О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2965

[населено място], 14.11.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 779 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Съксес инвестмънт“ЕАД против решение № 550/10.08.2023 г. по в. т.д. № 1031/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 130, том І, рег. № 1793 дело № 78 от 5. 05. 2016 г. на нотариуса Е. И., вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 25 945 от 5.05.2016 г., акт № 83, том LX, дело № 18 723/ 2016 г., с който „Медикъл продъктс България“ АД продава на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД правото на собственост върху недвижими имоти в [населено място], Столична община.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, поради невъвеждане с исковата молба и по реда на допустимото изменение на иска като основание за разваляне на сделката незаплащане на част от продажната цена в размер на 250 000 евро, при условията на евентуалност същото решение е неправилно. Касаторът счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. и ал.2, пр. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията „Медикъл продъктс България“АД е подал писмен отговор, в който се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

„Медикъл продъктс България“АД е подало и насрещна касационна жалба срещу мотивите на решение № 550/10.08.2023 г. по в. т.д. № 1031/2022 г. на Софийски апелативен съд, с които се приема, че част от продажната цена в размер на 63 400 лв. е платена.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба на „Съксес инвестмънт“ЕАД е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че произнасянето му е в хипотеза след връщане на делото от ВКС. С решение № 50 062/01.12.2023 г. по т. д. № 278/ 2021 г. на ВКС, I т. о. е отменено решение № 11743/ 31. 07. 2020 г. по т. д. № 530/ 2020 г. на САС и е отхвърлен като неоснователен предявения от „Медикъл продъктс България“ АД срещу „Съксес инвестмънтс“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот по НА № 130 т. І рег. № 1793 д. № 78/2016 г. от 05. 05. 2016 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС за произнасяне по евентуалните искове с правно осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 206, ал. 2 от ЗЗД. Констатирал е, че задължителни за въззивния съд са мотивите на ВКС относно сключването на процесния договор; симулативността на волеизявленията на страните, че продажната цена е 63 400лв., като действителната такава е в размер на 551 757,50 лв. /посочената в НА от 63 400 лв. и още 250 000 евро, с равностойност 488 357,50 лв/; относно неоснователността на направеното от ищеца оспорване на датите на сключване на споразумения от 27.04.2016 г., 28. 04. 2016 г. и 05.05.2016 г.

САС е установил, че с НА № 130, том I, рег. № 1793, дело № 78 от 5.05.2016 г. „Медикъл продъктс България“ АД, представлявано от изпълнителния директор Н. Н., е продало на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Н. Н., процесните недвижим имоти за вписаната сумата 63 400 лв., която дружеството - продавач е заявило, че е получило напълно чрез банкови преводи от дружеството - купувач преди деня на сключване на този договор.

Относно начина на плащане на продажната цена е анализирал изявленията на страните „Медикъл продъктс България“ АД и „Съксес инвестмънтс“ЕАД по сключените между тях и посочени по-горе споразумения, предхождащи процесната прокупко-продажба. Приел е, че с първото споразумение от 27.04.2016 г. продажната цена 337 512,10 лв. е трябвало да бъде заплатена по следния начин: 63 695,90 лв. - по банков път, срещу издадена фактура, до деня на нотариалната сделка; останалата сума 250 000 евро / 488 357.50 лв./ „Съксес инвестмънтс“ ЕАД се задължило да погасява от свое име и за своя сметка, като встъпи изцяло до 20.05. 2017 г. и/или погасява редовно дълга на „Медикъл продъктс България“ АД /към „Първа инвестиционна банка“АД/ по условията на кредита, ведно с лихвите и таксите по него. В допълнително споразумение от 28. 04. 2016 г. същите страни са приели сумата 63 695.90 лв. да се промени на 63 400 лв. и да бъде заплатена, както следва: 1) 10 000 лв. „Медикъл продъктс България“ АД да задържи като плащане по цената на договора - тази сума съставлявала надплатена част от полученото на 19. 04. 2016 г. плащане от „Съксес инвестмънтс“ ЕАД в общ размер 26 400 лв., от които само 16 400 лв. са били предназначени за погасяване по фактура № 2/ 19.04.2016 г., а останалите били недължими ; 2) 32 500 лв. „Съксес инвестмънтс“ ЕАД да заплати на същия ден вместо „Медикъл продъктс България“ АД (като цесия) за погасяване на задължения на „Медикъл продъктс България“ АД към Д. Д. по договор за заем ; 3) 20 900 лв. „Съксес инвестмънтс“ ЕАД да заплати днес вместо „Медикъл продъктс България“ АД (като цесия) за погасяване на задължения на „Медикъл продъктс България“ АД към Е. Т. по договор за заем. С извършването на описаните плащания „Медикъл продъктс България“ АД щяло да счита, че „Съксес инвестмънтс“ ЕАД е изпълнило задължението си за плащане на сумата 63 400 лв. Поради отказа на банката задължението на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД за встъпване по кредита отпадало. В допълнително споразумение от 05.05.2016 г. страните са приели, че в споразумението от 27.04.2016 г. сума 337 512,10 погрешно била посочена „лева“, вместо правилното „евро“ и че тя съставлява сбора на всички погасителни вноски по погасителния план на кредита, включващи главница и лихви, а не уговорена между страните цена, доколкото кредита можело да бъде погасен и предсрочно от купувача.

