О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50026

гр. София, 31 октомври 2024 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 3865 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК след възобновяване.

Образувано е по подадена от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС - Благоевград решение № 257/24.06.2021 г. по гр. д. № 429/2021 г., с което е потвърдено решение № 2/27.01.2021 г. по гр. д. № 830/2020 г. на РС - Петрич, с което е уважен предявеният на основание чл. 439 ГПК отрицателен установителен иск за недължимост от ицщите К. А. Ц., В. А. Ц. и В. Б. Ц. в полза на кредитора “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на следните суми: 16 808,64 лв. - главница по договор за кредит № HL19892, сключен на 01.03.2007 г. и 13 983,78 – законна лихва, за които суми в полза на „Ю. Б. АД е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1075/2009 г. на РС - Петрич и е образувано изпълнително дело № 20198900400181 по описа на ЧСИ Б. В., поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - недопустимост на въззивното решение; основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК и в тази връзка даденото с т. 10 от ТР № 2/2015 г. разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това?“ и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Прилага ли се нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години) за вземания, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, неоспорена в законовите срокове и влязла в законна сила?“.

ВКС, ГК, състав на ІII гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, ОС - Благоевград е приел, че на 29.10.2009 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1075/2009 г. по описа на РС - Петрич, като е разпоредено ищците да заплатят на Банката сумата от 16 809.08 лв., представляваща незаплатена главница по договор № HL 19892 от 02.03.2007 г.; сумата от 735.59 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2009 г. до 27.10.2009 г. и сумата от 200.50 лева, представляващи просрочена лихва за периода от 02.09.2009 г. до 27.10.2009 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.10.2009 г. до окончателното издължаване; сумата от 355.40 лева, представляваща заплатена държавна такса по делото и сумата от 852.62 лева - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 10.12.2009 г. Банката е поискала образуване на изпълнително дело за събиране на сумите, като е образувано изпълнително дело № 558/2009 г. по описа на ЧСИ Г. Ц.. След образуване на изпълнителното дело са извършвани справки за трудови и други осигурителни правоотношения на длъжниците относно притежанието на МПС-та и за притежавани недвижими имоти. Със запорни съобщения от 24.09.2010 г. на длъжниците са наложени запори върху трудовите им възнаграждения. С покани за доброволно изпълнение от 22.10.2010 г. длъжниците са уведомени за насрочена дата за опис на недвижим имот, собственост на В. Ц., както и за наложена възбрана върху недвижим имот – апартамент. С молба от 10.11.2010 г., пълномощникът на взискателя по изп. дело № 558/2009 г. е направил искане на основание чл. 432, т. 2 от ГПК да бъде спряно изпълнителното производство по горецитираното дело. Към молбата е приложил споразумение от 10.11.2010 г., сключено между страните по посоченото изпълнително дело. С молба от 27.04.2012 г., пълномощникът на взискателя е направил искане да се извърши опис и продажба на имота, ипотекиран в полза на взискателя по изп. дело № 558/2009 г. ЧСИ е насрочил за 05.07.2012 г. принудително изпълнение по процесното изп. дело чрез извършване на опис на апартамент в[жк], за което до длъжниците са изпратени призовки. Описът не се е състоял на посочената дата, поради което ЧСИ е разпоредил нова дата, на която да се извърши същият. Отново описът е пренасрочен поради неоткриване на длъжниците по изпълнителното дело. На 19.09.2012 г. е извършен опис на апартамента в[жк], за което от ЧСИ е издаден надлежен протокол. С молба от 09.10.2012 г. пълномощникът на взискателя е направил искане на основание чл. 432, т. 2 от ГПК ЧСИ да спре производството по изп. дело № 558/2009 г. предвид възможността за постигане на извънсъдебно споразумение между представители на банката и длъжниците. С протокол от 11.10.2012 г., изп. дело № 558/2009 г. е спряно по искане на взискателя. С молба от 20.03.2014 г. пълномощникът на взискателя е направил искане изпълнителното производство да бъде възобновено поради неизпълнение на сключеното извънсъдебно споразумение. Отново е изискана информация за банковите сметки на длъжниците, декларирани МПС-та и недвижими имоти, трудови възнаграждения. С молба от 08.05.2014 г. по молба на пълномощника на взискателя е направено искане за насрочване на нова публична продан на имота, ипотекиран в полза на взискателя по изп. дело № 558/2009 г. С разпореждане от 24.11.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се съобщи на длъжниците заключението на вещото лице за състоянието и стойността на недвижимия имот в[жк]. С искане, депозирано от длъжниците на 07.12.2017 г., е обективирана воля за прекратяване на изпълнителното дело. Същото е оставено без уважение от ЧСИ с мотив, че не са налице законовите основания за това. С протокол от 08.01.2018 г. ЧСИ е прекратил производството по изп. дело № 558/2009 г. поради настъпила перемпция. На 03.12.2018 г. от процесуалния представител на взискателя е депозирана молба с искане да й бъдат върнати изпълнителния лист в оригинал и заповедта за изпълнение. ЧСИ е уважил молбата на взискателя. На 27.05.2019 г. по изп. дело № 558/2009 г. е приложено уведомление за опис на недвижимо имущество по изп. дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В., с което уведомява, че на 27.05.2019 г. пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на недвижимо имущество, представляващо апартамент № 19 в[жк]. По молба, депозирана на 18.02.2019 г. е образувано изп. дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В.. Приложени са изпълнителен лист от 29.10.2009 г. и заповед за незабавно изпълнение, постановени по гр. дело № 1075/2009 г. по описа на РС - Петрич. Разпоредено е да се изискат справки за притежавани от длъжниците МПС, банкови сметки, имоти. Със запорни съобщения е наложен запор на сметките, открити на името на В. Ц. в четири банки, на сметките открити на името на В. Ц. в една банка и на сметките, открити на името на К. Ц. в четири банки. Наложени са запори върху трудовите възнаграждения на К. Ц. и върху пенсията на В. Ц.. С искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията [населено място] е разпоредено да се впише възбрана върху недвижимо имущество, собственост на В. Ц., представляващо апартамент № 19, находящ се в [населено място],[жк]. Изискана е информация по отношение на този имот от Служба по вписванията относно наложени вещни тежести, а от [община] удостоверение за данъчна оценка. С протокол за опис на недвижими имущества от 27.05.2019 г. апартаментът е описан. С резолюция от 17.06.2019 г. “Макроадванс“ АД е конституиран като взискател по изп. дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В.. С уведомление за обявена публична продан, взискателят е уведомен, че е насрочена публична продан на процесния имот, като е посочено, че продажбата ще продължи един месец. На 22.08.2019 г. ЧСИ В. с нарочен акт е разпоредил публична продан на процесния имот. Публичната продан е била разгласена с протокол от 27.08.2019 г. До длъжниците са били изпратени съответните съобщения. На 19.08.2020 г. е предявен настоящия отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. Въззивният съд е приел за правилна практиката, че отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, има обратно действие. Посочил е, че в случая давността не е спряла да тече по време на висящността на изпълнително дело № 558 от 2009 г. Изложил е, че страните признават и не спорят относно факта, че последното извършено изпълнително действие, което е прекъснало давността досежно вземанията на банката, е описът, осъществен на 19.09.2012 г., от която дата съдът е приел, че е започнала да тече новата давност - 3 години за лихвата и 5 години за главницата, която е изтекла на 19.09.2015 г., съответно - на 19.09.2017 г. Приел е, че перемпцията, независимо кога е настъпила - 19.09.2014 г. или 08.01.2018 г., е без правно значение за започването, спирането, прекъсването или изтичането на погасителната давност. При това положение съдът е приел, че претенциите на ищците са основателни, защото вземанията, за които е бил издаден изпълнителният лист по ч. гр. д. № 1075 от 2009 г. на РС - Петрич /заповедта за незабавно изпълнение по него е влязла в сила на 10.11.2010 г., за което има безспорни данни в кориците на изпълнително дело № 558 от 2009 г. на ЧСИ Ц./, действително са се погасили по давност далеч преди образуването на изпълнително дело № 181 от 2019 г. на ЧСИ Б. В..

С определение № 138 от 13.04.2022 г., постановено по гр. д. № 3865/2021 г., ВКС, ІV гр. отд. е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателен акт по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с приемането на ТР № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС. Впоследствие производството повторно е спряно до приключване на тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Последното е приключило с постановяване на ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 год.

По допускане на въззивното решение на касационно обжалване ВКС, състав на трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, има обратно действие като е постановил своя съдебен акт, изхождайки от правния извод че давността не е спряла да тече по време на висящността на изпълнително дело № 558 от 2009 г., както и че в тази връзка приложимият срок по отношение на лихвите е 3 годишен, а за главницата 5-годишен. Въззивният съд, потвърждавайки решението на РС – Петрич, е приел, че ищците не дължат на Банката както парична сума в размер на 16 808,64 /шестнадесет хиляди осемстотин и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, произтичаща от Договор за кредит № HL19892, сключен на 01.03.2007 година, така и „породената от договорното задължение законова лихва в размер на 13 983,78 лева“, които задължения са по справка издадена от ответната страна по изп. дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В..

При тези решаващи мотиви на въззивния съд, въззивното решение следва да се допусне на касационно обжалване за проверка на неговата вероятна недопустимост, както и по поставения в изложението въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК и в тази връзка дали даденото с т. 10 от ТР № 2/2015 г. разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това?“. След постановяването на ТР №3/23 г. по т. д. №3/20 г. ОСГТК, до приемането на което производството по настоящото дело е било спряно, обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на изводите на въззивния съд с приетото в ТР №3/23 г. ОСГТК, а именно: „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.“

Въззивното решение не следва да бъде допуснато на касационно обжалване на посоченото от касатора основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно приложимия срок /три или пет години/, при който се погасява по давност вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Касаторът твърди, че по този въпрос не е налице съдебна практика и въвежда като допълнителна предпоставка за допускане на решението на касационно обжалване - чл. 280, ал. , т. 3 ГПК, твърдейки, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Настоящият съдебен състав констатира, че след депозиране на касационната жалба са постановени решения на ВКС по чл. 290 ГПК по този въпрос, а именно: решение по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 1030 по описа за 2022 г. на IV г. о. на ВКС, решение по гр. дело № 1767 по описа за 2023 на IV г. о. на ВКС - т. е. налице е съдебна практика на ВКС по така поставения от касатора въпрос, която ще бъде съобразена от касационната инстанция по съществото на спора.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 257/24.06.2021 г., постановено по гр. д. № 429/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград.

Указва на касатора “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК[ЕИК], действащ чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и Иванова“, представлявано от адвокат Х. И. от САК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесе държавна такса в размер на 615.85 лева за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд, както и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а производството пред касационния съд прекратено.

При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: