Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния представител юрк. М. А., против решение № 183 от 22.03.2016г., постановено по адм. д. № 522/2015г. по описа на Административен съд - Монтана, с което, по жалба на И. Х. И. от [населено място],обл. М., е отменено Уведомително писмо изх. № 02–120-6500/3740 от 29.09.2015г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., за напълно отказано изплащане на финансова помощ по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 2154, 86 лв., по схемата за преразпределително плащане /СПП/ в размер на 951, 56 лв. и плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 1820, 46 лв. по подадено от последния общо заявление за подпомагане с УИН [номер] и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания
Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се остави в сила обжалваното в първоинстанционното производство уведомително писмо.В открито съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. В писмена защита поддържа жалбата.Претендира разноски пред двете инстанции .
Ответникът-И. Х. И.-чрез процесуалния си представител адв.К.,както и в два писмени отговора и в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция.Прави искане за отправяне на преюдициално запитване:1/ дали чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. следва да се тълкува, че се противопоставя на чл. 33, ал. 4, чл. 33а, ал. 2 и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и глава трета от Наредба № 105 от 22.08.2006 г.- относно това, че единствената акредитирана институция в Р.Б.Р агенция действа в условията на обвързана компетентност по отношение на окончателната оторизация и плащания на площ за съответната година и приема на заявления за подпомагане през следващата година, в зависимост от това дали даден заявен парцел е включен или не в заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане"? 2. Допустимо ли е СИЗП да се обновява чрез теренни проверки?; 3. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува, че се противопоставя на т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС за водене на две паралелни двуинстанционни съдебни производства - едното срещу заповедта на министъра на земеделието и храните и друго срещу уведомителното писмо за отказ от подпомагане?
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради това, че съдът неоснователно е отменил атакувания акт-Уведомително писмо от 29.09.2015 г. по СЕПП, СПП, НР1, приемайки, че фактическата обстановка по преписката не била изяснена, а административният орган е допуснал нарушения на материалния закон и административно-производствените правила, като счита за необосновани изводите на съда срещу съдържанието на издаденото уведомление във връзка с мотивирането на същото. Намира, че в уведомителното писмо са изложени фактическите и правни основания за постановяване на отказа за извършване на оторизация по заявлението на земеделския производител в частта по трите мерки, тъй като е безспорно установена като недопустима за подпомагане площ от 1, 74 ха, която представлява над 32% от общо заявените площи. Сочи, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние” /подходящи за подпомагане / се обновява ежегодно и се предоставя на Разплащателната агенция във връзка с дейността й по разплащанията по схемите и мерките за подпомагане, определеният специализиран слой "Площи, в добро земеделско състояние" е част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), която е елемент от Интегрираната система за администриране и контрол - чл. 15 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика.Намира, че съдът необосновано не е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като в този вид производство извършването на теренни проверки не е задължително и доколкото такава е била извършена чрез преглед на цифрова ортофотокарта, не е имало възможност и за присъствие на жалбоподателя при провеждане на проверката. Предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорения отказ.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02–120-6500/3740 от 29.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него общо заявление за плащания с УИН [номер], с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., му е отказано финансово подпомагане по СЕПП, на основание чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията и във вр. чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане - по СПП, и на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. и чл. 12 т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" - по НР1 с мотиви: по СЕПП - че при извършените специализирани теренни и кръстосани проверки е установено, че за части от 5 БЗС за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, като конкретните размери на намалената площ на това основание са посочени в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и площта на парцелите след разрешаване на двойно заявената площ в колона 3, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., както и и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г.,като конкретните размери на намалената площ на това основание също са посочени в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и площта на парцелите след извършените административни проверки в колона 5.
По отношение на СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП.
По НР2 на касационния ответник е отказано финансово подпомагане на основание, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен и чеземеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане”. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица № 1, в която са посочени фактическите основания за обективирания отказ за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане с оторизирани суми /в лева/ и Таблица № 2 - Извършени плащания.
Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало конкретни съображения за недопустимост на процесните части от посочените парцели, нито въобще основания да се отказва субсидия по СЕПП, СПП и НР1 поради това, че констатациите на административния орган за заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните били неверни –предвид направеното възражение до МЗХ срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г.,на което получил отговор с писмо от 29.05.2015г. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване изискването за форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби.
Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма, в която връзка приел, че съдържанието на акта не позволява дори на фазата на съдебния контрол от съда, а още по-малко от заинтересованите лица – земеделски производители, да разберат установените факти от административния орган и мотивите – фактическите и правни основания за постановяването му, доколкото словесното описание в разпоредителната част не може да се обвърже с дадените данни от приложените таблици.
Намерил оспореното писмо и за издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, който извод обосновал с разпоредбите на чл. 7, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания в неотносима към спора редакция, но с оглед общите принципи за добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията (чл. 6, ал. 1 от АПК),а и на основните права на страните / чл. 34, ал. 3 от АПК/. Приел и липса на логично обяснение за противоречието между констатациите в протокола от автоматичната проверка и изводите в уведомителното писмо, без да посочи в какво се изразяват.
Счел оспореното писмо за материално незаконосъобразно поради това, че в отказа за изплащане на средства по СЕПП, СПП и НР1 не бил посочен начинът на изчисляване на техния размер. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза приел, че заключението, макар и изпълнено добросъвестно и професионално, не сочи факти в подкрепа на приетите от органа изводи, а само „ преповтаря констатациите, доколкото не е извършена проверка на място, която дори да беше извършена, не би могла да даде достоверни факти за реално ползване на площите, предвид извършване на по-късен етап”. Приел, че въпреки констатацията за правилно приложение за специализирания слой от ДФЗ - във връзка с неоспорената заповед № РД 46-287 от 06.03.2015г. на МЗХ, това не обуславя заключение за законосъобразност на постановения отказ. По тези съображения преценил жалбата за основателна.
Обжалваното решение е неправилно.Правните изводи на решаващия съд са незаконосъобразни и необосновани.
Първо-с оглед на изложеното по-горе, процесното уведомително писмо не е незаконосъобразно поради липса на мотиви, както неправилно е приел административният съд. В тази връзка настоящият състав съобрази изложените по-горе основания в оспореното УП и таблиците към него - с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт.
Опореното писмо е издадено без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила .По отношение на приетото в обратния смисъл следва да се посочи, че съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая данни за такива не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 6 от АПК и на нормите на чл. 34, ал. 3 от АПК.
От друга страна, е липсвало е и отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК., предвид следното:
Изводът, че липсват основания за отказано финансиране не намира опора в доказателствата по делото и закона, предвид съдържанието на протоколите от извършените административни/л. 66, л. 91 и л. 107 от преписката/ и теренни проверки от служители на МЗХ-ОДЗ–М. в качеството им на технически инспекторат на административния орган, установяващи състоянието на процесните парцели, респ. че 1, 74 ха от площите по БЗС не се стопанисват, т. е. не попадат в площите, подходящи за подпомагане, като не попадащи в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., който извод се налага и с оглед некредитираното от съда заключение .
В случая общата площ на декларираните земи е 7, 16 ха, установената площ 5, 42 ха, съответно разликата от 1, 74 ха е недопустима за подпомагане площ, а процентът на наддеклариране 32, 10 % по СЕПП, СПП и НР1.При този процент на наддеклариране при приложението на чл. 58, изр. 2 от Регламент № 1122/2009 г. /за СЕПП/, чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 (за СПП) и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. /за НР1/, не се дължи финансово подпомагане за цялата площ, без да се налагат санкции за бъдещ период, както е разпоредено с процесното уведомително писмо..
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година.
За петте парцела има извършено след подаване на заявлението за подпомагане актуално заснемане, извършено на 06.07.2014 г. Въз основа на него е извършено дешифриране на самолетните снимки. Въз основа на него със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г." като част от система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. С т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая касационният ответник не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила.
Както бе посочено по-горе и видно от данните по делото, едно от осонавнията за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП за СЕПП - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. А по НР1 идентичното основание е чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 - въз основа на получените специализирани слоеве и извършените повторни административни проверки РА може да извърши отказ, частично или пълно плащане на площ. Или причината е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015 г. и тъй като тази заповед, в частта й, отнасяща се до заявените от Ив.И. парцели, не е оспорена, тя е влязла в сила, респ. е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане парцели.
