивния съд, че по силата на наследствено правоприемство тя и ответникът са станали съсобственици на имота при равни квоти след смъртта на своите родители. С оглед приетото по-горе относно валидното прехвърляне на имота в полза на ищцата по силата на договора за покупко-продажба, искът по чл. 108 ЗС досежно този самостоятелен обект на собственост е изцяло основателен и следва да бъде уважен - ищцата е изключителен негов собственик, а ответниците го владеят без правно основание. Основателна е претенцията по чл. 108 ЗС в осъдителната си част и по отношение на останалите постройки в дворното място. Установено е по делото от гласните доказателства, че ответниците живеят в жилищната сграда, вкл. държат свои вещи във всички етажи. Те ползват цялото дворно място, а оттук и постройките на допълнителното застрояване. Ето защо следва да се приеме, че държат процесното дворно място и постройките в него без правно основание. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което трябва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 293, ал. 2 ГПК да се постанови друго съобразно приетото по-горе по съществото на спора.

С оглед изхода на производството и направеното искане, на касатора следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции. За касационната инстанция, съгласно приложените доказателства, те са в размер на 1117 лева /за адвокатско възнаграждение 1000 лева и държавна такса 117 лева/. За въззивната инстанция следва да се определят на общо 386 лева /86 лева – заплатена държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно изхода делото/. За първоинстанционното производство трябва да се присъдят още 1453 лева – неприсъдената част от заплатените държавни такси и адвокатско възнаграждение. Общо размерът на разноските възлиза на 2956 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №375/2019г. по гр. д.№517/2019г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение №170/2019г. по гр. д.№2/2018г. на РС-Пещера /поправено с решение решение №795/29.07.2020г. по гр. д.№2/2018г. на РС-Пазарджик/ в частта, с която са отхвърлени предявените от Й. Л. С. срещу З. Л. С. и Н. И. С. искове по чл. 108 ЗС и са уважени предявените от З. Л. С. срещу Й. Л. С. инцидентен установителен и насрещен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в частта за разноските, присъдени в полза на З. Л. С. и Н. И. С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Л. С. срещу Й. Л. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за обявяване за недействителен поради противоречие със закона, на договор за продажба по нотариален акт №152/09.10.2008 г. в частта за продажбата на ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ *, кв. 30 по плана на [населено място], [община].

ПРИЗНАВА за установено по отношение на З. Л. С. и Н. И. С., че Й. Л. С. е собственик на останалата 1/2 ид. част от ІІ-ри жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивната жилищна сграда, ведно с припадащите се ид. ч. от общите части на сградата, вкл. от избения и таванските етажи /построена в УПИ * с площ 980 кв. м., кв. 30 по плана на [населено място], [улица], [община] и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС З.Л. С. и Н. И. С. да предадат на Й. Л. С. владението и върху следните недвижими имоти: УПИ * с площ 980 кв. м, в кв. 30 по плана на [населено място], [община], втори жилищен етаж с площ 117кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в същия УПИ, както и и едноетажна масивна сграда – лятна кухня с площ 36 кв. м, едноетажна масивна сграда – гараж с площ 24 кв. м и паянтов сайвант с площ от 48 кв. м, находящи се в същия УПИ *.

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Л. С. срещу Й. Л. С. иск за установяване на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че З. С. е собственик по наследство на 1/2 ид. ч. от втори жилищен етаж с площ 117 кв. м. от масивна жилищна сграда, построена в УПИ *.

ОСЪЖДА З. Л. С. и Н. И. С., и двамата от [населено място], [община], да заплатят на Й. Л. С.,с.Л., [община], разноски за всички инстанции в размер на 2956 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: