Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба подадена от началник отдел „Местни приходи” в община М., чрез упълномощения адв. Ц. С., против решение № 47 от 19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 196 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Враца, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 597-1/29.12.2014 г., издаден от младши експерт „Местни данъци и такси“ (МДТ) при О. М, потвърден с решение № 7 от 24.03.2015 г. на началник-отдел „Местни приходи” в О. М.
Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му при нарушение на материалния закон. Счита, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е направил погрешни правни изводи. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) ответникът по касация е безспорно данъчнозадължен, като на основание чл. 13 от ЗМДТ, данъкът се заплаща, независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Счита, че в оспореното решение незаконосъобразно и неправилно е прието, че в случая е налице изключение от това правило по силата на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. Мотивите на АС – Враца се основават на вероятност на твърденията на лицето, че не може да ползва имота си в [населено място] и на писмени доказателства, неотносими към спора и приети след преклузивните срокове за представянето им. Предвид изложеното прави искане решението, в обжалваната част, да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът – Ц. С. Ц., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Сочи, че по делото са събрани безспорни доказателства, че процесният имот се ползва и владее от трети лица - фирми. В представена скица на имота от О. М е посочено, че носители на вещни права в имота са ЕТ С., ЕТ В. Х., ЕТ С. С.. Възразява, че в административния съдебен процес не се прилага преклузия, която е елемент от гражданския процес. П. искане решението да бъде оставено в сила. Възразява срещу несвоевременно направеното искане за разноските пред първата инстанция. Претендира присъждане на направените по делото разноски по списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение АС – Враца е отменил АУЗД № 597-1/29.12.2014 г., издаден от младши експерт „МДТ” при община М., потвърден с решение № 7 от 24.03.2015 г. на началник отдел „Местни приходи” при община М., в частта на определените задължения за недвижим имот с партиден номер [номер] относно: ДНИ за 2013 г. и 2014 г. и ТБО за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и е отхвърлил жалбата на Ц. С. Ц. в останалата й част.
Решението се обжалва в частта, с която е отменен АУЗД.
За да постанови решението си в оспорената пред настоящата инстанция част съдът е установил от фактическа страна, че процесният АУЗД № 597-1/29.12.2014 г. е издаден въз основа на подадена данъчна декларация по чл. 14, чл. 27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ вх. № 377010/14.07.2000 г. с партиден номер [номер], с която е декларирано придобиване по наследство на ½ ид. част от недвижим имот в [населено място], представляващ земя с площ от 19195 кв. м.
Въз основа на така подадената декларация с АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 597 – 1/29.12.2014 г., издаден от младши експерт МДТ в О. М и потвърден от горестоящия административен орган, по отношение на Ц. Ц. са установени задължения за имота с партиден номер [номер] за ДНИ за 2013 г. в размер на 127, 48 лв., от които главница - 112, 29 лв. и лихва - 15, 19 лв.; за 2014 г. ДНИ в общ размер на 116, 80 лв., от които главница – 112, 29 лв. и лихва – 3, 79 лв. Установени са и задължения за ТБО по години, както следва: за 2011 г. – 142, 85 лв., от които главница – 106, 68 лв. и лихва - 36, 17 лв.; за 2012 г. – в размер на 347, 21 лв., от които главница – 280, 73 лв. и лихва - 66, 48 лв.; за 2013 г. – в размер на 191, 22 лв., от които главница – 168, 44 лв. и лихва - 22, 78 лв.; и за 2014 г. – в размер на 174, 12 лв., от които главница – 168, 44 лв. и лихва - 5, 68 лв.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния имот партиден номер [номер] за 2013 г. и 2014 г., задължението за ДНИ на база данъчна оценка на имота в размер на 118 290, 80 лв., съответно за ½ от имота в размер от 56 145, 40 лв., съвпада с установените задължения за главници и лихви в АУЗД. По отношение на установените задължения за ТБО, също е налице съвпадения в изчисленията на вещото лице и на органа по приходите, с изключение на ТБО за 2012 г., където в АУЗД е допусната грешка, като е установено задължение от 280, 73 лв. – главница и 66, 48 лв. – лихва или общо – 347, 21 лв., докато дължимата главница за ТБО би следвало да съвпада с тази за 2013 г. и 2014 г. и следва да е 168, 44 лв. – главница и лихва – 48, 46 лв. Допуснатата грешка не се оспорва от процесуалния представител на началника на отдел „Местни приходи“ при О. М.
