Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: Е. И. С. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 11877 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 5578/06.10.2021 г., постановено по адм. дело № 53/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на М. А. частично е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221019001436-091-001/27.08.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден частично и изменен с Решение № 1828/02.12.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП.
Изложените в касационната жалба доводи са за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че са налице доказателства, от които е видно, че задълженото лице е получило 50 000 евро под формата на премия, която не е декларирана по реда на ЗДДФЛ в годината на получаване, противно на изложените от административния съд мотиви. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и деловодни разноски.
Ответниците В. А., П. А., Г. А. и М. А., в качеството им на законни наследници на М. А., чрез пълномощника адв. Т. Ф., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорват основателността на касационната жалба. Моли се за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендират присъждане на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА № Р-22221019001436-091-001/27.08.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден частично и изменен с Решение № 1828/02.12.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. С обжалваната пред административния съд част в тежест на М. А. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, както следва: за 2013 г. в размер на 19 787,73 лв., ведно с лихва за забава; за 2016 г. 1 666,75 лв. главница и 562,57 лв. лихви; за 2017 г. 1 918,65 лв. главница и 453,05 лв. лихви и за 2018 г. 1 347,67 лв. главница.
От събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка:
По отношение на допълнително установените задължения за 2013 г. в Протокол № 1627527/06.12.2019 г. е отразено, че данъчните органи са присъединили доказателства, събрани в хода на ДП № 26 по описа на СО СП пр. № 254/2019 г., а именно графологична експертиза на положения подпис на М. А., изготвена по искане на Специализираната прокуратура, и електронен разходен ордер от 08.2013 г. за получени от лицето средства в размер на 50 000 евро (левова равностойност 97 791,50). Формиран е извод у приходните органи, че получената с основание премия сума представлява облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като е включена в определената по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК данъчна основа за 2013 г. За установените задължения за 2016 г. и 2017 г. е установено, че лицето в действителност ги е заплатило, но поради некоректно подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ плащанията не са зачетени. Относно 2018 г. е прието, че декларираните от ревизираното лице суми съответстват на установените в хода на ревизията, като същите са заплатени.
В хода на съдебното производство е назначена и допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице М. А. е декларирал дължима сума за данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 10 008,58 лв., като същата е внесена. С Решение № 1828/02.12.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП задълженията за 2013 г. са определени на 19 787,73 лв., като разликата за довнасяне, равняваща се на 9 779,87 лв., се формира въз основа на констатациите на приходните органи, че лицето е получило доход в размер на 97 791,50 лв. (50 000 евро). Съгласно становището на експерта за 2016 г. и за 2017 г., независимо от обстоятелството, че органите по приходите не са приели подадените ГДД, е налице плащане на декларирания данък.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, е приел, че ревизионният акт е частично незаконосъобразен. Изложени са мотиви, съгласно които присъединяването на доказателствата, събрани в хода на ДП № 26 по описа на СО СП, е сторено с приемо-предавателен протокол между прокуратурата и ТД на НАП от дата 16.12.2019 г., т. е. след крайния срок за извършване на ревизията, който е 09.12.2019 г. Според съда графологичната експертиза и електронният ордер за получена сума в размер на 50 000 евро са присъединени формално на 06.12.2019 г. с Протокол № 1627527/06.12.2019 г., но в действителност ордерът не се съдържа в ревизионната преписка и не е представен и в хода на съдебното производство. С оглед това административният съд е съобразил, че тези доказателства, като събрани след изтичане срока на ревизията, не следва да се вземат предвид, като е отменил ревизионния акт в частта, с която на М. А. са определени задължения по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 9 779,87 лв. (разлика между определените с решението на горестоящият орган 19 787,73 лв. и действително заплатената сума в размер на 10 008,58 лв.). Относно задълженията за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., потвърдени с Решението на Директора на Дирекция ОДОП, решаващата инстанция е приела, че същите са законосъобразно определени, но са заплатени, поради което не подлежат на принудително събиране, като е отхвърлил жалбата на лицето в тази ѝ част.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от сочените от касатора пороци.
Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция.
По спорния и пред касационната инстанция въпрос обосновано ли е извършено определянето на допълнителни задължения за 2013 г. във връзка с получаване на премия в размер на 50 000 евро, от страна на ревизираното лице, настоящият тричленен състав на ВАС, Осмо отделение, намира за нужно да посочи следното:
Неоснователни са релевираните от касатора твърдения относно обстоятелството, че са налице доказателства за получена сума в размер на 50 000 евро от М. А., както и че същите са присъединени с Протокол № 1627527/06.12.2019 г. (погрешно в касационната жалба се посочва дата 04.12.2019 г.). В тази връзка правилно административният съд е изложил мотиви, според които в Протокола от 06.12.2019 г. абсолютно формално е посочено, че са присъединени графологична експертиза и електронен разходен ордер от м. 08.2013 г. за сума в размер на 50 000 евро. Видно от приемо-предавателен протокол, подписан на 16.12.2019 г. от О. А. следовател в СП СО и П. Г. ТД на НАП София, едва на 16.12.2019 г. на приходната агенция са предадени доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, образувано срещу ревизираното лице, сред които обаче е посочено единствено заключението по експертизата, но не и ордерът. Също така съгласно Заповед № Р-22221019001436-ЗИД-001/20.08.2019 г., издадена от изпълнителния директор на НАП (л. 40), срокът за извършване на ревизията е удължен до 09.12.2019 г., което означава, че процесуалните действия по присъединяване на доказателства към ревизионната преписка са извършени след изтичане срока на ревизията. Правилно административният съд е съобразил, че събраните след изтичане на срока за провеждане на ревизията доказателства не следва да бъдат кредитирани, в съответствие с трайните разбирания, залегнали в съдебната практика на ВАС. Нещо повече основното доказателство, дало основание на приходните органи да определят допълнителни задължения на ревизираното лице електронният разходен ордер, така и не е представено. Нито в хода на ревизионното производство, нито по време на съдебното такова, от страна на приходната администрация, ордерът не е представен, въпреки правилно разпределената доказателствена тежест в процеса и изричните указания на съда, дадени с Определение от 04.06.2021 г. Видно и от Протокол № 1745568/31.07.2020 г. сер. АА № 1745568 за извършени действия среща с цел преглед на всички налични документи в досието на ревизираното лице, е отразено, че от страна на М. А. е изискано копие на електронния ордер, но такова не е налично в досието му.
С оглед изложеното до момента, решението на административния съд е правилно постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода на спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за определяне на адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Посочената разпоредба предвижда безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. По делото няма данни, че конституираните като ответници В. А. в качеството ѝ на законен наследник на М. А., и П. А., действаща в лично качество като законен наследник, както и като законен представител на малолетните ѝ деца и законни наследници - Г. А. и М. А., са лица с материални затруднения. Не са представени доказателства относно трудовата им заетост и доходите им от трудова дейност, както и декларации за семейно и имуществено състояние, от които може да се направи извод, че не разполагат с достатъчно средства, за да заплатят адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5578/06.10.2021 г., постановено по адм. дело № 53/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
/п/ СТАНИМИРА ДРУМЕВА