6Р Е Ш Е Н И Е

№ 747

гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 3978 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. Б., И. Й. Ц. и П. А. М., чрез адв. И. М. от АК – П., срещу въззивно решение № 247/21.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 265/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, с което след отмяна на решение № 3/03.01.2023 г. по гр. д. № 414/2021 г. на Районен съд – Червен бряг, е уважен предявеният от Национална агенция за приходите /НАП/ срещу В. И. Б., И. Й. Ц., П. Й. Ц., П. А. М. и Л. Ц. И., иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК и е обявен за недействителен по отношение на Държавата договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № ..., т. IV, рег. № 2841, дело № 430/2016 г. на нотариус с рег. № 022 на НК, по силата на който В. И. Б. и съпругът й Й. Ц. Б. продават на П. А. М. и Л. Ц. И., следните недвижими имоти: урегулиран поземлен имот с площ от 715 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], № ..., заедно с построената в имота сграда /търговски обект/ на два етажа, със застроена площ от 377 кв. м.; и поземлен имот с площ от 2090 кв. м., от който се отчуждават 770 кв. м. или всичко урегулирано от 1320 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], заедно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. м. и второстепенна постройка с площ от 12 кв.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е обявил за недействителен договора за покупко-продажба за1/2 ид. ч. от недвижимите имоти, които са собственост на съпруга – недлъжник по отношение на Държавата, която е кредитор на В. И. Б.. Поддържа се също, че П. А. М. не е „свързано лице” с длъжника, поради което неправилно е уважен искът и за Ѕ ид. ч. от имотите, които са придобити от него. Ответниците по иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК са задължителни необходими другари в процеса, затова жалбата на част от тях, ползва и останалите съгл. чл.216, ал.2 ГПК.

Ответникът по жалбата НАП, не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок и не е взел становище по жалбата.

С определение № 2525/23.05.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК цялата разпоредителна сделка, извършена с имот, който е в режим на съпружеска имуществена общност.

По така поставения въпрос, съдът приема следното: В т.1 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК, е прието, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1/2 идеална част от имота. Този извод е обоснован с облигационния характер на иска, конкретно с активната и пасивната материалноправна легитимация на страните по него и предмета на доказване. Прието е, че ищецът има материалноправна легитимация като кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, а материалноправна легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници. Посочва се, че с отчуждаването на вещта съпружеската имуществена общност върху нея се прекратява в резултат на вещно - транслативното действие на разпореждането и при уважаването на иска, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя и този иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник. Приема се също така, че извършеното от него разпореждане не следва да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор и за чужд дълг. Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Разликата е, че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по - силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ето защо дадените в цитираното ТР указания по тълкуването и прилагането на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за личен дълг на единия съпруг и разпоредителна сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, следва да важи и за кредиторите-ищци по исковете, уредени в чл. 216, ал. 1 ДОПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че със заповед № Р-04001516005356-020-001 от 03.08.2016 г. на началник сектор при ТД на НАП – В. Т. e било възложено извършване на ревизия на В. И. Б., в качеството й на ЕТ„В. Б.“ с ЕИК[ЕИК], за определяне на задължения по вид „Данък върху добавена стойност“ за периода от 01.08.2012 г. до 30.06.2016 г. Заповедта била връчена лично на В. Б. на 08.08.2016 г. С ревизионен акт № Р-04001516005356-091-001 от 22.12.2016 г. били установени изискуемите публични задължения на ЕТ „В. Б.“ в общ размер 56749,55 лв. Ревизионният акт бил връчен на задълженото лице по електронен път на 31.01.2017 г.

Установено е също, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том IV, рег. № 2841, дело № 430 от 19.08.2016 г., на нотариус Я. Я. с рег. № 022 на НК, ответницата В. И. Б. и съпругът й Й. Ц. Б. продали на ответниците П. А. М. и Л. Ц. И. при равни квоти описаните по-горе недвижими имоти за сумата от 20 000 лв. Продавачът по сделката Й. Б. е починал, поради което в процеса като ответници са били конституирани неговите наследници – И. Й. Ц. и П. Й. Ц.. Въз основа на събраните писмени доказателства съдът е приел, че ответниците П. А. М. и Л. Ц. И. са съпрузи, а последната била племенница на ответницата В. И. Б. /дъщеря на нейния брат Ц. И. М./.

Въззивната инстанция правилно е приела, че са налице всички предпоставки, които обуславят основателността на иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК – процесната сделка била сключена на 19.08.2016 г., т. е. след връчване на заповедта за възлагане на данъчна ревизия на ответницата В. И. Б., в качеството й на едноличен търговец; ревизията приключила с ревизионен акт, който е влязъл в сила, като с него били установени публични задължения на ревизираното лице към държавата. Налице е увреждане на интересите на държавата, тъй като чрез процесната сделка ответницата В. Б. е намалила имуществото си, а оттам и възможностите за удовлетворяване на публичния взискател, като не е установено същата да разполага с друго имущество, достатъчно да удовлетвори вземането по ревизионния акт, нито да е погасила, дори частично, публичните си задължения с получената по процесния договор продажна цена. Правилен е и изводът на съда, че сделката е сключена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК. В случая купувачите по сделката П. А. М. и Л. Ц. И. са съпрузи, респ. са придобили имотите в режим на СИО. Тъй като продавачът В. И. Б. и купувачът Л. Ц. И. са леля и племенница, т. е. роднини по съребрена линия от трета степен, е налице хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК.

При така възприетата фактическата обстановка, която съответства на събраните по делото доказателства, въззивният съд неправилно е приел обаче, че цялата разпоредителна сделка с имотите, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност от ответницата В. Б. и съпругът й Й. Ц. Б., следва да се обяви за относително недействителна. По делото липсват доказателства имотите да са били част от търговското предприятие на ЕТ. Съгласно приетото в т. 1„б“ от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК на ВКС, съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за задълженията, които са произтекли и са във връзка с търговската дейност на едноличният търговец. При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, жалбата е частично основателна. Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на материалния закона и следва да бъде отменено в частта му, с която е обявена относителната недействителност на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .., том IV, рег. № 2841, дело № 430 от 19.08.2016 г., на нотариус Я. Я. с рег. № 022 на НК, с който В. И. Б. и съпругът й Й. Ц. Б. са продали на П. А. М. и Л. Ц. И. описаните в нотариалния акт имоти, до размер над 1/2 идеална част от продаденото. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като за 1/2 идеална част от продадените имоти, с които се е разпоредил съпругът– недлъжник Й. Ц. Б., искът по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му част - за другата 1/2 идеална част от имотите, прехвърлена от съпругата – длъжник В. И. Б., въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора: на касатора - ответник В. И. Б. трябва да се присъдят по съразмерност разноски в размер на 665 лв. /при направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 1330 лв./; на касатора - ответник П. А. М. трябва да се присъдят по съразмерност разноски в размер на 250 лв. /при направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 500 лв./; а на касатора - ответник И. Й. Ц. /наследник на Й. Ц. Б./ трябва да се присъдят разноски в пълен размер от 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство /вписано възнаграждение в пълномощно от 21.04.2021 г. на л.70 от делото/. Разноски пред въззивната инстанция на И. Ц. не следва да се присъждат с оглед липсата на доказателства за сторени такива /пред въззивния съд е представено копие от пълномощното от 21.04.2021 г. - л.29 от делото/. Общо на тримата касатори следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 110,12 лв.- половината от заплатените държавни такси в касационното производство.

При този изход на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първата и въззивната инстанции, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200 лв. общо за двете съдебни инстанции.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците В. И. Б., П. А. М. и Л. Ц. И., следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Червен бряг сумата от 110,24 лв. - държавна такса, с оглед на уважената част от иска, и по сметка на Окръжен съд – Плевен сумата от 55,19 лв.-държавна такса за въззивното производство, с оглед на обжалваемия интерес и уважената част. /От останалите ответници - наследници на Й. Ц. Б., по отношение на които искът се отхвърля, държавна такса не се дължи/.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 247/21.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 265/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, в частта му, с която по иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК на Национална агенция за приходите срещу В. И. Б., И. Й. Ц., П. Й. Ц., П. А. М. и Л. Ц. И., е обявен за недействителен по отношение на Държавата, договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № .., т. IV, рег. № 2841, дело № 430/2016 г. на нотариус с рег. № 022 на НК, по силата на който В. И. Б. и съпругът й Й. Ц. Б. продават на П. А. М. и Л. Ц. И., следните недвижими имоти: А/. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 715 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], № .., съставляващ парцел ...., в стр. кв. 2 по ЗРП на селото, утвърден със заповед № 408/1986 г., заедно с построената в имота СГРАДА /ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ/ на два етажа, със застроена площ от 377 кв. м., при граници на целия имот: от три страни улици, п. ....; и Б/. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 2090 кв. м., от който се отчуждават 770 кв. м. или всичко урегулирано от 1320 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], съставляващ парцел ...., в стр. кв. ... по ЗРП на селото, утвърден със заповед № 408/1986 г., като процедурите по прилагане на плана не са проведени, заедно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50 кв. м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ от 12 кв. м., при граници на целия имот: улица, п. .... и ...., за размера над 1/2 идеална част от описаните в нотариалния акт имоти; както и в частта му за присъдените разноски и държавни такси, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от Национална агенция за приходите срещу В. И. Б., И. Й. Ц., П. Й. Ц., П. А. М. и Л. Ц. И., иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, за обявяване на недействителност по отношение на Държавата, на горепосочения договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № ..., т. IV, рег. № 2841, дело № 430/2016 г. на нотариус с рег. № 022 на НК, за разликата над 1/2 идеална част от продадените имоти, описани в нотариалния акт.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 247/21.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 265/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, в частта му, с която е обявена недействителност по отношение на Държавата на горепосочения договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №..., т. IV, рег. № 2841, дело № 430/2016 г. на нотариус с рег. № 022 на НК, до размер на 1/2 идеална част от продадените имоти, описани в нотариалния акт.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати, както следва: на В. И. Б., с ЕГН [ЕГН], разноски в размер на 665 лв. /за адвокатско възнаграждение във въззивното производство/, на П. А. М., с ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 250 лв. /за адвокатско възнаграждение във въззивното производство/, и на И. Й. Ц., с ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 500 лв. /за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство/.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати общо на В. И. Б., П. А. М. и И. Й. Ц. сумата 110,12 лв.- деловодни разноски в касационното производство.

ОСЪЖДА В. И. Б., с ЕГН [ЕГН], П. А. М., с ЕГН [ЕГН] и Л. Ц. И., с ЕГН [ЕГН], да заплатят на Национална агенция за приходите сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение общо за първата и въззивната инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В. И. Б., с ЕГН [ЕГН], П. А. М., с ЕГН [ЕГН] и Л. Ц. И., с ЕГН [ЕГН], да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, както следва: по сметка на Районен съд – Червен бряг сумата от 110,24 лв. - държавна такса, и по сметка на Окръжен съд – Плевен сумата от 55,19 лв.- държавна такса за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.