Р Е Ш Е Н И Е

№ 50146

Гр.София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П

ЧЛЕНОВЕ: М. Р

Д. П

при участието на секретаря Р. С, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3769 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Я. Б. и С. Х. Б. срещу решение №.І-32/26.04.18 по г. д.№.390/18 на ОС Бургас-с което, след частична отмяна на реш.№.35/10.01.18 по г. д.№.3685/16 на РС Бургас, предявените от касаторите като наследници на Х. С. Б. искове за сумите над 276, 25лв. до 16695, 37лв. неизплатено възнаграждение за положен от наследодателя им за периода 1.06.02-13.01.16 общо 4256часа извънреден труд, представляващ фактическо отработено над месечната продължителност служебно време, вследствие некомпенсирани полагаеми почивки за носени дежурства, и над 67, 30лв. до 766, 73лв. лихви са отхвърлени със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на претенцията ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна Военно формирование 32890 Б. като част от структурата на МОВР оспорва жалбата; претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С определение №.323/27.04.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпрос относно момента, в който възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка, и момента на изпадане в забава на работодателя по отношение на това вземане, респективно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, вкл. и в случаите на прекратено служебно правоотношение.

С въззивното решение е прието, че предявеният установителен иск е допустим, но погасен...