При така установеното съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са били установени всички реални факти и обстоятелства от значение за случая. Представеното по делото копие от скица № 293/22.03.2015 г., издадена на [фирма] с отразени вещни права в обхват УПИ [номер], [номер], и [номер] в кв.[номер] по плана на [населено място], за имоти пл.№ [номер] и [номер] (възстановени на Ц. Ц. и неговия брат, съгласно протокол за въвод във владение), както и удостоверените факти за водени четири дела от жалбоподателя и неговия брат срещу [фирма] и др. във връзка с обезщетение за недвижим имот, установявали вероятност на твърдението му, че не може да ползва имота в [населено място], възстановен по реда на ЗСПЗЗ, поради наличие на ползватели – други фирми и лица. Тъй като тези обстоятелства не били изяснени от административния орган при издаване на АУЗД, съдът е приел, че е налице съществено нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Приел е, че естеството на акта не позволява решаването на спора по същество, поради което го е отменил в частта на установените задължения относно имот с партиден номер [номер] и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. Решението е неправилно.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица за ДНИ са собствениците на недвижими имот. Изключение от това правило се съдържа в ал. 3 – 5 от същия законов текст, като въз основа на приетите доказателства по делото първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е налице изключението по чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, съгласно което при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. С разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ относно лицата, които са задължени за ТБО се препраща към чл. 11 от същия закон. В настоящото производство не се спори, че собственик на ½ от имот партиден номер [номер] е Ц. Ц.. Той твърди, че не може да ползва имота си, поради което не следва да дължи ДНИ и ТБО за него.
Неправилно съдът е приел, че въпросът относно наличието или липсата на учредено вещно право на ползване в полза на други лица не може да бъде установен от съда, поради което делото е върнато като преписка на административния орган за установяване на това обстоятелство. На основание чл. 112, б. „а“ от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА) актовете, с които се учредява вещно право на ползване подлежат на вписване. Т.е. наличието или липсата на учредено право на ползване или друго вещно право в полза на друго лице върху процесния имот се установява с удостоверение от Службата по вписванията и копия от вписаните актове. Това обстоятелство не може да бъде установено чрез представеното по делото неясно и нечетливо копие от скица на имота, издадена от О. М.
От друга страна, Ц. Ц. не твърди, че друго лице има учредено вещно право на ползване върху имота, а че се ползва от други лица, поради което собствениците не могат да го ползват и за което са завели дела за обезщетение за ползване на имот, съгласно представеното съдебно удостоверение № 475/28.09.2015 г. на Районен съд – Мездра.
Следователно, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължено лице за ДНИ относно притежаваната ½ от процесния имот е Ц. Ц., като ДНИ се дължи независимо от това дали имотът се ползва или не – чл. 13 от ЗМДТ.
Случаите, в които не се събира ТБО са посочени в чл. 71 от ЗМДТ. Ц. Ц. се е възползвал от възможността да се освободи от заплащане на ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа, чрез подаване на декларация, че имотът няма да се използва само за 2011 г. и задължение за тези услуги за посочената година не е установено с процесния АУЗД. За 2012 г., 2013 г. и 2014 г. са установени ТБО за чистота на обществените територии за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа, като по делото е безспорно установено, че тези услуги се предоставят от общината.
С оглед изложеното оспореното решение, като незаконосъобразно и неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част, с която е отменен АУЗД № 597-1/29.12.2014 г., в частта на определените задължения за недвижим имот с партиден номер [номер] относно: ДНИ за 2013 г. и 2014 г. и ТБО за 2011 г., 2013 г. и 2014 г., както и за установените задължения за ТБО за 2012 г. в размера, определен със заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза от 168, 44 лв. – главница и лихва – 48, 46 лв. Следва да се отбележи, че направеното от процесуалния представител на началника на отдел „Местни приходи“ в О. М оттегляне на АУЗД в частта за ТБО за 2012 г. над посочения размер с писмените бележки вх. № 159/19.01.2016 г. на Административен съд - Враца е недействително, тъй като следва да бъде извършено от издателя на акта с акт за поправка на АУЗД (чл. 156, ал. 1 от АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ).
С оглед изхода на спора касационният жалбоподател има право на направените по делото разноски в размер на 759, 29 лв., определени при интерес 1320, 35 лв. и уважена част от жалбата - 130, 31 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 47 от 19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 196 по описа за 2015 г. на Административен съд - Враца, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължения по декларация № 597-1/29.12.2014 г., издаден от младши експерт МДТ при О. М, в частта на определените задължения за недвижим имот с партиден номер [номер] относно: ДНИ за 2013 г. и 2014 г. и ТБО за 2011 г., 2013 г. и 2014 г., както и за установените задължения за ТБО за 2012 г. в размер от 168, 44 лв. – главница и лихва – 48, 46 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. С. Ц. срещу акт за установяване на задължения по декларация № 597-1/29.12.2014 г., издаден от младши експерт МДТ при О. М, в частта на определените задължения за недвижим имот с партиден номер [номер] относно: ДНИ за 2013 г. и 2014 г. и ТБО за 2011 г., 2013 г. и 2014 г., както и за установените задължения за ТБО за 2012 г. в размер от 168, 44 лв. – главница и лихва – 48, 46 лв.
ОТМЕНЯ решение № 47 от 19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 196 по описа за 2015 г. на Административен съд - Враца, в частта, с която О. М е осъдена да заплати на Ц. С. Ц. разноски по делото в размер на 465 лв.
ОТМЕНЯ определение № 108 от 06.04.2016 г. за допълване в частта на разноските на решение № 47 от 19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 196 по описа за 2015 г. на Административен съд – Враца.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 196 по описа за 2015 г. на Административен съд – Враца, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц. С. Ц., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [улица], ет. [номер], да заплати на община М. сумата от 759, 29 (седемстотин петдесет и девет лева и двадесет и девет ст.) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.