Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване, подадено от М.К срe. З № К-543/03.08.2016 г. на министъра на външните работи, което е прието за допустимо след уточнение на жалбата, изпратена по подсъдност с определение № 259/11.01.2018 г., постановено по адм. д. 13960/2017 г. по описа на Административен съд – София-град.

В жалбата и уточнението към нея се твърди, че оспорената заповед е нищожна, защото не е подписана от Д.М, в качеството му на министър на външните работи. Допълнително се излагат доводи за незаконосъобразност и нарушения на административнопроизводствените правила, липсата на мотиви в съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК. Изрично се обосновават оплаквания, според които в титулната част на заповедта, след индивидуализиращия номер, е поставена ръкописно дата 03.08.2016 г., задграничната командировка на жалбоподателката се прекратява считано от 04.08.2018 г., от което се извежда извод за незаконосъобразно обратно действие на акта за прекратяване на задграничната командировка. Жалбоподателката твърди и нарушение на материалния закон като счита, че правните основания, на които е издадена заповедта, не са относими към прекратяване на служебното й правоотношение или задграничен мандат на държавен служител – чл. 70, ал. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) (ЗДСлужба), чл. 33 от ЗДСлужба и чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Иска да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна, а при условията на алтернативност – да бъде прогласена за нищожна. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в жалбата, уточнение към нея и писмени бележки. Претендира разноски по списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът министърът на външните работи оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмени молби и писмени бележки. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско...