Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.М. Х., в качеството й на процесуален представител на К. Г. П., управител на "Креп 55" ЕООД, срещу решение 5312 от 30.07.2013 г. по адм. дело 2026 по описа за 2012 г. на административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт 2001106879 от 10.11.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение 243 от 6.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С. относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 8 870.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 1 446.80 лв. за данъчен период м. 03.2010 г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт, както и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. Б..
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт 2001106879 от 10.11.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение 243 от 6.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.01.2008 г.-28.02.2011 г., обжалван е по административен акт и е потвърден в частта относно отказаното право на данъчен кредит в общ размер от 8 870.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 1 446.80 лв. за данъчен период м. 03.2010 г. по доставки, за които са издадени фактури от "В. Н." ЕООД. В хода на ревизията е направена констатация, че ревизираният субект е извършвал основно проектантска дейност за обслужване на строителство, ремонтни и строително-монтажни работи, инсталационни работи, обзавеждане на жилища, обществени, селскостопански и промишлени сгради и др. В ревизионното производство дружеството пряк доставчик не е намерено, а искането за представяне на писмени документи и обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Направена е констатацията, че същото няма кадрови и технически капацитет да осъществи реално процесните доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, във връзка с чл. 25 от същия закон, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от него е отказано правото на данъчен кредит. Направеният извод е обоснован и със съставения ревизионен акт, влязъл в сила, на това дружество пряк доставчик, за същия ревизиран период.
В мотивите на съдебното решение освен фактическата обстановка по спора, са обсъдени и събраните писмени и гласни доказателства, както и доказателствените средства, като заключенията по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, основно и допълнително, които са кредитирани. Основните съображения, за да се приеме, че ревизионният акт е законосъобразен, са обосновани с издадените фактури, в които с оглед на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС не са посочени данни за вида на плащането - авансово, частично, междинно или окончателно, от факта, че не се установява, как е формирана цената на всяка доставка, как е водено счетоводството на доставчика, поради ненамирането му на адреса и поради липса на кадрова, техническа и материална обезпеченост по отношение на последния. Първоинстанционният съд, след направено изложение относно правната характеристика на данъка, както и на правните разпоредби, приложени от административния орган, е направил извод за неоснователност на жалбата, с която е бил сезиран.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на процесуалния закон. Това се изразява в неправилната преценка на фактите по делото от събраните доказателства, писмени и гласни, както и анализа на доказателствените средства - посочените експертизи. Изложените правни изводи по принцип са правилни, но не съответстват на констатираната фактическа обстановка. По делото не се спори, че още в ревизионното производство е представен договор от 5.02.2010 г. между ревизираното дружество, в качеството му на възложител и "В. Н." ЕООД, в качеството му на изпълнител, с предмет осъществяване на строителни и ремонтни работи на обект "БЛД-Офис парк", бул."Цариградско шосе" 47, гр. С.. В същия е посочена ориентировъчна цена на процесните СМР, като крайната се оформя след изготвяне на подробни количествено-стойностни сметки, протоколи за извършени работи и фактури. Не се спори, че също в хода на ревизията ревизираното дружество е представило подробна количествено-стойностна сметка за извършените СМР на стойност 44 350.00 лв., като е изготвен протокол за установяване на извършените работи и са издадени процесните 7 броя фактури. От извършената проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството - доставчик няма назначени работници по трудов договор, а са използвани наети физически лица за срок от 8.02.2010 г. до 30.10.2010 г. (стр. 8 и 9 от ревизионния доклад). Не се спори, че фактурите са отчетени в дневника за продажби и справката-декларация за процесния данъчен период, както и че по всички фактури е осъществено плащане в брой и са представени касови бележки от ЕКАПФ за регистрирани плащания. Представена е разпечатка на главна книга за същия данъчен период за осчетоводяване на доставките. От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, след направен анализ на строителните книжа (обр. 12), фактурите са за доставени материали и други, че видът и характерът на тези видове работи са основно довършителни и монтажни работи, като "направа на отвори и улеи", "монтаж на метална конструкция за скари и самите скари", "полагане на единична метална конструкция на таван с крепежи", "монтаж на РVС гофрирани тръби" и "Монтаж на кутии, конзоли и шини". Налице са също протоколи обр. 19 относно приемане на процесните работи между двете страни по процесните доставки и между ревизираното лице като главен изпълнител и ""Е. Т." ЕООД като възложител. Между тях е сключен договор от 29.01.2010 г., според който материалите са за сметка на възложителя. Вещото лице е направило оглед на обекта, като е доуточнило в съдебно заседание, че на него са работили 6 човека, според книгата за инструктаж, както и че процесните работи са осъществявани през м. март 2010 г., и обемът им е могъл да бъде поет от тези шест лица. Според него не се изискват специални инструменти за процесните СМР-а, като е посочил, че е осъществяван инструктаж на работниците, а материалите не са доставяни от дружеството като подизпълнител. Според него процесните СМР-а на посочения обект са действително реализирани. От съдебно-счетоводната експертиза се установява вече констатираното от самия орган по приходите, че отношенията между страните са уредени от посочения договор, както и че са издадени процесните фактури, протоколи за приемане и предаване, както и строителни документи, и е осъществено плащане. Проверка на счетоводството на прекия доставчик, за да се направи преценка относно начина на водене на счетоводството, не е осъществявана, поради ненамирането му на адреса. По делото е изслушано като свидетел лицето Н. П., който е работил на обекта, заедно с брат му и синът му. По делото са представени освен книгата за инструктаж, но и гражданските договори. Всички писмени документи не са ценени като годни доказателства, понеже са частни и са били оспорени като такива.
Настоящият съдебен състав намира, с оглед на така изложените от него фактически съображения и събрани доказателства, включително и от гласните такива, и от разпита на двете вещи лица, че по основния спорен момент относно реалното осъществяване на процесните доставки, следва да се приеме, че жалбоподателят е доказал фактическите си твърдения в първоинстанционната жалба и тези относно допуснати нарушения на процесуални правила и норми. По делото безспорно е доказани отношенията между посочените търговски дружества като възложител и главен изпълнител, и между последния и дружеството - доставчик като подизпълнител. Не може да бъде споделено като съображения, че липсата на възможност в договора за предоговаряне, следва да се тълкува във вреда на стопанските субекти именно с оглед свободно развиващите се икономически отношения между тях. Процесните фактури са издадени и осчетоводени при получателя, а самият орган по приходите е приел, че данъкът е начислен, както и че е осъществено плащане. Фактурите са редовни счетоводни документи и позоваването само на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС се явява недостатъчно, при така изложените факти по спора. По делото са представени строителни книжа, приемо-предавателни протоколи обр. 19, количествено-стойностни сметки към посочените два договора и е установен обема на процесните СМР-и, като предварителна и окончателна стойност и съответно цена. Представени са гражданските договори на лицата, които са работили на обекта, книгата за инструктирането им, като е разпитано като свидетел и едно от тях. Налице е съответствие между обема и стойността на тези работи в посочените протоколи, сметки и издадените фактури, по които е осъществено плащане. Чрез изслушаната експертиза е доказан обема на СМР-и, характера им и възможността, да бъдат реализирани от посоченото количество работници. Следва да се приеме, че процесните работи са осъществени, както правилно е приел и съда, но са реализирани от посочения доставчик, а не както е приел съда, че не е доказано конкретно това обстоятелство. Освен това всички частни свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила, но преценена с оглед на останалите данни по делото, независимо, че са оспорени в какъвто смисъл е и изводът на настоящата инстанция. Понеже спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови решение по съществото, като се отмени обжалвания съдебен акт.
При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете инстанции в общ размер от 2 013.00 лв., съставляващи такива за държавни такси, за адвокатско възнаграждение и за възнаграждения на съдебните експерти, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, фактура и платежни нареждания, на основание чл. 161 от ДОПК.
Съоразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 5312 от 30.07.2013 г. по адм. дело 2026 по описа за 2012 г. на административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на "Креп 55" ЕООД ревизионен акт 2001106879 от 10.11.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение 243 от 6.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С. относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 8 870.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 1 446.80 лв. за данъчен период м. 03.2010 г., по 7 броя фактури, издадени от "В. Н." ЕООД.
ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. да заплати на "Креп 55" ЕООД сумата 2 013.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. З.Ш.