Като е съобразил горното, САС е счел, че спорът, повдигнат с предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по основателността на който трябва да се произнесе, е съсредоточен в отговора на въпроса дали ответникът действително е платил преди деня на нотариалното производство сумата 63 400 лв. по уговорения в допълнителното споразумение от 28.04.2016 г. начин, както и дали е изпълнил поетото по споразумението от 27.04.2016 г. задължение да погаси от свое име и за своя сметка дълга на „Медикъл продъктс България“ АД към „Първа инвестиционна банка АД съгласно условията в договора за банков кредит от 04.04.2016 г.

По отношение на сумата от 63 400 лв., след като е тълкувал уговорките по допълнителното споразумение от 28. 04. 2016 г. и представените извлечения от банковата сметка на ищеца за направени от Д. Д. и Е. Т. на основание заем нареждания за превод на сумите от 20 000 лв. и 10 000 лв., както и платежни нареждания от 28.04.2016 г. за превод от касатора на Д. Д. на сумата 32 500 лв. и по сметка на Е. Т. на сумата 20 900 лв., въззивният съд е заключил, че тези фактически и правни действия са произвели уговорения в споразумението и целен от страните погасителен ефект - произтичащите от договорите за заем изискуеми и ликвидни вземания на физическите лица към ищеца да бъдат платени от „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, като по този начин ищецът бъде освободен от задължението си към тези кредитори. Формирал е краен извод, че към деня на извършването на сделката част от продажната цена в общ размер 63 400 лв., е била платена от купувача на продавача.

По отношение на сумата от 250 000 евро САС е приел, че възражението на ищеца за неплащане на тази част от продажната цена е направено извън преклузивния срок, едва със становище от 15.04.2019 г. Възражение в този смисъл ищецът обективно е могъл да изложи едва след подаване на отговора на допълнителната искова молба, тъй като за пръв път едва с този отговор „Съксес инвестмънтс“ ЕАД прави оспорвания в съответния смисъл по отношение на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД. По отношение на договорения начин на плащане на цената от 250 000 лв. въззивната инстанция се е спряла на уговорките по допълнителните споразумения и е установила, че крайната воля е била продавачът да погасява редовно дълга на продавача по договора за кредит от 04.04.2016 г. с банката. Макар да е констатирал от събраните доказателства погасяване на дълга към банката, САС е счел, че задължението на касатора не е било изпълнено точно според уговореното. Част от вноските са били погасени от „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, но според посоченото в платежните нареждания основание с тях се погасява дългът на солидарния длъжник по договора за банков кредит – Н. Б. Н., а не на кредитополучателя „Медикъл продъктс България“ АД. САС е счел, че от гледна точка интереса на банката е без значение кой от солидарните длъжници е изпълнил задължението по кредитното правоотношение, но този факт е от значение за отношенията между самите солидарни длъжници. На осн. чл.127 ЗЗД поради извършения начин на плащане ищецът се е освободил от задължението си към банката, но се е сдобил с нов кредитор – Н. Н., което като правна последица не се е целяло и не е било уговорено в допълнителните споразумения. САС е намерил, че останалата част от вноските /близо половината/ е била заплатена от трето за спора лице, като отношенията между него, касатора и солидарния длъжник Н. Н. са ирелевантни за спора.