В случая е налице и другото правно основание - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. по НР1, тъй като назначената в първоинстанционното производство експертиза е изследвала въпроса дали процесните пет парцели са били в добро земеделско състояние и вещото лице изцяло е потвърдило констатациите на административния орган за противното, а административният съд необосновано е игнорирал заключението в тази му част. При липса на доказателства за обратното, изводите на вещото лице е следвало да бъдат възприети от решаващия съд .
С оглед изложеното уведомителното писмо е законосъобразно в частта му за основанията по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. по НР1.
И по отношение на СПП с процесното уведомително писмо правилно е отказано финансово подпомагане, защото според чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2, преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Липсата на подпомагане по СЕПП изключва основателността на искането за подпомагане за преразпределителното плащане, както правилно е разпоредено с процесния административен акт.
При тези категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е извел незаконосъобразни и необосновани правни изводи.
По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, и с оглед изложените мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на спора –на основание на чл. 222, ал. 1 АПК, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
В този смисъл и практиката на ВАС –напр. решения № 11949 от 10.10.2017 г. по адм. д. № 12097/2016 г и № 14928 от 06.12.2017 г. по адм. д. № 11037/2016 г.,двете-на ІV отд. на ВАС.
Искането на касационния ответник за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/, с посочените по-горе въпроси, на основание чл. 629, ал. 1, във връзка с чл. 628 от ГПК, във връзка и чл. 144 от АПК,настоящият състав на Върховния административен съд намира за неоснователно.
Първо, защото преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство, е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция за да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правотношението, обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, като при неспазване на това изискване, държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС /така напр. в Решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00 /.Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така и в Решение на СЕС от 1963, Da Costa en Schaake, № 28-30/62/ или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение /теорията на ясния акт - Решение на СЕС от 1982 по делото C.I.L.F.I.T., № 283/81/. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания, юрисдикциите, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, могат да вземат сами решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. Горното следва и от факта, че националният съдия е общностен съдия и съюзното право за него е приложимо материално право, Именно с оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС обаче и най-вече с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструмента за сътрудничество между национален съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото, с оглед спецификите на интеграционния правопорядък.От друга страна, съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран.
Второ - в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на Съда в Люксембург, защото - по реда на чл. 267 от ДФЕС, СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а така формулирани, въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, т.е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган по подпомагане на земеделските производители, което освен че е недопустимо, е и предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Освен това, за да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице възникнало съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правотношението, обект на съдебен контрол, а в случая отговорите на поставените три въпроса не са необходими за приложение към конкретното правоотношение по настоящото производство, а и СЕС има правомощие само да тълкува /ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза/,без да може да дава насоки за приложение на националното законодателство, каквото по същесво е искането на касационния ответник. Затова и преюдициалното тълкуване не е необходимо.
И още: съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз (2010/C 83/02), чл. 47 Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, § 1 предвижда "Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия". Предвидените във вътрешното законодателство и ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС съдебни производства за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние" и срещу уведомителните писма за отказ от подпомагане, не обуславят извод за нарушение на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз и нейното пряко приложение.
По тези съображения искането на Ив. И. за преюдициално запитване по реда на чл. 628 и 629 ГПК във връзка с чл. 267 ДФЕС, е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така и в решение № 7502 от 14.06.2017 г. по адм. д. № 7348/2016 г., ІV отд. на ВАС.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции е основателно –с оглед чл. 143, ал. 4 АПК с чл. 228 АПК, освен че е направено своевременно.И. И. следва да бъде осъден заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото-250 лв. за експертиза и по 100 лв. За юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции (общо 200 лв.), определено на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017г., т. е. следва да бъдат определени разноски в общ размер на 450 лв.
Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски пред ВАС, с оглед на изхода на спора, е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 183 от 22.03.2016 г., постановено по адм. д. № 522/2015 г. по описа на Административен съд - Монтана,, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Х. И. от [населено място],обл. М., срещу уведомително писмо изх. № 02–120-6500/3740 от 29.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСТАВЯ без уважение искането на И. Х. И. от [населено място],обл. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. С.
ОСЪЖДА И. Х. И. от [населено място],обл. М., да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на И. Х. И. от [населено място],обл. М. за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.