Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (ОДОП), [населено място] при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), оправомощен със заповед № 525/05.12.2013г. на изпълнителния директор на НАП, против решение № 223 от 07.02.2014г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3641/2013г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт №[ЕИК] от 26.06.2013г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП [населено място], потвърден с решение № 530/20.09.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП” - В. при ЦУ на НАП.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия, разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповеди № Д-1599/01.11.2012г. и № 1597/01.11.2012г. на и. д. директор на ТД на НАП [населено място], оправомощен със заповед № ЗЦУ-543/04.05.2010г. на изпълнителния директор на НАП. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя според компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът – [фирма], е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото...