О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 300

София, 15.04. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г. о.,в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Г.

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б. гр. дело № 3819 от 2021г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от В. А. Д. чрез пълномощник адв.А. М. срещу решение № 626 от 10.06.21г. по в. гр. дело № 567/21г. на Софийски апелативен съд.С него е отменено решението на СГС от 10.11.20г. по гр. дело № 10777/19г. и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по предявените от „А. Б. ЕООД [населено място] срещу В. А. Д. по чл. 422 ГПК установителни искове, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД общо сумата 40 132.99 лв, за която е издадена заповед за изпълнение от 27.03.19г. на СРС,25 състав по ч. гр. д.№ 15575/19г.,ведно със законната лихва от 18.03.19г. до окончателното изплащане, от която 36887.19 лв – разходи за обучение и командировъчни и 3245.80 лв – неустойка по чл. 11 от договор за придобиване и квалификация от 24.03.17г.

Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси : 1.При наличие на отлагателно условие в договора между страните следва ли съдът да съобрази неговото настъпване, с оглед твърдяна изискуемост за връщане на суми и неустойки по него; 2.При договор за обучение за определена длъжност може ли да се приеме за неизпълнение от страна на обучаващия, че не е изпълнявал длъжността при липса на трудов договор и обективна невъзможност за осъществяване на дейността; 3.Следва ли съдът да изследва и установи действителната обща воля на страните, като тълкува отделните уговорки във връзка една с друга, в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните, като се отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти и изследва обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него.

В отговор по чл. 287 ГПК ответникът по жалбата „А. Б. ЕООД счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са сключени два договора – безсрочен трудов договор № 51/1.03.17г.,по силата на който Д. е започнал работа при „А. Б. ,считано от 1.03.17г.,като „летец пилот, втори пилот“ и договор за придобиване на квалификация по чл. 234 КТ от 24.03.17г.,по силата на който Д., като обучаващ се е задължил да премине курс за квалификация „летец пилот, командир на самолет Ч.“, във Великобритания, за времето от 3.04.17г. до 18.04.17г.,разходите за което се поемат от ищцовото дружество. Ответникът също се е задължил да положи успешно всички междинни и финалния изпит и да придобие лиценз /разрешително/за летец на самолети марка Ч..Прието е за безспорно между страните, че Д. не е придобил лиценз за летец пилот командир на самолети марка Ч..Посочено е от съда, че съгласно чл. 8 от договора за придобиване на квалификация същият се е задължил да се яви и да започне работа в срок от 3 дни, считано от датата на получаване на разрешителното и да изпълнява задълженията си по трудовия договор от 1.03.17г. за срок не по-малко от 3 години, считано от датата на явяването му.Съгласно уговорката в чл. 11 от този договор ако обучаващият не се яви след приключване на обучението да изпълнява трудовите си задължения, както и ако трудовият договор бъде прекратен от него или по негова вина преди изтичане на срока по чл. 8, обучаващият се задължава да възстанови всички разходи на „Авио браво“ЕООД за обучението и да плати неустойка в размер на 10% от стойността на обучението.Разходите по обучението са определени в т. 2 от договора от 24.03.17г. и съгласно двустранно подписани анекси с нотариална заверка на подписите № 1 от същата дата и № 2 от 21.04.17г.,и възлизат на 33 621.79 лв.Тяхното реално извършване е потвърдено от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза.Д. е прекратил трудовия договор от 1.03.17г. с предизвестие от 9.01.19г. на основание чл. 326 КТ.Със заповед от 13.02.19г. прекратяването на трудовото правоотношение е констатирано, считано от изтичане срока на предизвестието.

Между страните е налице висящ съдебен спор с предмет иск по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение в заповедта за уволнение – от чл. 326 ал. 1 КТ на чл. 327 ал. 1 т. 10 КТ.

