РЕШЕНИЕ № 14

София, 06. март 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

при участието на секретаря Р.П като разгледа докладваното от съдията Б.Б гр. д. № 2401 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 9089/15.12.2016, допълнено с решение № 747/06.02.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 8451/2016 в частта, в която е отменено решение № II-71-113/30.03.2016 на Софийския районен съд по гр. д. № 8460/2014, като е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за формата на вината при отговорността на работника или служителя за връщане на неотчетен аванс и по процесуалноправния въпрос за тежестта на работодателя да докаже умисъла на работника или служителя при причиняването на вреди от неотчетен аванс.

По повдигнатите материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че работникът или служителят, независимо от характера на задълженията му по сключения трудов договор, дължи отчет пред работодателя, когато му е поверено имущество, за да се разпореди с него по определен начин от името и за сметка на работодателя. Работникът дължи отчет за начина по който се е разпоредил с имуществото за сметка на работодателя, независимо от това дали се е разпоредил по надлежния, или по друг начин; или не се е разпоредил и дължи връщане на полученото. Той отговаря за неизпълнение на това свое задължение, като може да се освободи от отговорност, ако е положил дължимата грижа, като доказателствената тежест е негова.

В тежест на...