Производството е по чл. 247 ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на „АРКУС“ АД, подадена чрез адв.Ц., с искане да се допълни решението, постановено по делото по реда на чл. 290 ГПК като: 1/се отмени въззивното решение в частта, относно разноските 2/ като се посочи, че дължимата на съда държавна такса на сума 274, 18 лв следва да се внесе по сметка на Районен съд-Г.О.И допълване на решението по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК в горния смисъл.

Ответницата по молбата не взема становище по същата.

От данните по делото се установява следното:

С определение № 686 от 13.11.2020 г по гр. дело № 2103/20 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ вр. чл. 225 ал. 1 КТ „Аркус“ АД е осъден да заплати на С. З. Г. обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 16.2.20 г в размер на 5042, 88 лв, както и в частта относно разноските по делото.Не е допуснато касационно обжалване в частта относно исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ.

С решение № 55 от 16.3.2021 г, постановено по делото ВКС е отменил решение № 170 от 11.3.20 г, постановено по в. гр. дело № 149/20 г на Окръжен съд-В. Т, Гражданска колегия, въззивен състав, с което на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ вр. чл. 225 ал. 1 КТ е уважен иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 18.12.19 г в размер на 3438, 33 лв и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от С. З. Г. срещу „Аркус“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място] иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ вр. чл. 225 ал. 1 КТ за за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 18.12.19 г в размер на 3438, 33 лв като неоснователен.Осъдил е „Аркус“ АД на основание чл. 78 ал. 1 ГПК да заплати разноски в размер на 210 лв, сторени пред първоинстанционния и въззивния съд и представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно крайния изход на спора, както и да заплати по сметка на съда държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на 274, 18 лв. Решението в частта, с която искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ вр. чл. 225 ал. 1 КТ е уважен за сумата и периода 19.12.19 г-16.2.20 г. в размер на 1604, 55 лв е оставено в сила.

С оглед изхода на спора разноските между страните следва са разпределени по следния начин: ответникът дължи на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение пред РС в размер на 60 лв и пред въззивния съд в размер на 150 лв или общо 210 лв.Ищцата дължи на ответника разноски, сторени пред първоинстанционния съд за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв, пред въззивния съд в размер на 280 лв-държата такса и адв. в.ие и пред ВКС в размер на 200, 86 лв.Ответника дължи по сметка на съда сумата 50 лв-възнаграждение за съдебна експертиза, приета пред първоинстанционния съд, както и държавна такса по исковете в размер на 224, 18 лв-160 по неоценяемите и 64, 18 лв по оценяемия иск.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното:

Подадената молба е допустима и основателна.

Същата следва да бъде квалифицирана по реда на чл. 247 ал. 1 ГПК, тъй като съдът в мотивите си е обосновал изрично изразил волята си, която е пропуснал да формулира в диспозитива на съдебния акт.След като решението е допуснато до касационно обжалване и в частта, относно разноските, ВКС е преизчислил същите за трите инстанции, а с оглед крайния изход на спора е посочил, че се дължи държавна такса за предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и т. 3 КТ, от внасянето на която ищецът е освободен, но която ответника дължи при уважаване на исковете.Тази такса е в размер на 274, 18 лв и се дължи по сметка на съда-в случая Районен съд-Г.О.П е също да отмени решението на въззивната инстанция в частта относно разноските.

Воден от гореизложеното, ВКС, Четвърто ГО

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 247 ал. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 55 от 16.3.2021 г, по гр. дело № 2103/20 г на ВКС, Четвърто ГО като:

1/на ред 5 стр. 5 след думите „в размер на 3438, 33 лв“ се чете „ОТМЕНЯВА въззивното решение № 170 от 11.3.20 г, постановено по в. гр. дело № 149/20 г на Окръжен съд-В. Т, Гражданска колегия, въззивен състав и в частта относно разноските, с която „Аркус“ АД е осъден да заплати в полза на Окръжен съд-В. Т сумата 604, 58 лв, представляваща разноски,

2/ както и на ред 22 стр. 5 след думите „да заплати по сметка на съда“ се чете Районен съд-Г. О сумата 274, 18 лв, а по сметка на Великотърновски окръжен съд сумата 32, 09 лв във връзка с уважената част от иска по чл. 225 ал. 1 КТ.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2.