4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3834 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. Ч., чрез адв.М. Ж., срещу въззивно решение № 949/06.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 1329/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решение № 1116/01.04.2022 г., постановено по гр. д. № 12977/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, са отхвърлени предявените от касатора против Медицински университет – Пловдив искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Асистент, Висше училище“, „Катедра по ортопедия и травматология“ в Медицински факултет на Медицински университет – Пловдив. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за периода 23.06.2021 г. – 23.12.2021 г. в размер на сумата 5 778 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си жалбоподателят поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по следните, обобщени и уточнени от настоящия състав на ВКС, въпроси: 1) за приложението на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от Закона за висшето образование и обхвата на съдебния контрол в производството по трудов спор на процедурата по атестиране; 2) за задължението на въззивния съд да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените релевантни факти и на закона.
Ответникът по жалбата – Медицински университет – Пловдив, представляван от адв. Д. Б. и адв. В. Т., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „асистент, висше училище“ в МУ – Пловдив, „Катедра по ортопедия и травматология“. С. З. № Р-991/22.06.2021 г. на ректора трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО - получени от лицето две последователни отрицателни атестации. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е посочил, че ЗВО урежда няколко специални прекратителни основания за членовете на академичния състав на висшето училище, като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на КТ. В случая, оспорената заповед за уволнение е мотивирана – описани са обстоятелствата, обусловили прекратяването на трудовия договор с ищеца на посоченото специално уволнително основание. Елемент от фактическия състав на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО е установяването на факта на получени от лицето две последователни отрицателни атестации към момента на връчване на уволнителната заповед. Съдебният контрол в трудовия спор за законосъобразност на уволнението на това основание обхваща въпроса дали са спазени редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл. 57 ЗВО и в Правилника за атестиране на учебното заведение. Съдебният контрол не обхваща съдържанието на получената от лицето оценка, която е изцяло в правомощията на органите на висшето училище. В случая ищецът е атестиран с две последователни атестации, при които е получил незадоволителна оценка – първата за периода 2012 г. – 2014 г.; втората за периода 2015 г. – 2017 г. По отношение на първата атестационна процедура съдът е приел, че жалбоподателят е редовно уведомен за започването й, участвал е лично, запознал се е с поставената му оценка и е подписал атестационния лист. В тази връзка, с приетото по делото експертно заключение е установено, че подписите след „запознал се с атестацията“ и след „подпис на атестирания“ в атестационния лист и след „подпис” в отчет за периода 2012 г. - 2014 г. са изпълнени от д-р И. Ч.. Липсват доказателства ищецът да е обжалвал поставената му оценка по административен или съдебен ред и същата се е стабилизирала. По проведената втора атестационна процедура (за периода 2015 г. – 2017 г.) лицето изрично е заявило, че няма възражения. При тези данни въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, тъй като към момента на връчване на уволнителната заповед ищецът е имал получени две последователни отрицателни атестации за работата си. Предвид това, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са счетени за неоснователни и са отхвърлени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.
По първия поставен въпрос, въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС (вж. - решение № 103/18.07.2018 г. по гр. д. № 2119/2017 г., IV г. о., решение № 172/ 15.01.2020 г. по гр. д. № 3825/2018 г., III г. о., определение № 46/04.02.2020 г. по гр. д. № 3451/2019 г., IV г. о. и др.), според която с нормите на чл. 58 и чл. 58а от Закона за висшето образование са регламентирани специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с лица - членове на академичния състав на висшето училище, а препращата разпоредба на чл. 59 ЗВО предвижда, че за неуредените въпроси се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО, респ. чл. 35, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ЗРАСРБ, член на академичния състав се освобождава със заповед на ректора при получени две последователни отрицателни атестации. За да е осъществен фактическият състав на специалното основание по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО за прекратяване на трудовото правоотношение, освобождаваното лице трябва да е член на академичния състав на висшето училище и към датата на издаване и връчване на уволнителната заповед за него да са налице две поредни отрицателни атестации. Потестативното право на работодателя (ректора на висшето училище) да прекрати трудовия договор в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО възниква след приключване на атестационната процедура, при която лицето за втори пореден път е получило отрицателна оценка. Същевременно, предвид възможността да се обжалват актовете на органите на висшето училище, издавани в хода на атестационната процедура, както по съответния вътрешно-служебен ред, предвиден в правилника на висшето училище, така и по реда на АПК (чл. 38 ЗВО) пред административния съд (когато са актове на органи на управление на университета), за да е законосъобразно упражнено правото на работодателя по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО, трябва двете отрицателни оценки да са факт и да са породили обвързващото си действие спрямо лицето към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Негативните резултати от оценяването в два последователни атестационни периода са материално-правна предпоставка и основание за прекратяване на трудовоправната връзка в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО. В производството по трудовия спор на установяване подлежи и съдебният контрол обхваща спазени ли са редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл. 57 ЗВО и в Правилника за атестиране на учебното заведение, в т. ч. ако актовете на органите на управление на висшето училище са били предмет на обжалване по реда на чл. 38 ЗВО, решението на административния съд следва да бъде съобразено. Съдебният контрол в индивидуалния трудов спор с предмет законността на уволнението по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО не обхваща съдържанието на получената от лицето оценка, която е изцяло в правомощията на органите на висшето училище.
Вторият въпрос в изложението, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, няма претендираното от страната значение. В съдебната практика, включително цитираната от касатора, безпротиворечиво се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира собствени правни изводи по спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на въззивна проверка. В съответствие с чл. 236, ал. 2 ГПК съдът следва да изложи мотиви към решението си, които да отразяват осъществената от него, в рамките на правомощията му по чл. 269 ГПК, самостоятелна решаваща дейност на инстанция по съществото на спора. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения. Несъгласието на касатора с приетото за установено и с крайния резултат по делото съставляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка във фазата по чл. 288 ГПК.
При този изход на спора, касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 1 080 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 949 от 06.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 1329/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И. Х. Ч., с ЕГН - [ЕГН], да заплати на Медицински университет – Пловдив, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за касационното производство в размер на сумата 1 080 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.