Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 14а от ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА) (ЗСПД).
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Ш. срещу решение № 299/24.02.2017г., постановено по адм. дело № 585/2015г. по описа на Административен съд – Бургас. П. в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени заповед за възстановяване на недобросъвестно получена семейна помощ № РД/03/25/27.01.2015г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас. П. се присъждане на съдебно – деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Директор на Дирекция «Социално подпомагане» - гр. Б. не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е заповед за възстановяване на недобросъвестно получена семейна помощ № РД/03/25/27.01.2015г., издадена от директора на ДСП Бургас, с която, на основание чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закон за семейните помощи за деца, е наредено на Р. Г. Ш. да възстанови недобросъвестно получената еднократна парична помощ за отглеждане на дете от майка – студентка по реда на чл. 8в от ЗСПД в размер на 2880 лева, ведно със съответната лихва, по подадената молба – декларация с вх.№ 08-546/24.03.2014г. и издадена въз основа на нея Заповед № 08-546/31.03.2014г. на директора на ДСП Бургас за отпускане на еднократна парична помощ. При оспорване по административен ред жалбата против заповедта е отхвърлена с Решение № 11/04.03.2015г. на директора на РДСП Бургас.
От фактическа страна по делото е установено, че Р. Ш. е подала до Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас молба – декларация с вх.№ 08-546/24.03.2014г. за получаване на еднократна парична помощ за отглеждане на деца по чл. 6а, 8в от ЗСПД, ведно със съответните приложения към нея. Измежду тях е и Уверение № 4/21.03.2014г. издадено от Професионален колеж [ЮЛ], [населено място], видно от което жалбоподателката е записана с фак. № ОУХ-15, редовна форма на обучение за 2013/2014г. С писмо изх. № 67/83 от 24.03.2014г. директорът на ДСП е поискал от директора на колежа да потвърди достоверността на приложеното удостоверение, като в отговор е постъпило писмо изх. № 07/28.03.2014г., видно от което директорът на колежа е потвърдил вписаните в удостоверението данни.
С. З № 08-546/31.03.2014г. на директора на ДСП Бургас, на основание чл. 8в от ЗСПД и чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД, на жалбоподателката е отпусната еднократна парична помощ в размер на 2 880 лева за отглеждане на детето И. Ш..
С писмо изх.№ 9101-4/02.12.2014г. на РДСП – Бургас, по повод постъпил устен сигнал в РДСП – Бургас за отпусната месечна помощ на майка, учаща в Частен професионален колеж [ЮЛ], [населено място], е уведомен Директора на ДСП – Бургас за предприемане на съответните действия за възстановяване на неправомерно получени помощи. С. З № РД03/414/10.12.2014г. на Директора на ДСП – Бургас е наредено извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени семейни помощи по молба – декларация с вх.№08-546/24.03.2014г.
С цел уточняване статута на учащите в колежа са изпратени запитвания до ЧПК [ЮЛ], [населено място], РИО – Бургас и Министерство на образованието. В отговор, в ДСП – Бургас е постъпило писмо № РД-21-4051/ 16.12.2014г. от Регионален инспекторат по образованието – Бургас към МОН, в което е посочено, че частният професионален колеж, в който се обучава жалбоподателката не е висше учебно заведение съгласно ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО) и обучаващите се в него нямат статут на студенти. От частният колеж също е изпратено писмо с изх.№ 032/15.12.2014г., видно от което директорът на колежа е посочил, че Р. Ш. не е студентка по смисъла на чл. 66 от ЗВО, а колежаните придобиват четвърта професионална степен от избраната от тях специалност. От Министерството на образованието и науката също е постъпило писмо изх.№ 03-871/08.01.2015г. с аналогичен смисъл.
За резултатите от служебната проверка и постъпилите писма е съставен констативен протокол от главен социален работник № 8002/01/16.01.2015г., видно от който, въз основа на събраната информация е прието, че жалбоподателката Ш. не отговаря на условията по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, тъй като няма статут на редовна студентка, поради което е направено предложение за издаване на заповед за възстановяване на получената сума.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че статутът на жалбоподателката като колежанин, не е този, който правната норма на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД свързва с отпускането на еднократната помощ, а разширителното тълкуване на тази разпоредбата, извън точния смисъл, чрез включване и на други групи лица, непредвидени от нормата като правоимащи, е недопустимо, още повече, че семейните помощи за деца по този закон се финансират със средства от републиканския бюджет. Обоснован е извод, съобразно който след като жалбоподателката не отговаря на една от предпоставките, визирани в правната норма - да е студентка, то при липса на това условие за нея не възниква и субективно право да получи семейната помощ за деца по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, а получената неправомерно такава подлежи на възстановяване.
Възражението на заявителката, че преди да разпореди отпускането на социалната помощ административният орган е поискал потвърждение от директора на колежа, който е потвърдил, че жалбоподателката действително е записана в редовна форма на обучение в колежа и едва след това е издал заповедта за отпускане на паричната помощ, поради което не е налице недобросъвестност от нейна страна, съдът отхвърля като неоснователно. Първоинстанционният съд приема, че спорът не касае дали жалбоподателката е била записана в редовна форма на обучение или не, защото не това е фактическото основание за издаване на заповедта за възстановяване на сумата и в този смисъл, потвърждението от директора на колежа не влияе върху извода за недобросъвестност. Изведено е, че жалбоподателката е подала молба-декларация за отпускане на помощ, като е посочила себе си като студентка, каквото качество тя няма, което обуславя нейната недобросъвестност.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Безспорно е установено по делото, че Частен професионален колеж [ЮЛ] - [населено място] не е висше учебно заведение, в което да се придобива образователна – квалификационна степен «бакалавър», съгласно ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) и обучаващите се в него нямат статут на редовни студенти. Съгласно чл. 8в ЗСПД майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца. Заявителката не отговаря на условията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД във връзка с чл. 16, ал. 3, т. 3 ППЗСПД - към датата на подаване на молбата – декларация, а и по-късно – при получаване на социалната помощ, жалбоподателката не е била в кръга на правоимащите лица, поради което помощите й са недължимо платени.
В хипотезата на чл. 14 ЗСПД недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в невярно деклариране на факти, има правно значение тъй като невярно декларираните обстоятелства са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени следва да се считат тези семейни помощи, за които лицето е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане.
Вписаните неверни данни в молбата – декларация, че заявителката е студентка е довело до недължимо получаване на социални помощи, обусловило недобросъвестността на лицето и упражненото от страна на ДСП - Бургас правомощие по чл. 14, ал. 3 ЗСПД да разпореди възстановяване на помощите ведно със законната лихва.
Неоснователни са наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 299/24.02.2017г., постановено по адм. дело № 585/2015г. по описа на Административен съд – Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно.