О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50032

Гр. София, 19.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.11.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №346/22 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. Ш. и Е. Б. срещу въззивното решение на Великотърновски апелативен съд/АС/ по гр. д. №205/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторите срещу „ЕОС матрикс” ЕООД, [населено място] по чл.439 ГПК – за установяване, че не дължат солидарно сумите от 58 474, 76 лв. главница и 53 940,60 лв. лихва за забава, представляващи задължение по посочения изпълнителен лист, за събирането на което е образувано изп. дело №1475/19 г. на ЧСИ Македонска.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Поставят като значими за спора и за точното прилагане на закона и разрешени от въззивния съд в противоречие с цитирана практика на ВКС по чл.290 ГПК, пет правни въпроса, а именно:

1. В хипотеза на чл.433, ал.1,т.8 ГПК от кой момент изпълнителното производство следва да се счита прекратено – от постановлението на съдебния изпълнител/ СИ/ или прекратяването настъпва по право?

2. Каква е правната същност на извършени изпълнителни действия след настъпила екс леге перемпция и как се отразяват върху погасителната давност?

3. От кой момент започва да тече новата погасителна давност след прекратяване на изп. производство на осн. чл.433, ал.1,т.8 ГПК, ако перемпцията е настъпила преди постановяването на ТР №2/26.06.15 г. ОСГТК.

4. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/80 г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.15 г. и прилага ли се последното за вземания по изп. дело, образувано преди приемането му?

5. Преклузивният срок по чл.433, ал.1,т.8 ГПК поотделно ли тече за всеки от солидарните длъжници?

Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК касаторите обосновават с противоречивата практика на ВКС по част от въпросите, довела до образуване на тълкувателни дела. Основанието по чл.280, ал.2 ГПК е посочено само формално, без да е уточнена и обоснована конкретна хипотеза от трите, които това основание съдържа.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че първоначално срещу ищците било образувано изп. дело №542/09 г. по описа на ЧСИ Цв. Г., рег. №760, по представен изп. лист № 2568 от 29.05.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 2659/2009 г. по описа на РС-Русе, въз основа на заповед по чл.417 ГПК, с която П. Ш. и и Е. Б. са осъдени солидарно да заплатят в полза на Алианц банк България АД-гр. София посочените суми. На гърба на изп. лист са отбелязани извършените от ЧСИ действия по принудително изпълнение за периода 16.07.2009 г.-26.01.2015 г. - запор върху трудовото възнаграждение на Е. Б. и П. Ш. /последно извършеният превод за П. Ш. е на 29.06.2011 г., а за Е. Б. -на 26.01.2015 г. /.

След изтичане на двугодишния срок, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ЧСИ Г. е прекратила изп. производство на това основание, като постановлението за прекратяване има само констативно, а не конститутивно действие. Перемпцията настъпва по силата на закона при наличието на предпоставките за това - в случая е настъпила на 26.01.2017 г. /две години след последното действие на принудително изпълнение-26.01.2015 г., както е отбелязано в изп. лист/. От тази дата до образуване на последващото изп. производство на 14.11.19 г. от цесионера ЕОС Матрикс ЕООД, след цедиране на вземането от банката на посоченото дружество на 10.01.2019 г., под № 1475/ 2019 г. на ЧСИ М. М. с рег. № 831 с район на действие ОС-Русе, не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.117 ЗЗД за погасяване на вземането.

Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК регламентира прекратяване на изп. дело при пълно бездействие на взискателя за срок от 2 години по самото дело, а не спрямо един или друг от солидарните длъжници. Прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на някои от солидарните длъжници не може да настъпи, защото предприемането на изпълнителни действия спрямо един от тях рефлектира върху правната сфера и на всички останали. По отношение на останалите солидарни длъжници не може да се приеме, че е налице бездействие, което да е основание за прекратяване на изпълнителното дело. Между солидарните длъжници е налице единство в предмета на престацията към кредитора, и той може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от тях – чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници, като смисълът на нормата е да се прекрати, колкото е възможно по-скоро състоянието на солидарност, което е обременително за съдлъжниците. Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изпълнителен способ с предмет имущество на някой от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на изпълнението спрямо задълженията и на останалите съдлъжници - т. е., с оглед общото действие на изпълнението, за разлика от давността по см. на чл. 125 ЗЗД, преклузията по чл. 433ГПК няма относително действие. От изложеното според АС следва, че преклузивният срок уреден с нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не тече самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за солидарните длъжници по делото. Затова доводите в исковата молба за настъпила на различна дата перемпция за всяка от ищците – солидарни длъжници и оттам – за изтекла погасителна давност по чл.117 ЗЗД спрямо всяка от тях са приети за неоснователни и исковете са отхвърлени.

При тези данни по делото ВКС намира, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на обжалването.

С ТР №3/20 г. от 28.03.23 г. ОСГТК е уеднаквена противоречавата практика по въпрос 4, на която се позовават касаторите. Прието е, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. До приемането на ТР №2/26.06.15 г. ОСГТК, според изрично посоченото в приложимото за образуваните до тази дата дела тълкуване на закона в ППВС №3/80 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Или нова давност в тази хипотеза тече от прекратяването на изпълнителното производство по чл.433, ал.1,т.8 ГПК – ТР №2/4.07.24 г. ОСГТК, мотиви към т.3. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – съгл. мотивите към т.10 от ТР №2/26.06.15 г.

В ТР №2/ 23 г. от 4.07.24 г. ОСГТК пък е прието: т.1 „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.“ и т.3 „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“.

Изводите на въззивния съд като краен резултат не противоречат на уеднаквената след постановяване на въззивното решение практика на ВКС.

По първия въпрос въззивният съд е приел, че перемпцията настъпва по право, а постановлението на СИ за прекратяване на изп. дело на това основание има само констативно действие, в съответствие с ТР №2/26.06.15 г., т.10.

По втория въпрос въззивният съд е приел, че погасителната давност се прекъсва от изпълнителните действия, извършени по новообразуваното изпълнително дело, след като първоначалното изп. дело е било прекратено поради настъпила перемпция. Този извод съответства на ТР№2/23 г. ОСГТК, т.3.

Въззивният съд във връзка с третия и четвъртия въпрос е приел, че „в периода от 16.07.2009 г. -26.01.2015 г. са предприемани действия по съдебното изпълнение, които многократно са прекъсвали давността, след което е започвало да тече нова такава, като няма период, в който да не са извършвани действия и това да е довело до изтичане на давността по отношение на ищците в настоящото дело“. Макар изводът на въззивния съд, че по изпълнителното дело в периода преди 26.06.15 г. тече давност да е в противоречие с ТР №3/20 г. ОСГТК, това не се отразява на крайния резултат от спора по чл.439 ГПК. Според въззивния съд давността е прекъсвана многократно в този период и не е изтекла спрямо длъжниците.

Петият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с цитираната по-горе т.1 от ТР №2/23 г. ОСГТК.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват - цитираната от касаторите противоречива практика по въпросите е уеднаквена и изводите на въззивния съд като краен резултат съответстват на дадените в постановените ТР отговори на въпросите. Затова ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд по гр. д. №205/21 г. от 26.08.21 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: