Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Л. Г. ЧЛЕНОВЕ:СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от съдиятаС. С. по адм. дело № 11256/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н. Ахмед от [населено място], община Стамболово, област Хасково, подадена чрез пълномощника адв. Ч., против Решение 530/14.10.2021 г., постановено по адм. д. № 495/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел за оборена доказателствената сила на представеното удостоверение обр. № 30, игнорирал е делегираните правомощия на кметовете на кметства и свидетелските показания. В представено от процесуалния представител писмено становище излага допълнителни аргументи. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени издадения административен акт, като преписката се върне на пенсионния орган с указания по правилното тълкуване и прилагане на закона. Претендира се присъждане на разноски пред двете инстанции.

Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, действащ чрез пълномощника ст. юрисконсулт Стойчева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Н. Ахмед против Решение № 1012-26-169-4 от 07.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Хасково и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/2140-26-277 от 02.04.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ-Хасково, като Н. Ахмед е осъден да заплати на ТП на НОИ-Хасково разноски по делото в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение.

Съдът е постановил решението при следната правилно установена фактическа обстановка:

На 03.12.2020 г. жалбоподателят Н. Ахмед е подал заявление с вх. № Ц 2113-26-2079/03.12.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си, Ахмед приложил документи удостоверяващи трудовият му и осигурителен стаж, като декларирал че съхранява трудовата си книжка, тъй като е изгубена. Към преписката било приложено и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 001/13.01.2021 г., издадено от кметство [населено място], съгласно което Н. Ахмед и Н. А. са имена на едно и също лице. С уведомително писмо изх. № Ц5531- 26-670-1 от 25.01.2021 г., началникът на сектор Осигурителен архив при ТП на НОИ-Хасково е уведомил Н. Ахмед, че не може да издаде удостоверение за осигурителен стаж образец УП-13 за периода 01.01.1976 г. до 31.12.1984 г. по данни от документите на ТКЗС с. Пчелари, област Хасково, тъй като липсва информация за лицето за посочения период в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ – Хасково (сектор „осигурителен архив“). Уведомителното писмо е връчено на Ахмед на 01.04.2021 г., съгласно саморъчно удостовереното от него в разписка от 01.04.2021 г. Няма данни и не се твърди същото да е обжалвано, съгласно удостовереното в писмо вх. № 4378/02.07.2021 г. представено в хода на съдебното производство, същото е влязло в сила, поради необжалването му в законоустановения 14-дневен срок. С разпореждане № [ЕГН]/2140-26-277 от 02.04.2021 г., издадено на основание чл. 68, ал. 1 – ал. 3 и чл. 69б, ал. 2 и ал. 5 от КСО, ръководителят на ПО при ТП на НОИ-Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Ахмед. В разпореждането е отразено, че зачетеният стаж за времето на военна служба от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. с продължителност 02 г. 01м. и 18 дни не представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Посочено е, че осигурителен стаж към ТКЗС, с. Пчелари, за периода 01.01.1976 г. до 31.12.1984 г. не е зачетен, предвид визираното по-горе писмо № Ц5531-26-670-1 от 25.01.2021 г., в което е установено, че за периода м.01.1976 г. - м.12.1984 г. за лицето липсва информация в документите за осигурителен стаж и доход. На 09.04.2021 г. с жалба вх. № 1012-26-169 Н. Ахмед оспорил така издаденото разпореждане пред директора на ТП на НОИ -Хасково. С Решение № 1012-26-169-4 от 07.05.2021 г. директорът на ТП на НОИ - Хасково приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил. За да потвърди разпореждането, с което на оспорващия е отказано отпускане на ЛПОСВ, административният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране Н. Ахмед не е отговарял на условията за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като е имал придобит общ осигурителен стаж от 10 г. 11м. и 22 дни, вместо изискуемите 38 г. и 10м., не е отговарял на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като вместо изискуемите 15 г. осигурителен стаж от втора категория, зачетеният му стаж от тази категория е едва 05 г. 11м. и 09дни, както и не е отговарял на условията за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като не е притежавал изискуемият действителен осигурителен стаж 15 години, а действителният му осигурителен стаж е 07 г. 04 м. и 09 дни. Органът е приел, и че Ахмед не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението има навършена изискуемата възраст, но няма осигурителен стаж 15 години при условията на втора категория труд, а има 05 г, 11 м. и 09 дни, и няма сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, а има 77.

