Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА) /ЗСПД/.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция “Социално подпомагане” – гр. П. срещу решение 1373/06.07.2016г., постановено по адм. дело № 643/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт.
Ответната в производството страна – Г. Н. Н., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя заповед № С-06-1309 от 11.06.2015 г., подписана “ЗА” Директор ДСП – Пловдив, потвърдена с Решение № РД-01127/02.07.2015 година на Директора на РДСП-Пловдив, с която на Г. Н. Н., за детето И. К. А. е отпусната месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД, в размер на 240 лева, считано от 01.04.2015г. в частта, относно определения начален момент за отпускане на помощта, като незаконосъобразна. Изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне по подадената от Г. Н. Н., като майка и законен представител на малолетното дете И. К. А. от [населено място] молба – декларация с вх.№ С – 06-1309/23.04.2015г., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Спор по фактите между страните няма. Спорът в казуса касае правилното приложение на материалния закон, като се концентрира на въпроса относно началния момент, от който следва да се изплаща помощта по чл. 8д ЗСПД.
След анализ на относимата правна уредба, решаващият съд извежда, че право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания - чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД. Правото на тази добавка се предоставя независимо от дохода на семейството - чл. 7, ал. 8 от ЗСПД. Според разпоредбата на чл. 24а, ал. 6, изр. 1-во от Правилник за приложение на ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА) /ППЗСПД/, в редакцията към момента на постановяване на обжалвания индвидидуален административен акт – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г., месечната добавка за дете с трайно увреждане се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от 3 години назад, ако молба-декларация е подадена в 3-месечен срок от датата на решението.
Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приема, че в случая ЕР на ТЕЛК е влязло в сила на 04.03.2015г., а заявлението-декларация по чл. 8д ЗСПД е входирано в Дирекция „СП” – гр. П. на 23.04.2015 г. и се включва в 3-годишния срок по чл. 24а, ал. 6, изр. 1-во ППЗСПД. Молбата-декларация за отпускане на помощта е подадена в 3-месечния срок пак по чл. 24а, ал. 6, изр. 1-во ППЗСПД. Предвид горното е обоснован извод за съответствие на искането на майката за отпускане на помощта с правилото по чл. 24а, ал. 6, изр. 1-во ППЗСПД.
В заключение е прието, че смисълът и целта на законодателя е да подпомогне родителите на дете, което е с установени трайни увреждания за неговото адекватно и пълноценно отглеждане, осигуряване на необходимата грижа с оглед спецификата на увреждането и индивидуалните нужди на детето. Реалната помощ е необходима, полезна и целесъобразна, когато е своевременна, а тя е такава, когато е предоставена от момента, в който е настъпило трайното увреждане - това е житейската и правната логика и справедливост. А съгласно разпоредбите на НМЕ, съответните ТЕЛК и НЕЛК, определят момента, от който е настъпила трайната неработоспособност.
Върховният административен съд – шесто отделение намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и указанията на петчленния състав на ВАС дадени по адм. д.№14735 по описа за 2015г. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени.
Спорът касае определянето на началния момент, от който се отпускат месечни помощи за деца с трайни увреждания по чл. 7, ал. 8 ЗСПД (ред., ДВ, бр. 79 от 2015 г),. Жалбоподателката е поискала да бъде отпусната помощта от 01.02.2014г., тъй като е била подпомагана по реда на чл. 8д от ЗСПД, в срок до 31.01.2014г. Административният орган е приел, че началния момент от който следва да се получава помощта е от 01.04.2015 г. до 30.11.2016 г.
С експертно решение на НЕЛК № 0153 от 04.03.2015 г. /след проведено оспорване на решението на ТЕЛК/ е установена дата на инвалидизация от 20.05.2010 г. и е определен срок до 01.11.2016 г. за две години, с оценка – 70% - вид и степен на увреждане с чужда помощ. Забавянето на освидетелстването не може да има за последица лишаване на детето от месечната добавка, защото, ако още с първото си решение ТЕЛК бе определила 70 % степен на увреждане, каквото като краен резултат определя НЕЛК, то тази добавка щеше да бъде отпусната от 01.02.2014 г. Справедливо е и сега добавката да бъде отпусната от датата, от която щеше да бъде отпусната, ако ЕР на ТЕЛК бе съобразено с медицинските критерии, посочени в решението на НЕЛК, съгласно установената практика на ВАС / Решение № 17310 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12694/2013 г., VI о./.
Съгласно чл. 19, ал. 2 ППЗСПД моментът, от който се отпуска месечната помощ за дете с трайно увреждане (по чл. 7, ал. 8 ЗСПД) е обвързан с факта на издаване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. От гореизложеното следва да се приеме, че законосъобразно съдът е определил юридическият факт, при наличието на който възниква правото за получаване на "семейни помощи" дата на инвалидизация 20.05.2010г.
В настоящия случай, макар да е имало предходно освидетелстване на детето, с което да са определени първоначална дата на инвалидността, вид и степен на увреждането по смисъла на чл. 61, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза, е налице преосвидетелстване на детето, но в хипотеза на първоначално отпускане на месечна добавка по чл. 8д от ЗСПД, а не възобновяване на такава, след предходно отпадане на основанието за получаването й.
Предвид гореизложеното, правилен е извода на съда, че при подадена молба-декларация в срока по чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД за жалбоподателката са били налице всички определени в закона материалноправни предпоставки за отпускане на месечната добавка на детето, считано от 01.02.2014г.
Неоснователни са възраженията на касатора по отношение приложението на нормата на чл. 8д, ал. 3 ЗСПД. Решаващият съд правилно приема, че нормата на чл. 8д, ал. 3 ЗСПД касае факта на изплащането /респ. получаването/ и в тази насока следва да се възприема „обвързването” с конкретна териториална дирекция по социално подпомагане. При преценката за правото на социална помощ обаче, и когато са установени предпоставките за неговото упражняване, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и не може да откаже да го признае при наличие на предпоставките по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД, както е сторил в настоящия случай.
Като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1373/06.07.2016г., постановено по адм. дело № 643/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.