Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител адв. И. М. срещу Решение № 5200 от 25.07.2014 г. по адм. дело № 4302/2014 г. по описа на Административен съд София град, І отделение, 42 състав.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че необосновано АССГ не е взел предвид влязлото в сила решение по адм. дело № 14535/2012 г. по описа на АССГ, 44 състав в съответната му част и не е приложил нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК, като приеме нищожност на оспореното решение № 24 от 19.02.2014 г. на митническия орган в частта по т. 2 от същото. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – началникът на М. А С., представлявана от юр. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред АССГ е образувано по жалба на [фирма] срещу Решение № 24 от 19.02.2014 г. на началника на М. А С. в частта по т. 2, с която е отказано...