Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М. ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА З. П. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 11408 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директорът на Териториална дирекция М. В. чрез гл. юрисконсулт Л. С., срещу решение № 1722/14.09.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1819/2020 г., с което по жалбата на „ЛИЙТ ГРУП” ООД е отменено решение per. № 32-185958 от 30.06.2020 г. към МД № 19BG002002H0002900 от 07.01.2019 г. на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници”.

В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че прилагането на точки "а", "б", "в" и "г" от чл. 74, пар. 2 от Митнически кодекс на Съюза (МКС) е било невъзможно поради непредставяне на достатъчно данни в подкрепа на декларираната митническа стойност на стока № 6 по митническа декларация MRN № 19BG002002H0002900 от 07.01.2019 г., поради което обосновано митническата стойност на стоките е определена на основание чл. 74, пар. 3 от Кодекса. Счита, че изводите на органа в тази връзка са подкрепени изцяло от приобщените, както към административната преписка, така и към събраните в хода на съдебното производство доказателства, които съдът не е съобразил. Намира, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава митническият орган се е съобразил с решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15. Защитава тезата, че проведената съдебно-счетоводна експертиза е неотносима към предмета на спора. Възразява срещу извода на съда, че митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената договорена стойност от трети лица. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр, с чл. 144 АПК. Жалбата се поддържа и в писмено становище от 28.04.2022 г.

Ответникът по касационната жалба - „ЛИЙТ ГРУП“ ООД, чрез адв. Д. З., в писмен отговор от 29.04.2022 г. оспорва нейната основателност. Претендира разноските за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било решение per. № 32-185958 от 30.06.2020 г. към МД № 19BG002002H0002900 от 07.01.2019 г. на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници”, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с № 6 по МД MNR 19BG002002H0002900 от 07.01.2019 г.; определена е митническа стойност по митническа декларация 19BG0020020002900 от 07.01.2019 г. за стока № 6 - 1 800 лв. (6,00 лв. х 300 бр.); разпоредена е корекция на митническа декларация MNR 19BG002002H0002900 от 07.01.2019 г., като са определени дължими суми за доплащане: мито в размер на 91,04 лв., ДДС в размер на 307,21 лв. и лихва за забава. Индивидуалният административен акт е издаден на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, пар. 1 и пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, чл. 59 АПК.

Съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 07.01.2019 г. с митническа декларация № 19BG002002H0002900 „ЛИЙТ ФРУП“ ООД е декларирало за допускане за свободно обращение 22 стоки, 714 колета по фактура № ТК 20181023 от 23.10.2018 г., с фактурна стойност 12 576,4 5 щатски долара, внос от Китай.

Във връзка с извършена повторна проверка на митническата декларация с писмо изх. № 32-49404 от 13.02.2020 г., връчено по пощата на 17.02.2020 г., дружеството е поканено да предостави документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност. С писмо вх. № 32-63316 от 26.02.2020 г. дружеството е депозирало писмени обяснения и е представило документи за извършените пътувания на представител на „ЛИЙТ ФРУП“ ООД до Китай, за транспортни разходи, фактури и разплащателни документи, счетоводни регистри и справки за извършените последващи продажби.

Със съобщение изх. № 32-108140 от 09.04.2020 г. по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно митническа декларация с MNR 19BG002002H0002900 от 07.01.2019 г., и че започва административно производство, като е предоставена възможност да изрази становище.

В оспорения акт митническите органи са приели, че са налице обстоятелства, които обосновават основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, поради което не следва да бъде приложен чл. 70 от Регламент (ЕС) № 925/2013. Въз основа на приложената фактура № ТK 20181023 от 23.10.2018 г., фактури за услуги и други документи е установено, че за “стока № 6 по МД 19BG002002H0002900 от 07.01.2019 г. „кутия за съхранение, текстил - 300 броя”, 357 кг. нето, код по КН 6307909899, декларираната цена е 0,99 лева/кг, а справедливата цена за ЕС е 18,93 лева/кг. Тъй като декларираната стойност на стоките по процесната МД от 07.01.2019 г. е по - ниска от съответната справедлива цена, валидна за тях в ЕС, за митническите органи са възникнали съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност, поради което са счели за необходимо приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 925/2013. В акта е прието, че към представените документи от дружеството не са приложени външнотърговски договор, кореспонденция, заявки и други документи по сключената сделка, оферти, поръчки, предвид което митническите органи не разполагат с достатъчно доказателства в подкрепа на действително платената цена. Без да оспорват автентичността на търговската фактура митническите органи са обосновали извод, че вносителят не е представил достатъчно доказателства или сведения за установяване точността на декларираната договорна стойност, които да опровергаят възникналите съмнения. За целите на проверката на декларираната митническа стойност освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на ЕВРОСТАТ за подробна статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение за многогодишен период, обикновено последните четири последователни години - т. нар. „справедливи цени”. В акта е изложено, че когато декларираната от вносителя стойност на дадена стока е по-ниска от определената рискова прагова стойност, определена на базата на справедливи цени, предоставени на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния изследователски център на ЕК, както е в случая, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. С оглед установеното, за стока № 6 по МД 19BG002002000H2900 от 07.01.2019г. и обстоятелството, че митническата стойност на внесената стока за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, както и липсата на документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, е останало съмнението относно действителния размер на митническата стойност на стоките.

Предвид липсата на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямо сборно количество и/или възникнали разходи при производство на оценяваната стока, митническият орган е изключил възможността митническата стойност по процесния внос да се определи по метода на чл. 74, пар. 2, б. "а" – "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което на основание чл. 74, пар. 3 от същия регламент, при условията на чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 новата митническата стойност на стоката по позиция № 6 е определена в размер на 6 лв./бр. или общо в размер на 1 800 лв.

В хода на съдебното производство е допуснато провеждането на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която прието без оспорване от страните и кредитирано от съда, като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице е констатирано, че общата фактурна стойност по инвойс № ТК20181023 от 23.10.2018 г., издадена от китайското дружество, е в размер на 12 576,45 щатски долара и левова равностойност 21 567,23 лв. На 19.02.2020 г. е нареден валутен превод на обща стойност 42 548,99 щатски долара в полза на китайското дружество с основание за плащане инвойс фактури ТК20181023, TY20180914 и TY20181101. Установено е, че валутния превод е надлежно осчетоводен от дружеството вносител. Вещото лице е установило наличието на съответствие между платената цена и декларираната митническа стойност в процесната митническа декларация. Експертът е изследвал и приложените по делото доказателства относно последващата реализация на вносните стоки.

На първо място съдът е приел, че оспореното решение е издадено от материално, териториално и персонално компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 ЗМ, при спазване на пределите на предоставените му законови правомощия.

Като неоснователно е отхвърлено възражението за нарушено право на изслушване на лицето преди издаване на оспорения отежняващ акт. В тази връзка съдът е приел, че по делото е приложено съобщение от 09.04.2020 г. (л. 23 - 27), получено от управителя на „ЛИЙТ ГРУП” ООД на 10.04.2020 г., с което по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението по МД 19BG002002H0002900 от 07.01.2019 г., както и за откриване на производство по издаване на индивидуалния административен акт, като му е предоставена възможност да изрази становище, от която същото не се е възползвало.

За да отмени оспореното митническо решение първостепенният съд е възприел, като основателно възражението на „ЛИЙТ ГРУП“ ООД относно неспазването от издателя на акта на правилата на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на нова митническа стойност на внесените стоки под № 6 от МД 19BG002002H0002900 от 07.01.2019 г.

Съдът е мотивирал своя извод като е отчел, че в случая приложението на вторичните методи е обосновано с ниската декларирана стойност на процесните стоки, която е по-ниска от справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК. Прието е, че по административната преписка липсват доказателства, обосноваващи тези изводи, извън обобщената информация от митническа информационна система MISЗА и системата „ТЕЗЕЙ“.

Според съда, в изпълнение на задължението по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 митническите органи са поискали от вносителя на стоките допълнителна информация с писмо от 02.06.2020 г., но съмненията им не са отпаднали, като изложените мотиви в акта са бланкетни и неаргументирани, неподкрепени от никакви доказателства.

Първоинстанционният съд е обосновал извод, че от страна на митническия орган не е извършен необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на процесните стоки. Прието е, че в акта е направено бланкетно позоваване на справка в митническата информационна система, без да се сочи каквато и да било статистика за цени и при липса на съпоставката им с покупната цена на декларираните стоки. Направен е извод, че не са изложени мотиви относно използването на същата информация, съдържаща се в представената в съдебното производство справка за митническата стойност на сходни стоки, предмет на внос в периода май - декември 2018 г.

С тези мотиви първостепенният съд е отменил оспореното митническо решение, като незаконосъобразно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд въз основа на събрания доказателствен материал е възприел правилно установената по делото фактическа обстановка, която пълно и точно е възпроизведена в обжалвания съдебен акт. Обсъдил е относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение, като правилно е приложил материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебното решение.

