Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Национална електрическа компания“ („НЕК“) ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез ст. юрк. М. против решение № 261710 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 2649/2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III – В състав.

Ответникът М. Т. С. чрез адв. И. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, в която е потвърдено решение № 261077 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 22702/2019 г. на Софийски районен съд (СРС) II г. о., 126-ти състав в частта за уважаване на предявените от М. Т. С. против „НЕК“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, както и този по чл. 225, ал. 2 КТ и е отменено като незаконно уволнението на ищеца със заповед № 2/15.10.2018 г. на изпълнителния директор на ответното търговско дружество; осъден е работодателят да заплати на ищеца сумата от 997. 77 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 16.10.2018 г. – 08.11.2018 г., а така също и да му заплати сумата от 642. 78 лева, представляваща обезщетение в размер на разликата между трудовото възнаграждение на ищеца при ответника и това по сключения след уволнението трудов договор за периода 09.11.2018 г. - 02.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.12.2018 г. до изплащането им.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е съществувало трудово правоотношение с източник трудов договор от 30.04.2018 г. за длъжността „главен готвач“ с място на работа Почивна станция „Енерго“ – [населено място]. Поради неявяване на работа в периода 17.09.2018 г. – 19.09.2018 г. със заповед № 2/15.10.2018 г. на изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с него. Прието е от представените по делото доказателства, че страните са се уговорили ищецът да ползва почивен ден в понеделник - 17.09.2018 г., поради което е направено съждение, че неявяването му на работа в този ден не представлява виновно нарушение на трудовата дисциплина. За такова обаче е счетено неявяването му на работа в периода 18.09.2018 г. - 19.09.2018 г. Установено е, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил формалните изисквания на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ – изискани са писмените обяснения от работника преди налагане на наказанието, заповедта е мотивирана, а наказанието е наложено в предвидените в КТ преклузивни срокове. Инстанцията по същество е приела да липсва спор между страните по изложената в уволнителната заповед фактическа обстановка, а се спори относно приложението на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ– за съответност на наказанието спрямо извършеното дисциплинарно нарушение. Развити са доводи, че въпросната преценка е задължителна за субекта на дисциплинарната власт и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. В тази връзка е прието, че при преценка тежестта на нарушението е необходимо да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. Мотивирани са съображения, че неявяването на ищеца на работа за период от два дни – на 18.09.2018 г. и 19.09.2018 г. макар да осъществява нарушение на трудовата дисциплина не е с такава тежест, която да обосновава налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Като е споделил изводите на първостепенния съд, че извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение не е довело до настъпване на вредни последици за работодателя и не се е отразило негативно на цялостната дейност на предприятието му (а хипотетичната вероятност за потенциално увреждане интересите на работодателя е прието да не е в състояние да оправдае налагането на най – тежката дисциплинарна санкция), от една страна, а от друга – личността на провинилия се работник с оглед чистото му дисциплинарно минало, при което укоримата проява е прието да представлява изолиран случай и не се касае за системност, второинстанционният съд е направил съждение, че виновното неизпълнение на трудовите задължения в случая не осъществява основание за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, довело до прекратяване на трудовия договор.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба.

Искането за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдържа доводи за отклонение на обжалваното решение с практиката на ВКС, изразена в решение № 188/15.07.2015 г. по гр. д. № 5173/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 41/13.03.2018г. по гр. д. № 1712/2017 г. на ВКС, III г. о.; решение № 263/24.11.2015 г. по гр. д. № 2892/2015 г. на ВКС, III г. о.; решение № 227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС, III г. о.; решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 29/10.03.2015 г. по гр. д. № 3149/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение № 162/18.05.2010 г. по гр. д. № 299/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 112/07.05.2015г. по гр. д. № 5348/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение № 201/13.10.2014 г. по гр. д. № 7329/2013 г. на ВКС, III г. о. Тази практика е относима към материалноправния въпрос свързан с приложението на чл. 189 КТ - относно обстоятелствата, които са от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение и критериите за съответствие между нарушението на трудовата дисциплина и наложеното дисциплинарно наказание.

Повдигнатите въпроси, с които страната обосновава приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са следните (уточнени и конкретизирани от касационния съд съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС):

- „Допустимо ли е съдът да отмени като незаконно дисциплинарно уволнение, довело до прекратяване на трудово правоотношение, наложено на основание чл. 186, чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1 и чл., ал. 1, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с единствен мотив за неспазване на критерия за „тежест“ на извършеното нарушение по смисъла на чл. 189 КТ и в същото време да е налице пълна липса на това как е осъществен този съдебен контрол по съществени за изхода на делото обстоятелства и факти, в това число, но не само: 1) неявяването на работа е по-голямо от два последователни дни, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ; 2) характерът на възложената работа и изпълняваната трудова функция от уволненото лице, сочещи оказано от работодателя по - високо доверие; 3) значимостта на длъжността, която е изпълнявал, като с оглед тази длъжност самото неявяване на работа води до възможността от настъпване на неблагоприятни последици за работодателя и дейността на предприятието му; 4) наличието на ангажирана един месец преди уволнението ограничена имуществена отговорност по чл. 210, ал. 1 КТ на ищеца за липси, установени в поверения му за отговорно пазене склад, отговорност, произтичаща от задълженията му по длъжностна характеристика; 5) извършени самонадеяни признания от уволнения работник, определящи самоотлъчката като право на компенсация?“;

- „Имайки предвид тежестта и характера на изпълняваната длъжност от уволнения работник – „главен готвач“ на кухня в почивна станция и безспорното обстоятелство, че неявяването му на работа ще доведе само по себе си до непосредствени вреди във вид на пропуснати имуществени ползи, то това обстоятелство следва ли да подлежи на самостоятелно доказване като отрицателен установителен факт от страна на работодателя в дисциплинарното производство?“;

- „Реализираната на провинилия се работник ограничена имуществена отговорност по чл. 210, ал. 1 КТ може ли да бъде съобразена от работодателя като критерий при определяне на тежестта на извършеното впоследствие нарушение на трудовата дисциплина от същото лице?“;

- „Осъществената преди уволнението на работника негова ограничена имуществена отговорност по чл. 210, ал. 1 КТ следва ли да се съобрази при определяне тежестта на извършеното нарушение съгласно чл. 189 КТ като обективно обстоятелство или като определяща поведението на работника и каква тежест придава това на субективната оценка за избор на наказание, ако се има предвид, че на лицето са възложени и материално-отговорни функции по длъжностна характеристика?“;

5. „Неявяването на работа повече от два работни дни, каквото е изискването на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ не се ли явява по - тежко нарушение, съобразно критериите за тежест по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ?“.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Поставеният първи въпрос не формира предпоставки за селекция на касационната жалба на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Той удовлетворява общо основание за достъп до касация, тъй като обуславя решаващите изводи на въззивния съд по спорния предмет, но не и заявения допълнителен селективен критерий, защото не се открива поддържаното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, на която касаторът се позовава. По приложението на чл. 189 КТ е налице последователна съдебната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК (решение № 17 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 2293/2018 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 132 от 02.11.2018г. по гр. д. № 46/2018 г. на ВКС, III г. о.; решение № 56 от 29.05.2018 г. по гр. д. № 3272/2017г. на ВКС, III г. о. и др.). С тази практика, вкл. и с решенията, на които страната се позовава, безпротиворечиво се приема, че при определяне на дисциплинарното наказание съгласно чл. 189 КТ, работодателят следва да прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на работника/служителя. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние да бъде преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по - високо доверие; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Обжалваното решение е постановено в пълно съгласие с така дадените правни разрешения. Преценката на тежестта на процесното виновно неизпълнение на трудовите задължения на ищеца е основана на обстоен анализ на всички релевантни към конкретното поведение обстоятелства, вкл. характера на изпълняваната трудова функция и липсата на данни от осъщественото дисциплинарно нарушение да са настъпили неблагоприятни последици за работодателя (потенциалната възможност да настъпят за в бъдеще такива е счетена - сама по себе си - да не може да обуслови налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание), като е съобразена личността на провинилия се работник – лице с необременено дисциплинарно минало. Направен и решаващ извод за нарушение на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ от страна на работодателя при определяне на процесното дисциплинарно наказание „уволнение“, последното е несъответно с тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, поради което е незаконно и подлежи отмяна. По тези мотиви искането за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по горния материалноправен въпрос е неоснователно.

Повдигнатите въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не позволяват допускане на касационен контрол.

Част от тук направените питания (за правното значение на осъществената ограничена имуществена отговорност на ищеца към определяне на дисциплинарното му наказание по критериите на чл. 189 КТ) касаят обстоятелства и изразяват позицията на страната по въпроси, които са извън спорния предмет по делото. Те не притежават характеристиката на правен въпрос съгласно разрешението, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не формират обща предпоставка (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) за достъп до касация. Останалите въпроси, които се поставят за разглеждане с оглед селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК произтичат от становището на страната по съществото на спора и изразяват несъгласието й с решаващите изводи на въззивния съд за основателност на обуславящия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. По естеството си те релевират касационни основания (чл. 281, т. 3 ГПК) срещу правилността на въззивния съдебен акт, които обаче са относими към производството по разглеждане на касационната жалба (чл. 290 ГПК), развиващо едва след допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. Във фазата по селектиране на касационната жалба обаче доводите по съществото на спора нямат предвиденото в процесуалния закон значение и не позволяват осъществяване на достъп до касация. Съгласно мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС непоставянето на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да е необходимо да се установяват сочените допълнителни основания за това. В допълнение ще следва да се посочи, че изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в тази му част не е съобразено с указанията по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Обосноваването на специални предпоставки от състава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - в двете му хипотези, изисква въвеждане на надлежни твърдения: че разглеждането от касационния съд на значимия за делото правен въпрос допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. че конкретна правна уредба е непълна, неясна или противоречива, което поражда необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането й или налага нейното осъвременяване поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. В случая това не е сторено от касатора – мотивите в касационната жалба (на л. 8 от касационното дело) за наличие на хипотезата „въпрос от значение за точното прилагане на закона“ не формират съдържанието на разглежданото основание съгласно даденото, и посочено по – горе, обвързващо тълкуване. Отсъствието на обща и специална предпоставка на състава по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол по повдигнатите въпроси.

В изложението към касационната жалба липсва нарочно искане за достъп до касация, поради твърдяна очевидна неправилност на въззивния съдебен акт – основание за селекция на жалбата по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.Те маркирано единствено в касационната жалба (на л. 8 от касационното дело) и за изчерпателност на настоящото изложение ще следва да се разгледа като се96+ посочи, че селектиране на касационната жалба по него не може да се осъществи.

Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. Такъв порок на обжалваното решение в случая няма.

В заключение следва да се посочи, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.

С оглед на изхода по делото касаторът следва да заплати на ответника по жалба сторените и претендирани разноски в настоящото производство. Те възлизат на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него на извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – така постановките по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261710 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 2649/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, III – В състав.

ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на М. Т. С. с ЕГН [ЕГН] сумата от 600 (шестстотин) лева – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.