Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Н. ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ПЪРВА. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 12201 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ против Решение № 1874/18.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3075/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620000912-091-001/27.08.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/, потвърден и изменен с решение № 552/05.11.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължения за здравно осигуряване за 2014 г. и допълнително установени задължения за: - годишен и авансов данък за 2014 г. – от 651,15 лв. на 487,07 лв. и лихви от 352,12 лв. на 263,39 лв.; за 2015 г. – от 782,03 лв. на 593,40 лв. и лихви – от 343,05 лв. на 260,30 лв.; за 2016 г. – от 842,44 лв. на 643,91 лв. и лихви – от 284,35 лв. на 217,34 лв.; 2017 г. – от 1 205,56 лв. на 927,36 лв. и лихви – от 284,67 лв. на 218,98 лв.; вноски за здравно осигуряване за 2015 г. – от 453,42 лв. на 403,20 лв. и лихви – от 215,22 лв. на 193,07 лв.; - за 2016 г. – от 488,37 лв. на 403,20 лв. и лихви – от 181,10 лв. на 152,13 лв. и за 2017 г. – от 698,88 лв. и лихви – от 182,84 лв. на 144,45 лв. или общо в размер – главница от 5 121,85 лв. на 3 995,74 лв. и лихви от 1 843,35 лв. на 1 449,66 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че с оглед всички представени при ревизията доказателства, правилно органите по приходите са приели, че са налице основания за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Твърди се, че събраните данни от технически носител се обхващат от хипотезата на чл. 54 от ДОПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Иска отмяна на решението. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса.

Ответникът по касационната жалба – И. Т., чрез процесуалният си представител адв. С., оспорва касационната жалба в съдебно заседание и в писмен отговор. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на първоинстанционното производство е бил РА № Р-16001620000912-091-001/27.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден и изменен с решение № 552/05.11.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължения за здравно осигуряване за 2014 г. и допълнително установени задължения за: - годишен и авансов данък за 2014 г. – от 651,15 лв. на 487,07 лв. и лихви от 352,12 лв. на 263,39 лв.; за 2015 г. – от 782,03 лв. на 593,40 лв. и лихви – от 343,05 лв. на 260,30 лв.; за 2016 г. – от 842,44 лв. на 643,91 лв. и лихви – от 284,35 лв. на 217,34 лв.; 2017 г. – от 1 205,56 лв. на 927,36 лв. и лихви – от 284,67 лв. на 218,98 лв.; вноски за здравно осигуряване за 2015 г. – от 453,42 лв. на 403,20 лв. и лихви – от 215,22 лв. на 193,07 лв.; - за 2016 г. – от 488,37 лв. на 403,20 лв. и лихви – от 181,10 лв. на 152,13 лв. и за 2017 г. – от 698,88 лв. и лихви – от 182,84 лв. на 144,45 лв. или общо в размер – главница от 5 121,85 лв. на 3 995,74 лв. и лихви от 1 843,35 лв. на 1 449,66 лв.

От фактическа страна съдът е приел, че по данни от извършени насрещни проверки и връчени ИПДПО на „Е. Е. ООД, справки и фотокопия от документи за извършени куриерски и пощенски услуги на РЛ, органите по приходите възприемат наличие на получени от Трончев суми по наложен платеж и пощенски парични преводи за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., както следва: - 2014 – 15 818,00 лв., 2015 г. – 18 809,00 лв., 2016 г. – 20 349,00 лв. и 2017 г. – 29 120,00 лв. С оглед получените данни е счетено, че продажбите на стоките не са единични и инцидентни сделки, а се извършват системно с цел печалба, като е прието, че лицето извършва търговия чрез интернет. На база на констатираните факти и обстоятелства относно получените суми от РЛ, ревизиращият екип приема, че лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, като облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Последното, органите по приходите определили като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.

От представените доказателства съдът е установил, че доколкото фактическите констатации в РА са направени единствено въз основа на получените данни от третото лице „Е. Е. ООД, в табличния им обобщен вид, при липса на първичните доказателства – товарителници относно изпращането на стоки и РКО – относно изплащането на сумите по наложен платеж, последните следва да се считат за оборени. Според съда тези констатации в случая не почиват на каквито и да било първични документи и, съответно, при липсата на такива документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни. С оглед на горните мотиви е отменил процесния РА.

Решението е правилно.

Следва да се посочи, че при провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 ДОПК, какъвто е и процесният случай, в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, като по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелство по ал. 1 на чл. 122 ДОПК е на органите по приходите.

Правилно съдът е приел, че доколкото фактическите констатации в РА са направени единствено въз основа на получените данни от третото лице „Е. Е. ООД, в табличния им обобщен вид, при липса на първичните доказателства – товарителници относно изпращането на стоки и РКО – относно изплащането на сумите по наложен платеж, последните следва да се считат за оборени. Тези констатации в случая не почиват на каквито и да било първични документи и, съответно, при липсата на такива документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни.

Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. По делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи /в този смисъл Решение № 10064 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2021 г., VIII о., Решение № 5709 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 186/2021 г., I о., и др./. При тези обстоятелства, съдът приема претендираното от приходната администрация укриване на доходи за недоказано за целите на данъчното облагане. Ето защо, неправилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК, доколкото приложението на нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК установява в тежест на органите по приходите да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи.

Решението като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на ответника по касация е основателно. Същите се констатираха в размер на 800 лева разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1874/18.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3075/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА НАП да заплати на И. Т., [ЕГН], сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. П. п/ СТАНИМИРА ДРУМЕВА