В мотивите на проверявания съдебен акт са изложени аргументирани съображения за отсъствие на предпоставките за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Н. Ахмед. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с доказателствата по делото. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд правилно е приел, че стажът положен в периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., през който Ахмед е бил на редовна военна служба(наборна служба) следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж. Съдът е съобразил константната практика на Върховният административен съд, според която понятието действителна военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са идентични, но за наборната военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 ДР на КСО, във връзка с чл. 68, ал. 3 КСО. Според решаващият съд, като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона. От друга страна, по отношение на стажа, удостоверен в издаденото УП-30 № 46/07.04.1999 г. от кметство Пчелари за периода 01.01.1976 г. до 31.12.1984 г., съдът е преценил, че при липсата на трудовата книжка, за установяване на осигурителния стаж на оспорващия следва да се ползва алтернативните предвидени в чл. 40, ал. 1 от НПОС, респ. чл. 101 от ППЗП(отм.) начини - т. е. следва да е налице документ издаден от осигурителя по утвърден образец, който както вече се посочи се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Представеното по делото удостоверение обр. УП-30, № 46 от 07.04.1999 г. издадено от К. П. в което е обективирано, че за посочения период жалбоподателят е работил като механизатор (тракторист) от 2-ра категория труд, е издадено в нарушение на нормативните изисквания, като не е оформено съобразно изискванията за реквизити и съдържание на т. 4, абзац трети и т. 8 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж. Съдът е посочил също така, че доказателствената сила на удостоверение обр. № УП-30 се явява дискредитирана и от удостовереното в съставения К. П. № КВ-5-26-00916324 от 29.04.2021 г. на контролни органи при ТП на НОИ-Хасково във връзка с проверка осъществена по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, който също представлява официален удостоверителен документ. Видно е от същия протокол, че при проверка на разплащателните документи на ТКЗС и АПК от района на област Хасково и конкретно с. Пчелари името на жалбоподателя не фигурира в предадените в осигурителният архив на ТП на НОИ - документи на тези осигурители, относими за процесния период. Същевременно установено е, че имената на оспорващия фигурират единствено в документите предадени на съхранение в осигурителният архив на ТП на НОИ-Хасково от осигурителя Прогрес ЕООД ( с предишни наименования МТС с. Д. Г. и ДФ Прогрес, с. Д. Г. ) за периода месец 01.1981 г. до месец 12.1981 г. и за периода от месец 01.1982 г. до месец 12.1982 г., с отработени съответно 303 дни и 307 дни. Поради която причина и за съответния период от страна на ТП на НОИ-Хасково е издадено Удостоверение УП-13 с № 5506-26-393-1 от 30.09.2013 г., и този стаж е бил признат за осигурителен от административният орган в оспореното решение. Т.е. установява се че оспорващия за част от удостоверения период в процесното удостоверение обр. № УП-30 в действителност е работил при друг осигурител, което е още едно основание съдът да не кредитира удостовереното в УП-30 № 46 от 07.04.1999 г. на кметство Пчелари.

В заключение първоинстанционният съд приема, че въпреки признаването на действителен осигурителен стаж на жалбоподателя за периода на редовна (наборна) служба за времето от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. в размер на 02 г. 0м. и 18дни, то последния няма право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО и чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като макар към датата на подаване на заявлението си за пенсиониране да има навършена изискуемата възраст, то няма осигурителен стаж от втора категория труд от 15 г., няма действителен осигурителен стаж от 15г, както и общ осигурителен стаж от 38 г. и 10м. Визираният в посочените норми праг на необходимия за пенсиониране осигурителен стаж, жалбоподателят не би достигнал дори да се уважи претенцията му действително отработеното време за периода 01.05.1971 г.-31.07.1971 г. да бъде зачетено за два календарни месеца, вместо за 1 м. и 16 дни.

Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства.

