Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Снудио“ЕООД, гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адв.С.А, против Решение № 7108/20.11.2019г., постановено по адм. дело № 11886/2018г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22220217006051-091-001 от 18.04.2018г., издаден на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК от екип в състав М.С – Н. С „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, в качеството й на орган възложил ревизионното производство, и С.М – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, в качеството й на ръководител на ревизията, в частта му потвърдена в хода на административното му обжалване с Решение № 1538/08.10.2018г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. С., при ЦУ на НАП, в частта му с която са определени задължения за ДДС за внасян в резултат на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 21 132, 07 лева по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от „Гекон – 8“ЕООД и „М. М“ЕООД, със съответните лихви за забава в размер общо на 2 438, 13 лева, и е осъден оспорващия за разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и практиката на ВАС и на СЕС по аналогични казуси. Доводите могат да се обобщят така. Счита, че стореният извод от съда за законосъобразен отказ на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от двамата доставчици е сторен в противоречие с практиката на СЕС, изразена в Решение от 21 юни 2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Решение от 13.02.2014г. по дело С-18/13 и Решение от 06.09.2012г. по дело С-324/11 и последващата практика на ВАС /конкретно изброена/. Твърди се, че...