Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 283 от 17.11.2016 г. по административно дело № 377/2016 г. Административен съд – С. З е отменил по жалба на [фирма] [населено място] като незаконосъобразна приложената на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) по отношение на дружеството в качеството му на работодател принудителна административна мярка (ПАМ) – задължително предписание, обективирано в т. 6 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/07.06.2016 г., издадено от инж. М. И. и инж. П. Ж., главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – С. З.

Решението е оспорено с касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – С. З с искане за отмяната му като неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК).

Ответникът по касация [фирма] [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

След като я разгледа по същество, настоящият съдебен състав я намира за основателна.

С оспореното пред първоинстанционния съд предписание по т. 6 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/07.06.2016 г. по описа на Дирекция „Инспекция по труда” – С. З, на [фирма] в качеството му на работодател е наредено да допуска до работа с взривни материали само лица, притежаващи необходимата правоспособност, съгласно изискванията на чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) и във връзка с чл. 3, ал. 2 от раздел ІІ на Правилник за безопасността на труда при взривните работи.

За да намери сезиралата го жалба на [фирма] за основателна, а оспореното с нея предписание за незаконосъобразно, Административен съд – С. З е приел, че то е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В мотивите на проверяваното решение акцентът е поставен върху източниците, запълващи диспозицията на бланкетната разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ), конкретно върху Правилник за безопасността на труда при взривните работи, като е прието, че този правилник няма нормативен характер, защото не отговаря на предвиденото в ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) изискване да бъде публикуван в Държавен вестник, поради което фактическият състав по издаването му е недовършен и същият не е породил правно действие, съответно неговото неизпълнение не може да релевира наличието на материалноправно основание за прилагане на процесната ПАМ.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на предписание, което подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Проверяваното решение е постановено при нарушение на приложимия за казуса материален закон и е необосновано.

Направените във връзка с това възражения на касатора са основателни.

С разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 от КТ контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В хипотезата по т. 1, предложение последно контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на недостатъците по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда.

Административният орган е посочил коректни правни основания за предприетата от него принудителна административна мярка. Чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда, регламентиращ технологичните процеси с повишена опасност (каквато несъмнено е работата с взривни материали), повелява те да се обслужват само от правоспособни работници и служители. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ), определя изискванията за длъжности, пряко свързани с управлението на работното оборудване – да се назначават квалифицирани лица, които имат правоспособност съгласно глава първа, раздел втори от Правилник за безопасността на труда при взривните работи.

По делото не е спорна верността на фактическите констатации на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – С. З, обосновали издаването на процесното предписание, че работещите на длъжност „машинен оператор, производство експлозивни вещества“ (длъжност, пряко свързана с управлението на работното оборудване), не са придобили правоспособност съгласно инструкцията за придобиване на правоспособност на основния персонал за работа с взривни материали – Приложение № 1 от Правилник за безопасността на труда при взривните работи.

Съображенията, изложени от първоинстанционния съд в насока, че този правилник не е нормативен акт, принципно са верни, но те не водят до извод, че процесното предписание е незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл. 275 от Кодекса на труда задължава работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, и регламентира, че държавната политика в тази област се осъществява от органите на изпълнителната власт. Съгласно разпоредбите на чл. 276 от същия кодекс актовете на министъра на труда и социалната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд (сред които актове са и отрасловите правила – ал. 3) се утвърждават със негови заповеди, а правилата се издават от органа, който ги е утвърдил. При липса на специална нормативна уредба на правилата за безопасност на труда в предприятията от оръжейната индустрия (каквото е и заводът на [фирма] в [населено място]) следва по аналогия да се приложат правилата, отнасящи се до подобни случаи, като се съобразят и основните начала на правото на Р. Б (чл. 46, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/).

Обсъжданият правилник е издаден от министъра на труда и социалната политика и е утвърден от него, и е задължителен за лицата, посочени в неговия чл. 2, сред които са и физическите и юридическите лица, които извършват промишлени взривни работи и други дейности с промишлени взривни материали (производство, употреба, транспорт, съхранение, търговия, внос, износ, изпитване, покупко-продажби, унищожаване, товаро-разтоварни работи). Вън от съмнение е, че в посочената категория попада и [фирма], с оглед естеството на дейността му. Заповедта на посочения министър, с която е утвърден правилника, е обнародвана в ДВ, бр. 3 от 10.01.1997 г., а самият правилник е публикуван в бюлетин „Безопасност на труда“ и на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Съгласно чл. 7 от ЗНА правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Очевидно е от съдържанието на Правилника по безопасността на труда при взривните работи, че той не отговаря на тези критерии. Характерът на акта не следва автоматично от наименованието му, и макар и наречен „правилник“, той по естеството си представлява отраслови правила за безопасност, издадени от министъра на труда и социалната политика, и утвърдени от него със заповед, обнародвана в „Държавен вестник“. Както бе посочено по-горе, за отрасловите правила е предвиден специален ред за създаването, утвърждаването и довеждането до знание на заинтересованите лица, който в случая е спазен. От това следва извода, че ако и този правилник да не е нормативен акт, то той безспорно в качеството му на отраслови правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда задължава всички лица по чл. 2 от него да се съобразяват с изискванията му при извършване на дейност, свързана с взривни работи.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че оспореният пред Старозагорския административен съд акт за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ (задължителното предписание, обективирано в т. 6 от протокола за извършена проверка от 07.06.2016 г.) е издаден от компетентни контролни органи в съответствие с правомощията им по чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, в предвидената от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК (в това число надлежно посочени фактически и правни основания), при спазване както на общите, така и на специалните нормативно регламентирани процесуални изисквания и административнопроизводствени правила, в съответствие с материалноправното основание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и с целта на закона. Ето защо, уважавайки жалбата на [фирма] [населено място] като основателна, Административен съд – С. З е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба на дружеството срещу процесното задължително предписание.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 283 от 17.11.2016 г., постановено по административно дело № 377/2016 г. по описа на Административен съд – С. З, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на [фирма] [населено място], срещу приложената на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда по отношение на дружеството в качеството му на работодател принудителна административна мярка – задължително предписание, обективирано в т. 6 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1622452/07.06.2016 г., издадено от инж. М. И. и инж. П. Ж., главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – С. З.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.