Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
Гр. София, 26.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
с участието на секретаря Кр. ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора ДЖАМБАЗОВ, разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 839/2017 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК, образувано по касационни жалби на подсъдимия Е. С. Я. и на служебния му защитник – адв. В., против решение № 171/13.06.2017 г., постановено по в. н. о. х. д. № 135/2017 г. по описа на Апелативен съд–В. Т.
В саморъчно изготвената жалба на подсъдимия са релевирани оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, както и за необоснованост на въззивния съдебен акт. Изразено е несъгласие с изводите на апелативния съд относно авторството на деянието, като е поставен акцент върху различното описание на извършителя, дадено от пострадалата и разпитаните като свидетели полицейски служители, както и върху специфичната татуировка на подсъдимия, за която никой от тях не депозирал показания. Поддържа се, че вследствие на пропуска на въззивната инстанция да отчете тези обстоятелства се е стигнало до неправилно осъждане на подсъдимия. Сочи се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като стойността на предмета на престъплението била ниска, а средната телесна повреда на пострадалата била причинена не като следствие от удар, а от дърпането на чантата й. Идентични съображения са изложени и в жалбата на служебния защитник, като наред с това се твърди, че въззивната инстанция е направила незаконосъобразен извод за годността на протокола за разпознаване. И двете жалби съдържат искания...