Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 61798/13.05.2019 г. на Ю. Р. М. за отмяна на влязло в сила решение № 50 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 3438/2018 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о.

В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 /според посоченото в молбата е във връзка с т. 2/, т. 4 и т. 5 ГПК. Представят се доказателства, които молителят счита за относими към сочените отменителни основания.

Ответникът по молбата „Кристиан 98“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.В., в писмен отговор заявява становище, че молбата за отмяна е недопустима, а по същество неоснователна.

Молбата е допусната до разглеждане с определение №346 от 24.09.2019г. по настоящото дело.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд. намира следното:

С решение № 50 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 3438/2018 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о. е отменено въззивно решение 1905/04.08.2017 на Софийски апелативен съд по гр. д. № 5354/2016г. и е осъдена Ю. Р. М. да заплати на „Кристиан 98“ ЕООД сумата 43460лв. на основание чл. 45 ЗЗД със законната лихва от 01.12.2006 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 4104, 58 лв. разноски за всички инстанции и е отхвърлен предявения иск за законни лихви на основание чл. 86 ЗЗД за времето от 05.07.2005 до 01.12.2006 г., като погасен по давност.

За да постанови този резултат съставът на Върховния касационен съд е приел, че правилно въззивният съд е приел, че предявените искове са за обезщетение на вредите от престъпление – присвояване на сумите 25900лв. и 17560лв. общо 43460лв., довършено на 05.07.2005 г. и за законните лихви, както и че престъплението е установено с в влязла в сила присъда, но неправилно въззивният съд е приел, че исковете са погасени по давност, изключая предявения иск за законни лихви на основание чл. 86 ЗЗД за времето от 05.07.2005 до 01.12.2006 г., който е погасен по давност.

С влязла в сила присъда ответницата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. чл. 201 НК, за това, че за периода 27.04. – 05.07.2005 г. е присвоила сумите 25900лв. и 17560 лв., като е причинила имуществени вреди общо в размер на 43460 лв.

С молбата за отмяна молителката е представила документ – Постановление на СГП №12278/27.12.2011г., което счита, че представлява новооткрито доказателство за установяване на новооткрито обстоятелство, а именно: че е указано на СРП да образува досъдебно производство срещу К. М. за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. Същевременно се сочи от молителката, че представя документа във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдения, че с него е установена неистинност на документи, съставени от управителя на ищцовото дружество. Според молителката „тези документи имат отношение към делото, тъй като въз основа на тях е постановена несправедлива наказателна присъда, а тя е използвана като основание за подаване на иска в настоящото производство“.

Изложеното не може да обоснове наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК.

Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК може да се допусне, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Наличието на присъда или решение решение по чл. 97, ал. 4 ГПКотм., съответно по чл. 125, ал. 5 ГПК-нов, са основанията да се иска отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение, основано на неистински документи и свидетелски показания.

П. П. на СГП не е относимо и към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено.

Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. В случая това не е така, тъй като противоправното поведение като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане е установено с влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не биха могли да се субсумират като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно нормата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречечи. Настоящият случай не е такъв, тъй като не се касае до дела, по които са постановени противоречиви решения – съдебни актове, с които гражданският спор да е разгледан по същество. В случая молбата за отмяна не се основава на наличието на решение по предявен граждански иск, с което същият да е разгледан по същество.

Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не биха могли да се субсумират и като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Целта е да се гарантира правото на защита на страните в процеса, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини /ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. дело № 7/2014 год., т. 11/.

В случая молителката е изложила доводи, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК тъй като не й е редовно връчен препис от касационната жалба и това процесуално нарушение я е лишило от възможността на узнае, че постановеното в нейна полза въззивно решение е било обжалвано пред ВКС и че за нея възниква задължение да следи по-нататъшното движение на касационната жалба и извършваните от ВКС съдопроизводствени действия по нейното разглеждане и така е била лишена от възможността да узнае за датата, на която делото е било разгледано от тричления състав на ІV ГО на ВКС в открито съдебно заседание, а оттам и от възможността да участва в производството и да изрази становище по поставените от касатора въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване, както и по наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение. Молителката сочи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд по връчването на препис от исковата молба, а също и на назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, като редовно й била връчена призовка единствено за заседанието по делото в първата инстанция, от която научила за образуваното дело, както и от въззивния съд, който не й съобщил постановеното решение лично и не й връчил препис от касационната жалба лично, а чрез особения представител, който счита, че не е разполагал с представителна власт след нейното лично явяване по делото.

Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл. 303 и сл. ГПК представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК страната е лишена от възможност да участва в делото по причина допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, т. е. само когато страната не е била уведомена за датата на провеждане на съдебното заседание и за извършваните в него съдопроизводствени действия, поради което не е могла да вземе участие в производството по делото, или не е била своевременно уведомена, поради което не е могла да организира защитата си. Невръчването на препис от съдебни книжа в производството пред първоинстанционния и въззивния съд само по себе си не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, ако страната е била редовно призована за проведеното открито съдебно заседание, тъй като призоваването се извършва чрез изпращане на призовка на постоянния или настоящ адрес на страната. В производството пред ВКС обаче съгласно чл. 289 ГПК призоваването се извършва чрез обнародване в “Държавен вестник” на дните, в които съставите на съда ще заседават през следващия месец и подлежащите на разглеждане дела. Лицата, подали касационни жалби, както и получилите препис от жалбите за отговор следят за датата, на която делото ще бъде разгледано. Ако обаче страната, в чиято полза е постановено въззивното решение, не е получила препис от подадена от другата страна касационна жалба и не е уведомена по този начин, че производството пред ВКС е висящо и че следва да следи за последващото развитие на това производство, включително дали касационното обжалване ще бъде допуснато, респ. за коя дата делото ще бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, съществува вероятност да не узнае за обнародваната в “Държавен вестник” призовка. Поради това следва да се приеме, че в случай на допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила при връчване на препис от касационна жалба се обосновава наличие на основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В настоящия случай обаче Ю. Р. М. е била представлявана по делото от адв.Б. И., назначена за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК от първоинстанционния съд. Представляваната по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК страна може и сама да упълномощи по правилата на чл. 33 ГПК същия адвокат, назначен от съда за особен представител. Последният ще запази представителната си власт, но тя вече ще произтича от упълномощителната сделка, ще е в обема по чл. 34 ГПК, като доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си по чл. 35 ГПК. В случая срещу постановеното срещу нея осъдително първоинстанционно решение Ю. М. е подала лично въззивна жалба и в проведеното открито съдебно заседание е заявила, че поддържа подадената лично от нея въззивна жалба и подадената въззивна жалба от адв.. И, видно от съдържанието на съдебния протокол, в който са удостоверени изявленията на страната, отправени до съда в съдебното заседание и с тях, преценени по реда на чл. 20 ЗЗД, във връзка с чл. 33, изр. последно ГПК, Ю. М. е потвърдила представителната власт на адв.. И и няма твърдения и данни впоследствие да я е оттеглила. Поради това неоснователно се сочи от молителката, че не й е бил редовно връчен препис от касационната жалба на насрещната страна и че не е била редовно представлявана в касационното производство. Препис от подадената от „Кристиян 98“ ЕООД касационна жалба с вх.№15552/20.09.2017г. е изпратен до адв.. И на 26.02.2018г., връчен й е редовно, съгласно чл. 39, ал. 1 и чл. 45, изр. 2 ГПК, като представител на Ю. М. на 13.03.2018г. и адв.. И е подала като процесуален представител на страната-ответник по касационната жалба Ю. М. писмен отговор с вх.№6228/03.04.2018г., явила се е и е участвала в насроченото открито съдебно заседание пред ВКС, в което е представила и писмени бележки.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че молителката е била редовно уведомена за образуването на делото и не е била лишена от възможността да участва /лично или чрез пълномощник/ в него, а е била надлежно представлявана, като не са налице твърдените в молбата за отмяна нарушения на процесуални правила.

Що се отнася до доводите в молбата за отмяна за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд по връчването на препис от исковата молба и на назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, същите страната е могла, но не е релевирала като оплаквания за неправилност на постановеното решение по реда на инстанционния контрол – с подадената въззивна жалба. Такива доводи не могат да обосноват отмяна на постановеното касационно решение на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Отделно от това, не кореспондират с данните по делото доводите на молителката, че книжата и призовките по делото са доставяни на адрес, различен от постоянния й и настоящ адрес. За да се приеме за надлежно и даващо възможност на страната да участва в производството по делото, призоваването за съдебно заседание следва да бъде извършено по предвидения в глава 6 ГПК ред, като съгласно чл. 38 ГПК съобщенията и призовките следва да бъдат връчвани на адреса, който е посочен по делото, а когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщенията и призовките следва да бъдат връчени на настоящия адрес, а при липса на такъв – на постоянния адрес на лицето. В случая посоченият по делото адрес съвпада с регистрирания постоянен адрес на страната като не е регистриран различен от него настоящ адрес. Когато ответникът има регистриран само постоянен адрес, връчването е надлежно извършено, ако постоянният адрес съвпада с посочения адрес по делото, на който е поставено уведомлението. Така е процедирано и в настоящия случай, поради което неоснователни са доводите на страната, че съдът е пристъпил към назначаването на особен представител – адвокат /чл. 47, ал. 6 ГПК/, без да е установено, че уведомлението е поставено на надлежния адрес.

За изчерпателност на мотивите, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че доводите относно неоснователността на предявените искове и основателността на възражението за погасяването им по давност, са такива по същество на спора и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото на ответника по молбата за отмяна „Кристиан 98“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство в размер на 2400лв. – за адвокатско възнаграждение, с включен ДДС. Неоснователно е и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. Цената на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е 43460 лв., съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 4, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение за производството по отмяна е в размер на 1375, 35 лв., като договореният и изплатен размер е от 2000лв. /2400лв. с ДДС/. Настоящият съдебен състав като съобрази фактическата и правна сложност на делото, и положените от адвоката усилия и извършена работа за защита правата на ответника в производството по отмяна, не намира основание за намаляване на размера на възнаграждението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 61798/13.05.2019 г. на Ю. Р. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 ГПК на влязло в сила решение № 50 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 3438/2018 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о.

ОСЪЖДА Ю. Р. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Кристиан 98“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] сумата 2400лв. – разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: