Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * допустимост на иск * активна процесуална легитимация * придобиване на движими вещи чрез добросъвестно владение * добросъвестно владение * преклузивен срок * застраховка "автокаско"

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр.София, 18.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр. дело № 5967 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С определение № 112 от 11.03.2016 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 03.07.2015 г., постановено по в. гр. д.№ 230/2015 г. на Апелативен съд – Варна в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите Притежава ли право на иск действителният собственик на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС? и за принадлежността на правото на иск относно собствеността на вещ, за която изключителните права са делегирани на трето лице – застраховател.

Касаторите С. С. К. чрез адвокат И. Т. от САК и З. С. З. чрез адвокат Б. Б. от АК – В. поддържат, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по искова молба, предявена след изтичането на преклузивен срок по чл. 78, ал. 2 ЗС, при това от лице, на което не принадлежи правото на иск относно спорната вещ – лек автомобил, поради делегираните на застрахователя [фирма] изключителни права да предявява претенции относно собствеността на автомобила (включително...