1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 673

София, 30.09.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

– Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията

Петрова

ч. т.д. № 3022

по описа за 2013

год . за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу Определение № 2343 от 12.06.2013г. по въззивно т. д.№ 1007/2013г. на Варненския ОС, в частта за връщане на жалбата на дружеството, насочена срещу Решението на Варненския РС с което е прието за установено по иска с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.420 ГПК, че [фирма] дължи на ищеца [фирма], София сумата 528лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в заповедното производство.

За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел, че подадената въззивна жалба срещу решението на районния съд, с което се е произнесъл по установителния иск за дължимост на сторените в заповедното производство разноски следва да бъде квалифицирана като частна жалба по чл.413 ГПК. Мотивирано е, че разноските в заповедното производство могат да бъдат предмет само на частна жалба по реда на чл.413 ГПК, която в случая е просрочена като подадена след изтичането на преклузивния срок и е постановено връщането й.

С подадената пред ВКС частна жалба се иска отмяна на обжалваното определение. Поддържа се, че при предявен иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение кредиторът следва да установи съществуването както на самото вземане, така и на това за разноските, които...