№ гр. София, 02 юни 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република

България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми

април през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Б. Ч

2. Ж. Н

при секретаря …… Н.Ц ………………………………………… в присъствието

на прокурора … Колова …………………………………...... изслуша докладваното от съдия Ж.

Начева ………………………………………. наказателно дело № 157 по описа за 2010 г. и за да се

произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Х. Г. М. против присъда № 371 от 23.09.2009 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 38/09 г.

В касационната жалба са посочени всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК.

Защитникът твърди, че деянието е несъставомерно, тъй като не е приложен законът, който е следвало да се приложи. Съдът не е обсъдил възможността по чл. 12, ал. 1 и ал. 4 НК, не е изследвал обстоятелствата във връзка с възможността за преквалификация на деянието по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, по чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НК, както и по чл. 133 от НК. В допълнение развива и съображения за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 13 и чл. 14 от НПК - оплаква се от предубеденост, тенденциозност и едностранчив анализ, които са причина за незаконосъобразно игнориране на оправдателните доказателства и до фактически положения, основани единствено на недопустими предположения. Според жалбоподателя пропуските на съда са довели до явно несправедливо наказание и прекомерно завишения...