Р Е Ш Е Н И Е

№ 569

София, 12.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:Председател: Б. Т.

Членове: 1. Петя Шишкова

2. Весислава Иванова

при секретаря И. Р. и с участието на прокурора Н. Л. разгледа докладваното от съдия Троянов к. н.д. № 797 по описа за 2024 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. А. П., чрез защитника му адвокат М. Т., против въззивно решение № 96 от 01.08.2024 г. по в. н.о. х.д. № 423/ 2023 г., по описа на Варненския апелативен съд, ІІІ въззивен наказателен състав, с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.

Касаторът счита, че е нарушен закона, тъй като деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана или при физиологичен афект, поради което правната квалификация следва да бъде изменена в чл. 119 НК или в чл. 118 НК. За процесуални нарушения счита отказите на решаващите съдилища да назначат експертизи по въпросите за наличието на физиологичен афект и за причината за смъртта на пострадалия, превратно възприетите обясненията на подсъдимия и излагането на факти без нужните доказателства, пропускането на следствени действия, които е било необходимо да се извършат при огледа на местопрестъплението. Наказанието се сочи като явно несправедливо, тъй като не е отчетена личността на пострадалия и неговото поведение, представляващи изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и предопределящо приложението на чл. 55 от НК. С касационната жалба се правят алтернативни искания за отмяна на осъдителната присъда и оправдаването на подсъдимия П., за връщане на делото за ново разглеждане, за преквалификация на деянието в по-леко наказуем закон или за намаляване на наказанието.

В откритото съдебно заседание по касационното производство подсъд. С. А. П. и защитникът му адвокат М. П. поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. В речта защитникът акцентира върху нарушението на материалния закон, тъй като деянието следва да се квалифицира по чл. 119 от НК, а съдилищата са пренебрегнали агресивното и нападателно поведение на пострадалия.

Представителят на Върховната оспорва счита жалбата за неоснователна, тъй като не са допуснати описаните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения и отказът на въззивния съд да събира допълнителни доказателства е правилен. Правилно е приложен и материалният закон, отсъстват признаците на физиологичния афект. Не се разкриват обстоятелства, налагащи намаляване на наказанието на основание чл. 55 от НК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С въззивно решение № 96 от 01.08.2024 г. по в. н.о. х.д. № 423/ 2023 г. Варненският апелативен съд, ІІІ въззивен наказателен състав потвърдил изцяло присъда № 13 от 06.10.2023 г. по н. о.х. д. № 154/2023 г. на Добричкия окръжен съд, с която подсъдимият С. А. П. бил признат за виновен в това, че на 13.10.2021 г. в гр. Д., в дома си на ул. „И. В.“, № 1, ап. № 4, умишлено умъртвил чичо си Б. С. П., поради което и на основание чл. 115 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от единадесет години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС. Съдът приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода задържането на подсъдимия с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 13.10.2021 г., разпоредил се с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.

Касационната жалба на подсъдимия С. А. П. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

І. По доводите за нарушен материален закон:

Касаторът претендира, че е извършил деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като според собствените му обяснения пострадалият го нападнал първи, нанасяйки му удар със стъклена бутилка (водка „Аляска“) в областта на главата. Раната на подсъдимия е обективно установена по делото.

Доводът е неоснователен. Същият е бил поставен на вниманието на въззивната инстанция, която правилно го е отхвърлила. Институтът на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК е достатъчно добре изяснен в теорията и в съдебната практика. Той е наличен само докато съществува противоправно нападение. Настоящият случай обаче не е такъв. Съгласно приетите за установени факти по делото подсъдимият П. отвърнал на удара със стъклената бутилка веднага с удар с юмрук в областта на носа, следствие на което пострадалия паднал на пода. Нападението не е възобновено, според единствения очевидец на събитията – подсъд. П.. Силен удар със стъклена бутилка поначало е в състояние да доведе до летален изход, както се твърди в касационната жалба, но на подсъдимия е причинено само разкъсване на кожата и кървене, от което вещите лица направили извод, че силата на удара била средна. При това развитие на инцидента първоначалното нападение на пострадалия е било прекратено. От защитни, останалите действия на подсъдимия преминали в нападателни – докато пострадалият лежал до холната масичка с лице към килима, подсъдимият хванал главата му и я ударил няколко пъти в пода, като в челната област се образувало кръвонасядане с вид на „отпечатък от плетка“ от килима. И тъй като черепно-мозъчната травма, причина за смъртта на пострадалия, е възникнала от тези действия или от удара в тила до входната врата, когато пострадалият отново паднал на пода в коридора и повече не станал, основателно съдилищата отхвърлили доводите на защитата и отказали да приложат привилегирования състав по чл. 119 от НК. Поведението на подсъдимия не е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, защото при нанасянето на смъртоносните удари еднократното нападение на пострадалия е приключило. Затова съдилищата правилно квалифицирали инкриминираното поведение на подсъд. С. П. като убийство по чл. 115 от НК.

Неоснователна е претенцията за наличие на физиологичен афект, тъй като такъв не се разкрива по делото. Отсъствието му е експертно обосновано при непосредствения разпит на вещите лица, а искането на защитата за назначаване на нарочна експертиза основателно е отхвърлено от въззивния съд, тъй като не допринася за изясняване на обективната истина. Въззивният съд е отговорил на доводите на жалбоподателя на с. 11-12 от решението.

ІІ. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения:

В началото на въззивното заседание защитата е направила искания за назначаване на три нови експертизи, чиято основателност съдът е отхвърлил. В правомощията на въззивната инстанция е да прецени до колко са основателни новите искания за събиране на доказателства и нужни ли са те за разкриването на обективната истина. Варненският апелативен съд е съобразил, че исканията за нови експертни задачи преповтарят вече приетите по делото експертни заключения, а за да охрани интересите на защитата е допуснал повторен разпит на експертите в следващото съдебно заседание, на което страните активно са участвали в техния разпит. Освен това, причината за смъртта е била категорично и непротиворечиво изяснена, като твърдението на защитата, че пострадалият е починал от алкохолния прием, не е намерило доказателствена подкрепа. Вещите лица допълнително са изяснили възможните причини за измерените нереални стойности на алкохолна концентрация в кръвта на починалия. Отказът да се удовлетворят доказателствените искания не е препятствал разкриването на обективната истина по делото, поради което правата на подсъдимия и на защитата не са накърнени. Не е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

Въпросът с отсъствието на физиологичния афект е категорично изяснен в непосредствените разпити на вещите лица в първоинстанционното съдебно заседание, поради което не се е налагало назначаването на нарочна експертиза, която да потвърди липсата на силно раздразнение у подсъдимия.

Несъстоятелно е твърдението, че обясненията на подсъдимия са превратно възприети. Те са били подложени на задълбочен самостоятелен анализ от въззивната инстанция, която е достигнала до същите фактологични изводи като първата. Подходът в оценката на обясненията е правилен и аналитичен. Кредитирани с доверие са онези части от обясненията, за които е намерено потвърждение в други събрани по делото доказателства – при огледа на местопрестъплението, откритите обективни медицински находки по тялото на пострадалия и на подсъдимия, както и от специалните експертни познания. Съдилищата не са намерили потвърждение на обясненията на подсъдимия, че е нанесъл само един удар в областта на носа на пострадалия, тъй като вещите лица обосновали наличието на не по-малко от 6 удара със значителна сила в областта на главата и отхвърлили възможността пострадалият да е паднал сам от собствен ръст в коридора, в противовес на разказа на подсъдимия, че чичо му се е спънал, паднал и повече не станал. Обясненията на подсъд. С. П. са възприети правилно и според вложеното в тях действително съдържание, а онази част от тях, която противоречи на другите доказателства, е отхвърлена като недостоверна. Въззивният съд е изпълнил задълженията си да анализира обективно всички събрани по делото доказателства и да изложи фактите от деянието така, както те са доказани.

Останалите възражения от касационната жалба се отнасят до обосноваността на въззивния съдебен акт, която не представлява касационно основание за проверка.

ІІІ. По доводите за явна несправедливост на наказанието:

Наказанието на подсъд. П. е отмерено при изясняване на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В касационната му жалба се съдържа оплакване, че действията на пострадалия и личността му не били възприети за изключително смекчаващо обстоятелство, тъй като поведението му било „предизвикателно“ и „агресивно“, имал „лошо пиянство“ и „налитал на бой“, бил „алкохолик от класа и скандалджия“. Личността на пострадалия и неговият авторитет в обществото не могат да бъдат обстоятелство, което индивидуализира наказанието на дееца. Лошите черти от характера на човека не оправдават неговото умъртвяване, деянието е общественоопасно и деецът не може да бъде облагодетелстван за това с по-ниско наказание. Доводът за наличие на изключително смекчаващо обстоятелство е несъстоятелен, а в касационната жалба не се съдържат твърдения за други обстоятелства, които да повлияят върху справедливостта на санкцията. Наказанието на подсъдимия е справедливо, защото е съответно на конкретната тежест на извършеното убийство и не се налага занижаване на размера.

Воден от изложените мотиви касационният съдебен състав намери доводите и исканията на жалбоподателя за неоснователни, а обжалваното от него въззивно решение – за правилно и законосъобразно, поради което то подлежи на потвърждаване.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПКРЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 96 от 01.08.2024 г. по в. н.о. х.д. № 423/ 2023 г., по описа на Варненския апелативен съд, ІІІ въззивен наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.