Въззивният съд е заключил, че неизпълнената част от задължението за заплащане на продажна цена – 250 000 евро, не е незначителна с оглед интереса на кредитора – продавач по процесния договор. Доколкото задължението спрямо банката е било погасено, е било невъзможно в хода на процеса касаторът да изпълни точно според уговорките по споразуменията.

Като краен резултат въззивният съд е намерил за основателен искът по чл.87, ал.3 ЗЗД.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Дължи ли въззивният съд обсъждане на всички доказателства или може да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля?; 2/ До кой момент страните могат свободно и без ограничения да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства? Настъпила ли е преклузия с исковата молба, съответно с допълнителната такава за въвеждане на нови фактически твърдения за неизпълнение от страна на ответника, съответно за преформулиране в обратен смисъл на вече въведени от него такива твърдения?; 3/ Кога юридическо лице, което е страна по договор или споразумение може да се приеме, че знае за тяхното съществуване? Може ли ищецът на по-късен етап, извън хипотезите на изменение на иска по чл.214 ГПК, да твърди нови обстоятелства и да сочи и представя нови доказателства, които е могъл да узнае, посочи и представи при завеждане на иска?; 4/ При иска за разваляне на договор може ли съдът служебно да постанови, че изпълнението е станало безполезно за ищеца, предвид забавата на ответника /по чл.87, ал.2, пр.2 ЗЗД/, без да е въведено такова твърдение от ищеца?; 5/ При направено искане за даване на срок по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД следва ли съдът да съобрази обстоятелството, че изпълнението на задължението за погасяване на кредита е било възпрепятствано не по вина на длъжника“Съксес инвестмънт“ЕАД от наличието на запор на банковите сметки на ищеца, негов кредитор? Следало ли е при преценката на изпълнението от страна на ответника на задължението за погасяване на кредита, съдът да съобрази и действителните отношения на страните във връзка с изпълнението на това задължение? По правните въпрос касаторът се позовава на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По първи въпрос твърди противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл.290 ГПК. По втори въпрос не сочи противоречие с конкретна практика на ВКС, а цитираните от него: решение по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, II т. о. и ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС имат отношение към първия правен въпрос. По останалите три въпроса не се сочи конкретна практика на ВКС. Въвежда и хипотеза на недопустимост на въззивното решение и на очевидна неправилност, на осн. чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира следното:

Не е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно. Според ТР№1/2012г. по тълк. д.№1/2011г., ОСГТК, ВКС, съдебните решения са нищожни в случаите на постановяването им от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не са подписани от членовете на съдебния състав, ако не са в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, вкл. и при тълкуване. Нищожно е решение на съда и което е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Нито един от тези пороци не се констатира по делото.

Не е изпълнена и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. ВКС намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Оплакването е свързано с довод, че въззивният съд се е произнесъл по невъведено с исковата молба основание за разваляне на договора – незаплащане на част от продажната цена в размер на 250 000 лв. Видно от исковата молба ищецът е изложил твърдения за сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, за изпъленние на своето задължение да прехвърли правото на собственост върху процесните имоти на ответника-купувач и за неизпълнение на задължението на последния да заплати продажната цена, поради което е формулиран петитум за разваляне на договора. Следователно ищецът е навел твърдения за всички релевантни, включени в хипотезиса на чл.87, ал.3 вр. ал.1 ЗЗД факти, като е формулирал съответен петитум. Въпросите относно точния размер на продажната цена и дали е изпълнено задължението на купувача да я заплати според уговореното с продавача касае произнасянето по същество на иска. Евентуално допуснато нарушение от въззивния съд по горните проблеми би имало отражение върху правилността на постановеното решение, но не и спрямо допустимостта на същото.

Хипотезата на „очевидна неправилност“ на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК сам касаторът свързва с общ довод за неправилност на решението на САС в обжалваната му част. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай оплакванията съвпадат с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, не се установят особено тежки пороци, които да не изискват в проверка на доказателства, извършване на процесуални действия и пр.

По формулираните правни въпрос ВКС намира следното:

По първия правен въпрос не е налице отклонение от цитираната от касатора практика на ВС и ВКС, според която се приема, че за да даде защита и санкция на спорните права въззивният съд като инстанция по същество на спора е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК. Поставянето на въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е в контекста на довод на касатора, че САС не е обсъдил заключението на в. л. Б. и писмените доказателства, от които според касатора се установява, че ищецът не е извършвал погашения по кредита, а че такива са извършвани от купувача и по негово поръчение. В противоречие с този довод се установява, че САС е обсъждал коментираните доказателства, но изводите които е направил не съвпадат с позицията на касатора. Въззивният съд не е отрекъл липсата на плащания на погасителни вноски по кредита от страна на ищеца, нито че такива спрямо банката са осъществявани от купувача по процесната сделка. Но след анализ на платежните нареждания и вписаното в тях основание и съпоставка с други писмени доказателства – допълнителни споразумения между страните по спора /споразуменията, в които продавачът не е участвал не могат да му се противопоставят/, САС е достигнал до извод, че плащанията не са осъществени по начин, уговорен между продавача и купувача по процесния договор. Заключил е, че уговорките са били насочени към погасяване от касатора на задължението на ищеца по договора за банков кредит без за последния да възникне задължение към солидарния длъжник Н., а не за погасяване на дълга на солидарния длъжник Н. към банката. Следователно доказателствата и доводите са били обсъдени, но касаторът изразява несъгласие с направената от решаващия състав оценка, т. е. въвежда оплакване за необоснованост по чл.281, т.3 ГПК, което според задължителните указания по ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не изпълнява изискванията на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.

Вторият и третият въпрос в своята цялост касаят проблема за преклудирането на възможността на ищеца да въвежда нови твърдения и доказателства извън исковата молба и срока за подаване на допълнителна искова молба по чл.372 ГПК. Така поставени същите не отчитат спецификата на случая – новите оспорвания са направени от ищеца по повод наведени за пръв път с отговора на допълнителната искова молба доводи и представени доказателства от ответника. След като в отменителното решение по т. д. № 278/2021 г. на ВКС, I т. о. предходният състав на касационната инстанция е приела, че горните оспорвания на ответника не са били преклудирани / което е зачетено и от въззивния съд/, то с оглед принципа за състезателното начало по чл.8, ал.2 ГПК и на равенство на страните по чл.9 ГПК в гражданския процес, следва да се признае възможност на ищеца да се защити по тях. При това константната практика на ВКС / по гр. д. № 56/2010г. на ВКС, IV г. о., по гр. д. № 2813/2017 г. на ВКС, IV по т. о. № 3417/2014 г. нао ВКС, II т. о., по т. д. № 1202/2015 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че само след извършен от първоинстанционния съд доклад по чл.146, ал.1 ГПК, респ. чл.375, ал.1 ГПК в съответствие с установените от закона изисквания, са налице условията за настъпване на предвидената в чл.146, ал.3 ГПК преклузия. Следователно произнасянето на САС не е в отклонение от практиката на ВКС, а наличието на такава изключва възможността за осъществуване на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Четвърти и пети въпрос не отговарят на изискванията към общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивната инстанция не е била сезирана и не се е произнесла по иск с правно осн. чл.87, ал.2, пр.2 ЗЗД – разваляне на договор поради безполезност на изпълнението. Разгледала е предявения иск по чл.87, ал.3 вр. ал.1 ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на длъжника. Съображенията за отхвърляне на искането по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД са за невъзможност изпълнението да се осъществи по договорения в допълнителните споразумения начин. Касаторът не е излагал във връзка с това си искане аргументи за съществуващ запор на сметки на ищеца, съответно и те не са били обсъждани от САС.

Предвид горното настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част.

На осн. чл.287, ал.4 ГПК, поради недопускане на касационно обжалване на основната касационна жалба насрещната касационна жалба на „Медикъл продъктс България“ АД следва да се остави без разглеждане.

ВКС не дължи произнасяне по разноските, тъй като присъждане на такива не е поискано от ответника по касационната жалба „Медикъл продъктс България“ АД.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 550/10.08.2023 г. по в. т.д. № 1031/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 130, том І, рег. № 1793 дело № 78 от 5. 05. 2016 г. на нотариуса Е. И., по иска на „Медикъл продъктс България“ АД срещу „Съксес инвестмънт“ЕАД.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба на „Медикъл продъктс България“АД срещу решение № 550/10.08.2023 г. по в. т.д. № 1031/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС само в прекратителната част с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: