Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на В. С. Г. от [населено място], обл.[област] против Решение № 1456 от 11.08.2017г. постановено по адм. д. №739 от 2016г. по описа на Пловдивски административен съд, II отд., VII състав. С това решение е отхвърлената жалбата на В. С. Г. срещу Решение №2153-15-67 от 12.03.2016г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба против Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №2140-15-25 от 15.01.2016г. на ръководителя на „ПО“ при същото поделение. С разпореждането му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по негово заявление № 2113-15-1632 от 18.09.2015г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението на административния съд. Според касатора незаконосъобразно не е зачетена доказателствената сила на представените от страните писмени доказателства, за установяване осигурителния му стаж през спорните периоди от време. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на чл. 209, ал. 3 от АПК и на това основание следва да бъде отменено.

С касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски.

Ответникът по касация – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив е подал писмен отговор на депозираната касационна жалба на В. С. Г.. Моли съдът да остави в сила решението на Административен съд Пловдив и да се присъди в полза на ТП на НОИ –Пловдив възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното първоинстанционно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, Шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1...