Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, [населено място] против решение № 8164 от 23.12.2014г. по адм. дело № 2337/2014г. на Административен съд София - град, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ № [ЕГН] от 14.11.2013г. в оспорената част, издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място] - М. А. К. на длъжност началник сектор "Ревизии", в качеството й на орган, възложил ревизията и Ц. Г. Р. на длъжност главен инспектор по приходите в качеството й на ръководил на ревизията, потвърден с решение № 331 от 20.02.2014г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на съда за нищожност на оспорения ревизионен акт, поради това, че една от заповедите за възлагане на ревизията, втора по ред в ревизионното производство е издадена от некомпетентен орган по приходите, тъй като липсват данни за отсъствие на органа по приходите, възложил ревизията с издаването на първоначалната заповед. Директорът на дирекция ОДОП [населено място], счита, че издателят на спорната ЗВР № 1303636/22.04.2013г. е орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната ТД на НАП - [населено място] като орган по възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, наред с правомощията й като заместник на М. А. К. - орган, възложил процесната ревизия.

Според касационния жалбоподател дори и да се приеме, че втората ЗВР не е надлежно издадена, то обхватът на ревизията е надлежно разширен по отношение задълженията по ЗОДФЛ отм. за 2006г., с издаването на последваща ЗВР от органа възложил ревизията. Искането е за отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161 от ДОПК.

Ответникът - Х. И. Б., чрез процесуалния си представител адв. И. Д. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, в която на Х. И. Б. от [населено място] са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 година в размер на 8409, 96 лева и лихви за забава в размер на 5284, 71 лева. По делото е установено, че ревизията е повторна във връзка с решение № 256/08.02.2013г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място], с което е отменен ревизионен акт № 210-1202740/09.11.2012г. е преписката е върната за нова ревизия. С обжалваното решение Административен съд София

- град е обявил ревизионния акт за нищожен, като е приел, че заповед за възлагане на ревизия № 1303636/22.04.2013г., с която се изменя първоначалното издадена ЗВР № 1301490/20.02.2013г. е издадена от некомпетентен орган по приходите - К. Л. Г., и. д. началник сектор Ревизии при ТД на НАП. Този извод е основан на липсата на доказателства за отсъствие на органа, възложил ревизията - М. А. К., началник сектор Ревизии и липсата на основания за заместването му от К. Л. Г. съгласно т. 6 от заповед № РД -01-1354/01.11.2012г.

Съдът е съобразил обстоятелството, че издателят на спорната ЗВР разполага с компетентност на орган по възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, определен от териториалния директор съгласно т.I.17 от цитираната заповед, но е приел, че в случаи като процесния, когато ревизията е възложена от надлежно овластен орган по приходите, заповеди за изменение на ЗВР могат да се издават от друг орган по приходите само при условията на заместване. От доказателствата по делото съдът е приел, че към 22.04.2013г. не е удостоверено отсъствие на органа, възложил процесната ревизия - М. А. К., поради което при издаване на ЗВР № 1303636/22.04.2013г. не са били налице условията за заместването й от К. Л. Г.. От граматическото тълкуване на чл. 113, ал. 3 ДОПК, съдът е направил извод, че изменящият ЗВР орган следва да е същият, възложил ревизията, а заместването му е допустимо при надлежно удостоверяване на неговото отсъствие (отпуск, болест или друго житейско събитие). Решението е правилно като краен резултат.

Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за некомпетентност на органа по приходите, издал ЗВР № 1303636/22.04.2013г., с която се изменя първоначално издадената заповед за възлагане на процесната ревизия.

