Р Е Ш Е Н И Е

№.41

София, 06 юли 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

МАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Н. П

и в присъствието на прокурора К. С

като изслуша докладваното от съдия Д. А наказателно дело № 1005/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на адв.И. В., служебен защитник на подсъдимия А. Р. Ч. срещу въззивно решение № 260032 от 02.11.2020г., постановено по внохд №448/20г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Жалбоподателят релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Прави се искане за изменение на въззивното решение, в насока на намаляване размера на наложените му наказания за двете престъпления – по чл. 199 от НК и по чл. 157 от НК, както и за отмяна приложението на чл. 24 от НК.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Намира наложените на подзащитния му наказания лишаване от свобода за срок от дванадесет години за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК и от шест години затова по чл. 157, ал. 1 от НК, за завишени и несъобразени с обществената опасност на извършените деяния, както и с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърди, че апелативната инстанция не е оценила в достатъчна степен значимостта на факта, че подсъдимият по собствена инициатива е върнал отнетия мобилен телефон. Ето защо счита, че деянието по чл. 199 от НК е с ниска обществена...