Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрк.К. Н. – Г.. Жалбата е срещу решение №457 от 04.08.2016г., постановено по адм. дело №875/2015г. на Административен съд Пазарджик. С него по жалба на Н. А. Ч. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., с изх. №02-130-6500/7339 от 05.11.2015г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, и преписката е изпратена на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът – Н. А. Ч., с представено писмено становище с характер на писмени бележки, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата и е основателна.

С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отменил уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., с изх. №02-130-6500/7339 от 05.11.2015г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, и е изпратил преписката на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С посоченото уведомително писмо на Н. А. Ч. е отказано финансово подпомагане по подадено от него заявление по СЕПП, СПП и НР2 и са му наложени санкции за бъдещ период и по трите схеми.

За да постанови този резултат съдът е приел, че всички проверки били извършвани след края на стопанската година. Освен това за част от заявените имоти /три от тях/ както в контролния лист, така и в уведомителното писмо не била посочена причина, поради която се изключват от допустимия слой. За другите два парцела бил извършен дистанционен контрол, резултатите от който не били вписани в контролния лист. Площта на тези парцели била изключена от допустимия слой за подпомагане, без да е посочена причина за това. Така приетото от административния орган се оборвало и с показанията на разпитаните свидетели. Освен това мотивите на уведомителното писмо били неясни, като такива не били развити и в документите по преписката. Приел е, че е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не били изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая и не били обсъдени обясненията и възраженията на жалбоподателя. На последно място първоинстанционният съд е приел, че административният орган въпреки разпределението на доказателствената тежест не е доказал, че са налице материално правните предпоставки за издаване на уведомителното писмо. Решението е неправилно.

Видно от доказателствата по делото, със заявление с УИН [номер] Н. А. Ч. е заявил за подпомагане по СЕПП, СПП и НР2 5 парцела с обща площ от 16, 35 ха в землището на [населено място], [община].

Видно е от приложеното по делото доказателство „резултати от автоматични проверки на въведените данни”, че от спорните пет блока на земеделското стопанство (БЗС) четири от тях са били изцяло недопустими още при подаване на заявлението за подпомагане. Като само БЗС [номер]

е попадал в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” (ПДП). За парцелите има извършено след подаване на заявлението за подпомагане проверка на място. Използвани са два метода за контрол – дистанционно проучване, извършено на 01.10.2014г. и бърза проверка на място чрез визуален контрол, извършена от 17.10.2014г. до 29.10.2014г. Като наддекларирани са установени целите площи на петте парцела. В приложения по делото контролен лист от проверката на място е отразено, че кандидатът за подпомагане е информиран за проверката на място, но не присъства на същата. Копие от контролния лист е получен от касационния ответник на 18.12.2014г., като няма данни той да е изразил несъгласие с констатациите в него. Въз основа на резултатите от извършената проверка с приложената по делото заповед на министъра на земеделието и храните №РД-09-807 от 05.12.2014г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2014г." като част от система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Срещу тази заповед няма данни да е било подадено възражение от Н. А. Ч.. Със заповед №РД-46-287 от 06.03.2015г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014г., като част от СИЗП. Също няма данни тази заповед да е обжалвана от Н. А. Ч., в частта й за петте имота.

С т. 2 от ТР №8 от 11.12.2015г. ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба №105/2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба №105/2006г.) представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя „Площи, допустими за подпомагане”, защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая касационният ответник не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила.

С процесното уведомително писмо след извършени административни проверки на Н. А. Ч. е отказано финансово подпомагане по подадено от него заявление по СЕПП, СПП и НР2 и са му наложени санкции за бъдещ период и по трите схеми. Като правни основания в оспореното уведомително писмо са посочени по СЕПП разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба №105 от 22.08.2006г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние” за 2014г. А по НР2 правното основание е чл. 12, т. 1 от Наредба №11 от 03.04.2008г. и чл. 16а, ал. 6 от Наредба №105 от 22.08.2006г., според които кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние” за 2014г. По отношение на СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба №2 от 21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Според ал. 1 на същия текст право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по схемата за единно плащане на площ.

Видно от данните по делото, една от причините за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба №105 от 22.08.2006г. - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014г. Или причината е попадането им извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, утвърден със заповед №РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015г. Тъй като тази заповед, в частта й, отнасяща се до заявените от Н. А. Ч. имоти, не е оспорена, същата е влязла в сила. Последната е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане парцели.

При действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - от 17.05.2014г. и предвид нормата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба №105 от 22.08.2006г., при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой, административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Поради тази причина не следва да се приемат и констатациите на вещото лице по назначената по делото СТЕ и доводи на административния съд в тази насока за БЗС [номер] и БЗС [номер]. А именно, че въз основа на проверката на място двата парцела били изключени от допустимата за подпомагане площ, без в контролния лист да е посочено причината за тяхната недопустимост. Заключението по тази част от експертизата има отношение към производството по определяне на окончателния слой. Влязлата в сила заповед на министъра не може да бъде коригирана въз основа на заключение по експертиза при последващ съдебен контрол на акта, постановен по заявление за подпомагане. Наличието на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП е достатъчно за недопустимост за подпомагане.

Така по СЕПП съгласно разпоредбата на чл. 58 от Регламент №1122/2009г. при установено наддеклариране над 50 % на кандидата се отказва плащане и му се налага санкция за бъдещ период. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 100 % и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума и е наложена санкция. След като не е установил право на плащане по СЕПП правилно на заявителя за подпомагане е отказано плащане и по СПП. По НР2 също не е отпусната поисканата сума за подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период, тъй като е установеното наддеклариране е също 100% от установената площ, с което е изпълнено изискването на чл. 16 от Регламент №65/2011г. на Комисията.

Следва да се допълни, че Регламент №1122/2009 и Регламент №65/2011 са отменени според чл. 43 от Д. Р №640/2014. Но според б.”а” на чл. 43 от Д. Р №640/2014 отменени регламенти продължават да се прилагат и за искания за плащане, подадени във връзка с 2014г., какъвто е случаят. С оглед на това непосочването в процесното уведомително писмо на Д. Р №640/2014 не е съществено процесуално нарушение, тъй като не се отразява на административния акт.

Въпреки, че е относимо към производството по обжалване заповедта на министъра за одобряване на специализирания слой, следва да се посочи, че неправилно административният съд е приел, че проверките са извършвани след края на стопанската година. За употребеното понятие „стопанска година”, ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по приложението му не съдържат легално определение на това понятие. Такова се съдържа в § 2, т. 3 от ЗАЗ (ЗАКОН ЗА АРЕНДАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО), което може да намери приложение съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). Според посочената норма от ЗАЗ "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Или в случая за 2014г. стопанска година това е времето от 01.10.2014г. до 01.10.2015г.

В заключение следва да се приеме, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Поради това актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане се явява законосъобразен.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК Н. А. Ч. следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото, както следва: 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, като тази възнаграждения се определят на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г., както и 300 лв. за експертиза. Така общият размер на разноските е 600 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №457 от 04.08.2016г., постановено по адм. дело №875/2015г. на Административен съд Пазарджик, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. Ч. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., с изх. №02-130-6500/7339 от 05.11.2015г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА Н. А. Ч. от [населено място], [улица],

[адрес]

, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.