Преди всичко съдът не е издирил и не е изложил мотиви относно приложимия процесуален ред за възлагане и провеждане на процесната ревизия. В случая спорните задължения за 2007г. са установени в резултат на повторна ревизия, за която на основание §35 от ПЗР на ЗИДОПК, е приложим реда на чл. 112 - 119 ДОПК, действащ до 01.01.2013г. От тълкуването на чл. 112, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. преди изменението с ДВ бр. 82/2012г./ следва, че всеки орган по приходите, определен от териториалния директор като орган по възлагане на ревизии може да издава заповеди за възлагане на ревизия, по силата на които се изменя първоначално издадената заповед. При действието на чл. 119, ал. 2 ДОПК /в сила от 01.01.2013г./ обстоятелството, кой орган по приходите е възложил ревизията, е от значение за компетентността на органа - издател на ревизионния акт, но това обстоятелство е неотносимо към преценката за валидност на процесния ревизионен акт, по силата на посочената преходна норма.

В конкретния случай по делото няма спор, че издателят на ЗВР № 1303636/22.04.2013г. - К. Л. Г., и. д. началник сектор Ревизии при ТД на НАП разполага с правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК съгласно заповед № РД -01-1354/01.11.2012г. на териториалния директор на ТД на НАП [населено място]. Поради това и предвид приложимия процесуален ред за провеждане на ревизията, обстоятелството, че органът по приходите, издал първоначалната заповед за възлагане на ревизии не е отсъствал, е ирелевантно за валидността на оспорения ревизионен акт. В тази връзка следва да се има предвид, че предмет на оспорване в съдебното производство са установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007г., не и задълженията за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г., които са включени в обхвата на ревизията със спорната заповед по чл. 113, ал. 3 ДОПК. Поради това липсата на компетентност на издателя на тази ЗВР би била относима валидността на акта в тази част, не и по отношение на задълженията за спорния период на 2007г.

Въпреки неправилността на горните изводи, крайният извод на първоинстанционния съд, че ревизионният акт в оспорената част е засегнат от най-тежкия порок и е нищожен, следва да бъде споделен, но по съображения за липса на компетентност на органите по приходите, издали акта по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013г.).

Както се посочи по-горе в разглеждания случай ревизионният акт е издаден в резултат на повторна ревизия, проведена по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК във връзка с решение № 256 от 08.02.2013 г. на директора на дирекция ОДОП – [населено място], с което е отменен предходен ревизионен акт в частта на установените задължения за данък върху доходите за 2007г. По този начин и по аргумент от чл. 155, ал. 6 ДОПК е възстановена висящността на ревизионното производство. В съдебната практика по приложението на чл. 155 ДОПК константно се приема, че при възлагането на повторна ревизия, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното такова. Принципно действието във времето на процесуалните норми изисква приложението им и спрямо висящите производства, освен ако с изрична норма се предвижда друг ред. Такъв ред е предвиден в преходната норма на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, съгласно която всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. В случая след отмяната на предходния ревизионен акт е налице образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на §35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК, въз основа на първоначално издадената ЗВР № 1202740/03.04.2012г., поради което процесуалният ред за провеждане на процесното ревизионно производство е редът, действащ до влизане в сила на измененията в чл. 119, ал. 2 ДОПК от ДВ бр. 82/2012г. По силата на преходната норма органът, компетентен да издаде ревизионния акт в процесния случай следва да бъде определен със заповед на органа, възложил ревизията. Оспореният ревизионен акт не е издаден от такъв орган по приходите, а от М. А. К. - началник сектор Ревизии дирекция контрол при ТД на НАП С., в качеството й на орган по приходите, възложил ревизията и от Ц. Г. Р. - главен инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизия, съгласно правомощията им предвидени в чл. 119, ал. 2 ДОПК редакцията, приложима от 01.01.2013г. След като органът по приходите, издал акта не е определен съгласно приложимия процесуален ред, правилно първоинстанционният съд е приел, че актът е нищожен.

С оглед на изложеното обжалваното решение, с което е прогласена нищожност на ревизионния акт в оспорената част, е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: О

СТАВЯ В СИЛА решение № 8164/23.12.2014г. на Административен съд, С. - град, постановено по адм. дело № 2337/2014г. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: