Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление гр.[населено място], [улица], ОФИС 1, против решение № 187 от 11.01.2017 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 9093/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-2214-1404934-091-002 от 13.03.2015 г., потвърден с решение № 1273 от 17.08.2015 г. на директора на ДОДОП гр. С..

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Визира нарушение на чл. 120, ал. 2, изр. 2 ДОПК. Касаторът намира за неправилни изводите на съда по приложението на чл. 115 и чл. 116 ЗДДС. От същите разпоредби и конкретно цитирани решения на Съда на Европейския съюз навежда доводи за правомерна корекция на начислен ДДС. Поддържа липса на основание за корекция на финансовия резултат по ЗКПО с разходи за лихви. Претендира за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на РА.

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) гр. С., оспорва жалбата чрез юкр.Зарева. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред АССГ РА на касатора [фирма] е извършена ревизия за установяване на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 01.06.2011 г. до 31.03.2014 г. и по ЗКПО от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г....