Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу Определение № 2343 от 12.06.2013г. по въззивно т. д.№ 1007/2013г. на Варненския ОС, в частта за връщане на жалбата на дружеството, насочена срещу Решението на Варненския РС с което е прието за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 415 и чл. 420 ГПК, че [фирма] дължи на ищеца [фирма], София сумата 528лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в заповедното производство.

За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел, че подадената въззивна жалба срещу решението на районния съд, с което се е произнесъл по установителния иск за дължимост на сторените в заповедното производство разноски следва да бъде квалифицирана като частна жалба по чл. 413 ГПК. Мотивирано е, че разноските в заповедното производство могат да бъдат предмет само на частна жалба по реда на чл. 413 ГПК, но не и предмет на установителния иск на кредитора, който има за предмет съществуването на самото вземане. Прието е, че частната жалба е просрочена като подадена след изтичането на преклузивния срок и е постановено връщането й.

С подадената пред ВКС частна жалба се иска отмяна на обжалваното определение. Поддържа се, че при предявен иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение кредиторът следва да установи съществуването както на самото вземане, така и на това за разноските, които са му присъдени в заповедното производство. И тъй като дружеството-длъжник е подало възражение по чл. 414 ГПК и срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, предмет на произнасяне от първоинстанционния съд е и тази сума, включена в издадената заповед за изпълнение, поради което следва да бъде разгледана по същество въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което установителният иск за дължимост на разноските е уважен.

От насрещната страна отговор на частната жалба отговор на частната жалба не е депозиран в срока по чл. 276 ГПК.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ГПК.

Въпросът за допустимостта й е предмет на т. 8 от Тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, Гражданска и търговска колегия, по което предстои произнасяне.

Това обуславя необходимостта от спиране на производството по настоящото дело по аргумент от разпоредбата на чл. 278, ал. 4 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Спира

производството по ч. т.д.№ 3022 по описа за 2013г. до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по посочения процесуалноправен въпрос, предмет на т. 8 на образуваното тълкувателно дело № 4/2013г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.