1№ 262/09.07.2020 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Мзгледа докладваното от съдия Атанасова ч. гр. д. № 586 по описа за 2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Обжалвано е определение № 1008/ 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 1495/ 2019 г., с което Старозагорски окръжен съд е потвърдил:

· определение № 3053/ 29.08.2019 г. по гр. д. № 4423/ 2019 г. на Старозагорски районен съд и

· определение № 3266/ 12.09.2019 г. по гр. д. № 4423/ 2019 г. на Старозагорски районен съд.

Определението се обжалва от Г. В. Ж. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните процесуално-правни въпроси (уточнени и прецизирани съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС) за надлежния ответник, цената и таксата по иска, с който длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че след като заповедта за изпълнение е влязла в сила, кредиторът е прехвърлил вземането, а по изпълнителното дело на негово място съдебният изпълнител е конституирал като взискател цедента (чл. 429, ал. 1 ГПК), въпреки че цесията не е за вземането по заповедта и кредиторът по нея не е съобщил за цесията на длъжника, като последният се позовава и на погасителна давност, изтекла след влизане в сила на заповедта; произтичат ли особености в цената и таксата по този иск, когато длъжникът твърди, че част от дълга е бил събран и изплатен по изпълнителното дело; допустимо ли е иска да се съединен и с иск за връщането на събраните и платени суми по изпълнителното дело, а тогава каква е дължимата такса. Касаторът...