Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Т. и на [фирма], представено от адв. Д. Д., срещу решение № 513/12.12.2014 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 440/2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 04251200040/10.09.2012 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т., в частта относно отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактура №0..1306/24.01.2012 г., издадена от [фирма], с предмет „захар”, данъчна основа в размер на 34 833, 33 лв. и начислен ДДС в размер на 6 966, 67 лв. и са начислени следващите се лихви за забава и е отхвърлена жалбата на [фирма] в останалата част. Първият касатор обжалва отменителната, а вторият отхвърлителната част на съдебния акт.

Органът по приходите заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Отрича извършената от първостепенния съд оценка на писмените доказателствени средства и установяването му за осъществена доставка по фактурата, за която, в отлика от изводите по РА, е признал правото на приспадане на данъчен кредит. Възсъздава констатациите от РД за времеви несъответствия на придобиването от доставчика на стоките предмет на спорната сделка и настоява за създадена с писмените доказателствени средства привидност за имущественото разместване.

Оплакванията на търговеца са за неправилност на обжалваното решение заради необоснованост и противоречие с материалния закон. Конкретни са оплакванията му само за двама от общо тримата доставчици, за които е отказано претендираното данъчно право. Тезата му е, че с писмени доказателствени средства, включително заключението на ССЕ, е доказал убедително предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Описал е значимите според него за съществуването на...