О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 908

гр. София 13.07.2015 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 467 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Областен управител на област Б., чрез гл. юрисконсулт С. С. – представител на Областна администрация Б. против решение № III-139/11.11.2014 г. по в. гр. дело № 1851/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1654/12.08.2014 г. по гр. дело № 3209/2014 г. на Бургаския районен съд в уважената част на предявените искове от Т. В. Т. с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

В изложението са поставени правните въпроси: 1. по приложението на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, че ВКС в практиката си е приел, че посоченото уволнително основание е налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова запазва основните си характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. В практиката на ВКС е указано, че в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя е длъжността да е определена...