В процесния случай спорът се свежда до отговора на въпросите дали митническият орган е обосновал наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447 и спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент при определянето на митническата стойност на основание чл. 74, пар. 3 от МКС по позиция № 6 по МД MRN № 19BG002002H0002900 от 07.01.2019 г.

Съгласно чл. 70, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Критериите за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, пар. 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Прилагането на пар. 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно пар. 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

При митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

Въз основа на приложимата за случая нормативна уредба първоинстанционният съд правилно е приел, че не са основателни съмненията на митническия орган за митническата стойност, която е декларирана от „ЛИЙТ ГРУП“ ООД за вноса на процесните стоки. Правилно е приел съдът, че необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да изчерпи този по пар. 2 от същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции.

Според мотивите на административния акт, митническият орган обосновава съмненията си и с това, че процесните стоки са с декларирана митническа стойност, която е значително по-ниска от определената рискова прагова стойност, определена на базата на справедливи цени, предоставени на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата "THESEUS" на Joint Research Centre към ЕК. Изложено е още, че декларираната митническа стойност на внасяните стоки за килограм нето тегло е основана на изключително ниска фактурирана цена спрямо наличната средно статистическа стойност на сходни стоки и изводите от представените документи в подкрепа на декларираната стойност. За да изключи възможността за определяне на митническата стойност на стоките по процесния внос по методите по чл. 74, пар. 2, б. "а" – "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, органът е приел, че поради липсата на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямо сборно количество и/или възникнали разходи при производство на оценяваната стока, приложение следва да намери чл. 74, пар. 3 от същия регламент.

В оспореното решение на митническия орган изобщо не са изложени мотиви за това, че установените от него средностатистически цени са цени при внос именно на сходни стоки, за да обоснове основателността на своето съмнение относно декларираната договорна стойност. В митническото решение липсва изложение на данни за статистика от представените в първоинстанционното производство справки от системата „ТЕЗЕЙ“ и справка от MISЗА, направена на 07.12.2020 г., като не става ясно как тези данни се съотнасят към покупната цена на стоките по процесния внос, за да се направи извод, че декларираната стойност на стоките от „ЛИЙТ ГРУП“ ООД е изключително ниска. От изложените мотиви в административния акт не може да се направи обоснован и категоричен извод, че при определянето на митническата стойност на декларираните стоки е използвана за сравнение именно информацията от цитираните по – горе справки, както правилно е приел първоинстанционният съд. Необоснован е изводът на издателят на акта, че декларираната от дружеството вносител договорена стойност на стоките е изключително ниска без да са обсъдени вносовете, посочени в справките.

Правилен е изводът на административният съд, че митническият орган е приел за средностатистическа цена с този код по ТАРИК в размер на 18,93 лв. /кг. за сходни стоки, при липса на какъвто и да е анализ и съпоставка на производителите, качеството и количеството на сходни стоки – „кутия за съхранение текстил“, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че не е мотивирано възникналото у митническия орган съмнение в декларираната от дружеството стока, което прави решението му немотивирано.

В случая дори да се приеме, че фактурната стойност на внасяните стоки е твърде ниска, за да бъде приета за митническа стойност по чл. чл. 70, пар. 1 МКС, то незаконосъобразно и в противоречие с чл. 74, пар. 1 МКС, изискващ вторичните методи по букви от "а" до "г" от пар. 2 да се прилагат последователно, е определена от митническата администрация митническа стойност на процесните стоки на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент № 952/2013 г. В тежест на митническите органи е да установят релевантните обстоятелства за неприложимостта на методите изброени чл. 74, пар. 2. В оспореното решение бланкето и формално е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, пар. 2, което не обосновава приложението на чл. 74, пар. 3 от Регламент № 952/2013 г.

Неоснователно е позоваването от касационния жалбоподател на решение по дело С-291/15 на СЕС. Действително в него е прието, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, но събраната от митническия орган в процесния случай информация изобщо не е обсъдена от издателят на акта, като същата не е достатъчна да обоснове, като основателни съмненията в декларираната митническа стойност от „ЛИЙТ ГРУП“ ООД.

По тези съображения настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се е неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие от 17.12.2021 г. Същото не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществения обем на предоставена процесуална защита и е под нормативно установения минимум по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1722/14.09.2021 г., постановено по адм. дело № 1819/2020 г. на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на [Фирма 3], гр. Пловдив, с [ЕИК], разноски за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З. п/ ЛОЗАН ПАНОВ