От свидетелските показания е прието за установено, че ищецът очаквал след като премине курс за обучение да лети като командир на полет, бил разочарован, че това не е станало, а през 2018г. спрял летална дейност, защото самолетът, на който извършвал полети не бил наличен.

При тази данни по делото въззивният съд е изложил съображения, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за професионална квалификация, тъй като, въпреки че е изкарал курса на обучение, не е получил лиценз / разрешително/ за пилот командир на самолети марка Ч..Съгласно разпоредбите на Наредба № 39/23.04.15г. за условията и реда за издаване на свидетелства за правоспособност на пилоти, свидетелства за организации за обучение, обучаващи пилоти и кабинен екипаж, и свидетелства за медицинска годност на авиационен екипаж - пилоти и кабинен екипаж, работодателите на пилотите не са легитимирани да заявяват искане за издаване на съответното свидетелство /лиценз/ от компетентния орган ГД“Гражданска въздухоплавателна администрация, а в случая ответникът е проявил бездействие.Трудовият договор е прекратен едностранно от него, поради което е изпълнено условието на чл. 11 от договора от 24.03.17г. и служителят дължи възстановяване на разходите за обучение, както и предвидената в договора неустойка в размер на 10% от подлежащата на възстановяване сума.Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави.Посочил е, че целта, за която е уговорена не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а размерът не е прекомерен.

В заключение въззивният съд е приел, че вземанията на ищеца по заповед за изпълнение от 27.03.19г. на СРС,25 състав по ч. гр. д.№ 15575/19г. са доказани по основание и размер.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

В своята постоянна практика съставите на ВКС приемат, че при наличие на съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване на отделните уговорки при спазване на въведените с чл. 20 ЗЗД критерии, както следва: Договорните клаузи се тълкуват не изолирано и формално, а във връзка една с друга, в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. При изясняване на действителната обща воля и характера на възникналото правоотношение, съдът трябва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД, но като допълващ фактор следва да отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти, като изследва обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 10/07.09.2010 г. по т. д.№ 241/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 38/27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 121/27.09.2013 г. по т. д.№ 621/2012 г. на ВКС, ТК, І г. о., решение № 220/31.07.2014 г. по гр. д.№ 6126/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д.№ 1608/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и решение № 191/13.12.2016 г. по т. д.№ 3015/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.Въззивният съд е тълкувал отделните уговорки в договора в смисъла, който произтича от целия договор и неговата цел.Разпоредбата по чл. 234 ал. 3 КТ регламентира задължението на работника или служителя, който е сключил договор за повишаване на квалификацията си, да работи при работодателя за определен срок, а при неизпълнение на това задължение да компенсира разходите за обучение.Съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 8 във взаимната им връзка с чл. 11 от договора от 24.03.17г.,като е обсъдил конкретните обстоятелства в разглеждания случай, а именно, че ответникът е обвързан да работи в ищцовото дружество до крайния тригодишен срок от датата на снабдяването му с разрешително съобразно повишената си квалификация, като придобиването на това разрешително е негово задължение.

Въпросът :“ При наличие на отлагателно условие в договора между страните следва ли съдът да съобрази неговото настъпване, с оглед твърдяна изискуемост за връщане на суми и неустойки по него“ е неотносим за изхода на спора.Дали срокът по чл. 8 от договора е започнал да тече не е от значение, релевантният факт е прекратяването на трудовия договор едностранно от ответника преди изтичане на срока му.

Въпросът : „При договор за обучение за определена длъжност може ли да се приеме за неизпълнение от страна на обучаващия, че не е изпълнявал длъжността при липса на трудов договор и обективна невъзможност за осъществяване на дейността“ е също неотносим, тъй като от данните по делото е установено, че между страните има сключен трудов договор от 1.03.17г.,за изпълнение на длъжността „летец пилот, втори пилот“.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Разноски не следва да се присъждат в полза на ответника по жалбата, тъй като не са представени доказателства, че такова са направени.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 626 от 10.06.21г.,постановено по в. гр. дело № 567/21г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.