О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4547

София, 10.10.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 2775/2024 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от адвокат Ш. М. Б. от Адвокатска колегия - Пловдив, личен № [номер], с адрес за получаване на съобщения: [населено място], [улица], която е била назначена за особен представител на М. В. Г. и Г. С. Г., двамата от [населено място] против определение № 179 от 07.05.2024 г. по в. ч. гр. д. № 217/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от нея частна жалба вх. № 3682/31.01.2024 г. против определение № 201/23.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1984/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил и взел предвид всички изложени от страните възражения, а някои били разгледани превратно. Твърди се, че като основание за отхвърляне на жалбата е посочено Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС, но не е взето предвид, че към момента на постановяване на въззивното определение /23.01.2024 г./, това решение не е съществувало в правния мир. Сочи се, че с присъждането на разноски в размер на от минималния се прави оценка на труда на адвоката, като се стига до принизяване ролята му като специализиран участник в правосъдието, който е призван да осигури конституционно установената защита на правата на гражданите. Изложени са съображения, че въззивният съд е тълкувал...