Настоящата инстанция споделя изцяло изразеното в процесното решение становище на първоинстанционния съд, че стажът на редовна военна служба положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период разпоредби. Същият е положен след навършването на пълнолетие от страна на лицето през периода 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП(отм.), поради което с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т. 12 от ПЗР на КСО. Според чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж в разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се определя от трета категория. Допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, съдържаща легална дефиниция на понятието действителен стаж като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО правилно неговата действителност е преценена съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г. военната служба се регулира от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Н. Р. Б. (ЗВВСНРБ - отм.). Нормата на чл. 9 от същия закон, установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса, като на действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския и войнишкия състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Следователно срочно служещите от войнишкия състав са на действителна военна служба. Редовната/наборната военна служба освен действителна е била и задължителна през процесния период, съгласно чл. 3 от ЗВВСНРБ, т. е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) в редакциите към 14.09.1973 г. и към 31.12.1999 г., изслужената наборна, преди това редовна, военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Времето на изслужена наборна, респ. редовна, военна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно - за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. В същия смисъл е сложилата се последователна съдебна практика, както следва: решение № 6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2021 г., VI о., решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., VI о., решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г., VI о., решение № 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2018 г., VI о., решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VI о., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., решение № 15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2017 г. и др. С оглед гореизложените обстоятелства, положеният от Ахмед трудов/осигурителен стаж за периода 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., доказан с представените военна книжка и удостоверение издадено от Командира на поделение 2756 гр. Ивайловград, е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание алинея 2 на чл. 40 документът се издава, въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В процесния случай не са представени изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи или трудов договор, доказващи положения труд при ТКЗС с. Пчелари за спорния период 01.01.1976 г. до 31.12.1984 г. Липсват и трудова, служебна или осигурителна книжка, относно това обстоятелство. За доказване на твърденията си касаторът е представил удостоверение обр. УП-30 № 46 от 07.04.1999 г. издадено от Кметство с. Пчелари, в което е удостоверено, че за посочения период Ахмед е работил като механизатор (тракторист) от втора категория труд. При преценката на доказателствената сила на удостоверението, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че съдържанието му противоречи на предвидените в Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за труд стаж (Инструкцията) изисквания. Обоснован е изводът на решаващия съд, че представеното удостоверение не отговоря на изискванията на Инструкцията за съдържание и реквизити. Дори и да бъде възприета тезата на касатора за липсата на подпис от счетоводител, предвид неналичието на такава длъжност в администрацията на кметството, това обстоятелство не рефлектира върху правилността на извода за наличие на другите недостатъци по т. 4 от Инструкцията – липсата на отбелязване, досежно липсата на първичните изплащателни ведомости и причините за това, непосочване на основанието за издаване на удостоверенията и всички документи въз основа, на които те са съставени. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че е оборена материалната доказателствена сила на удостоверението, като същата следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В тази връзка първата инстанция е съобразила и противоречието между удостоверението и Констативен протокол № КВ-5-26-00916324/ 29.04.2021 г. на контролни органи при ТП на НОИ-Хасково(също представляващ официален удостоверителен документ). В т. 7 от КП е установено, че за периода м. 01.1981 г. - м.12.1982 г. в ТП на НОИ-Хасково са налични изплащателни ведомости на Прогрес ЕООД (с предишни наименования МТС с. Д. Г. и ДФ Прогрес, с. Д. Г. ), в които лицето фигурира. Предвид това обстоятелство ТП на НОИ-Хасково е издал удостоверение обр. УП-13 № 5506-26-393-1 от 30.09.2013 г. и стажът за периода м. 01.1981 г.-м.12.1982 г. е признат за осигурителен от административния орган.

Правилен е и изводът на съда, че не следва да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото съгласно показанията на свидетеля Юмер същият познава касатора от 1985 г., т. е липсват негови лични непосредствени впечатления за релевантния период, а показанията на свидетеля Сербез съдържат вътрешни противоречия, а от друга страна се опровергават от констатациите в КП № КВ-5-26-00916324/29.04.2021 г., касателно периода м.01.1981 г. -м.12.1982 г. Правилно съдът е съобразил и забраната по чл. 104, ал. 10 от КСО.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Н. Ахмед следва да бъде осъден да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Хасково съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред първата инстанция процесуално представителство вече е присъдено с проверяваното съдебно решение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 530/14.10.2021 г., постановено по адм. дело № 495/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА Н. Ахмед от [населено място], община Стамболово, област Хасково, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково съдебни разноски по делото в размер на 100.00 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Любомир Гайдов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. С. п/ Добромир Андреев