Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] срещу Решение № 399 от 20.10.2014 г. по адм. дело № 792/2013 г. по описа на Административен съд В. Т, 7 състав.

С обжалваното решение по жалба на [фирма] е отменен Ревизионен акт /РА/ № 06/1300026 от 22.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Т., потвърден с Решение № 343 от 01.08.2013 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, както и дирекция „ОДОП“ – [населено място] е осъдена да заплати на дружеството направени по делото разноски в общ размер на 6810 лева.

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до формиране на извод за материална незаконосъобразност на РА, който е в противоречие с материалния закон. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 10118, 28 лева.

Ответната страна – [фирма], представлявана от адв. К. изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна .

Производството пред Административен съд В. Т /АСВТ/ е образувано по жалба на [фирма] срещу Ревизионен акт /РА/ № 06/1300026 от 22.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Т., потвърден с Решение № 343 от 01.08.2013 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП.

С РА е: 1. отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 106 494, 36 лева за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 11, м. 12.2008 г. и м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2009 г. по 19 бр. фактури, издадени от „К И.“ Е. с предмет на доставката „обработка на профили и камък“; 2. е извършено увеличение на ФР за 2008 г. и за 2009 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата в общ размер на 532 471, 80 лева, представляваща стойността по описаните 19 бр. фактури.

Ревизиращите органи са обосновали отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на [фирма] по фактурите, издадени от [фирма] поради липса на убедителни доказателства за реалното осъществяване на доставката от прекия доставчик. В частта по ЗКПО за 2008 г. и 2009 г. в РА е отразено, че доколкото няма реално осъществени доставки по спорните фактури, то е налице основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за увеличение на ФР със стойността по фактурите.

С решението съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. След преценка на доказателствения материал по делото АСВТ е формирал извод за материална незаконосъобразност на РА както в частта по ЗДДС, така и в частта по ЗКПО.

Настоящият съдебен състав на О. отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо, като същото е правилно. Не са налице твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

1. При постановяване на решението съставът на АСВТ обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за материална незаконосъобразност на РА. Видно от обжалваното решение първоинстанционният съд е установил фактите, касаещи спорния предмет, описал е събраните доказателства, задълбочено ги е обсъдил с оглед доказателствената им сила като частни писмени документи и е разгледал констатираното от вещото лице по ССчЕ. Анализирани са всички писмени доказателства и правилно първостепенният съд се е съсредоточил върху изследването на пряката доставка, доколкото произходът на стоката и предходните доставки не са определящи за признаване правото на приспадане на данъчен кредит.

2. На следващо място, не е налице допуснато от първостепенния съд неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като крайния извод на съда за отмяна на РА се подкрепя от доказателствата по делото. 2.1. В частта по ЗДДС:

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. Аргументите, изведени от нормата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС не следва да се съобразяват предвид изложеното от С. в Решение по дело С-18/13.

Надлежното възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги и използването им за целите на облагаемата дейност на регистрираното лице (чл. 69 ЗДДС). Лицето следва да притежава данъчен документ по чл. 71 ЗДДС.

При действието на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., приложим към спорните доставки, изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право.

Настоящият спор е относно правомерното упражняване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, отказано от органите по приходите на основание липса на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и на данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС предвид липсата на основанията по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС.

Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от С., преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит /реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност/ се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на С. по дело 285/11/. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК (Г. П. К.) /ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК.

Изискванията за възникване правото на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право.

Основното оплакване на касатора е за необоснованост на решението поради неправилно възприетото от състава на АСВТ наличие на убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод за реалното изпълнение на спорните доставки по 19 бр. фактури, издадени от [фирма]. Така наведеният довод е неоснователен.

Първоинстанционният съд е направил преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на приетото по делото заключение по ССчЕ, в резултат на което е достигнал до обоснования извод за извършени реални доставки на услуги с предмет – обработка на профили и камък.

Съдът е анализирал съдържанието на представения договор от 10.01.2008 г. и анекса към него заедно с 19 броя приемо-предавателни протоколи за процесните периоди и 19 бр. приложения, представляващи неразделна част от приемо-предавателните протоколи. Както е установил АСВТ, в приемо-предавателните протоколи има подробно описание на съответните услуги / рязане и обработка на фасадни покрития от камък, полиране на детайли от камък, обработка на фаски и чела върху камък, почистване на фаски ипетна върху камък, рязане на канали върху камък, товаро-разтоварни работи/, а в приложенията към тези протоколи е описано ценообразуването на отделните видове услуги, като са отразени обектите, на които са извършени същите / обект С. офис и обект П. – приложение № 3 за м. 03.2008 г. на л. 56 от І –папка от приложенията по делото; обект магазин Бл. Пешинов – приложение № 9 за м. 10.2009 г. от І-ва папка на приложенията по делото; обект Стара З. и обект Йовкови – Приложение № 8 за м. 09.2009 г. на л. 52 от І –ва папка от приложенията по делото; обект Стара З. и обект А. – Приложение № 7 за м. 08.2009 г. на л. 50 от І –ва папка от приложенията по делото; обект Стара З. и обект Йовкови – Приложение № 6 за м. 07.2009 г. на л. 48 от папка І – ва от приложенията по делото; обект И. А. и обект Йовкови – приложение № 5 за м. 06.2009 г. на л. 46 от папка І – ва от приложенията по делото; обект И. А. – приложение № 4 за м. 05.2009 г. на л. 44 от папка І-ва от приложенията по делото и др., съдържащи се по делото/. Съобразно така ангажираните писмени доказателства правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за наличието на достатъчна индивидуализация на процесните услуги/ като вид и посочване на цената/.

Отделно от това съдът е обсъждал и въпроса за кадрова и материална обезпеченост на прекия доставчик да извърши съответните услуги. В отговора на задача 6 от заключението на ССчЕ в. л. е констатирало наличието на достатъчен персонал за осъществяване на услугите / л. 12 от заключението/. От друга страна, видно от представените главна книга на Д. – аналитични салда за периоди 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. и 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. е установено, че [фирма] разполага със собствена техника за осъществяване на услугите – машина за рязане и машина за шлайфане. Тези констатации на в. л. не са оспорени от страните и обосновано съдът ги е обсъдил заедно с останалите писмени доказателства, за да формира крайния извод за доказано извършване на процесните доставки от сочения във фактурите доставчик.

Касационната инстанция споделя изцяло развитите от АСВТ съображения относно кредитирането на представените пътни листа и товарителници във връзка с транспорта на стоките, необходими за извършване на услугите, както и приетото от съда за доказано заприходяване на стоки / скално-облицовъчни материали/ по сметка 302 „Материали” при РЛ.

Следователно, въз основа на съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства и заключението по ССчЕ правилно АСВТ е обосновал извод за материална незаконосъобразност на РА в частта по ЗДДС, доколкото се установява по категоричен начин извършването на процесните доставки на услуги по спорните 19 бр. фактури, издадени от [фирма].

2.2.Правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на РА в частта относно извършеното увеличение на ФР за 2008 г. и за 2009 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО в размер на общ размер на 532 471, 80 лева, представляваща стойността по фактурите, издадени от [фирма]. Предвид доказаността на осъществяването на фактурираните доставки на услуги, незаконосъобразно данъчните органи са извършили увеличение на ФР за 2008 г. и за 2009 г. със стойността на процесните фактури на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Не е налице твърдяното от ревизиращите приложение на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, доколкото е установено осъществяването на вярно отразени стопански операции и разходите по тези фактури правилно са отчетени от РЛ в намаление на ФР за посочените периоди.

По тези съображения като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА в посочените му части, АСВТ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, а в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева съобразно представените доказателства. Не следва да се присъжда в полза на дружеството поисканата сума от 25 лева за държавна такса по делото, доколкото същото се явява ответник, а не касатор.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на О. отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 399 от 20.10.2014 г. по адм. дело № 792/2013 г. по описа на Административен съд В. Т, 7 състав.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] да заплати на [фирма] разноски в общ размер на 6000 лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Особено мнение: