Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. С. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 145/2022

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Софтранском“ ООД, ЕИК [номер], подадена чрез пълномощника адвокат Д. Д. против решение № 6061 от 26.10.2021 г. по адм. дело № 7094/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1040-21-453/19.06.2020г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № 29457/21.05.2020 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ София-град, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че с оглед на събраните по делото доказателства съдът неправилно е приел, че пострадалият е направил отклонение от маршрута си по служебни причини. Счита, че в случая не са налице предпоставките на чл. 55 от КСО за приемане злополуката за трудова. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски.

Ответникът - директора на ТП на НОИ – София град чрез юрисконсулт Е. В., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците – Г. А. и М. А., действащи чрез своята майка и законен представител Ц. З., и А. А. действащ лично и със съгласието на своята майка Т. А., чрез пълномощника адвокат П. Смолички, а в съдебно заседание чрез адвокат С. С. изразяват становище за правилност на първоинстанционното решение. Претендират присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на „Софтранском“ ООД против решение № 1040-21-453/19.06.2020г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № 29457/21.05.2020 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ София-град. Приел е, че са налице всички предпоставки по чл.55, ал.2, т.1 от КСО за определяне на злополуката като трудова. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че с декларация за трудова злополука № 316/07.04.2020 г. наследникът на пострадало лице С. А. - А. А. е декларирал в ТП на НОИ София-град настъпила на 25.02.2020 г. злополука с баща им. Съгласно чл. 59 от КСО по постъпилата декларация е открито досие № 29457. В хода на разследването са събрани множество доказателства. От Констативен протокол № К-110/25.02.2020 г. на ОПП-СДВР се установява, че на 25.02.2020 г., в гр. София, около 16,40 часа лек автомобил „Ф. Т. с per. [рег. номер на МПС] с водач С. А. се движил по АМ „Струма“ с посока от гр. София към гр. Перник, като в района на 3-ти километър участвал в ПТП с движещия се пред него в дясна пътна лента специален автомобил „Мерцедес 2540 Л“ с per. [рег. номер на МПС] с водач П. Т.. След настъпилото ПТП лекият автомобил „Ф. Т. се отклонил вляво и се ударил в еластична преграда /мантинела/. В следствие на ПТП, Анев получил тежка черепно-мозъчна травма, която довела до смъртта му. Съставен е протокол № 19/14.05.2020 г. за резултатите от разследването по инцидента, извършено от представители на ТП на НОИ София-град, ДИТ-София и „Софтранском“ ООД. С вх. № 5101-21-316#5/19.05.2020 г. е постъпило възражение от управителя на дружеството, в което е посочено, че няма данни, от които да се приеме, че основното място за живеене на пострадалия е в [населено място], община Перник.

Издадено е разпореждане № 29457/21.05.2020 г. от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е прието за трудова злополука претърпяното на 25.02.2020 г. от С. А. увреждане, като е посочено, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 от КСО. По жалба на дружеството с решение № 1040-21-453/19.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град разпореждането е потвърдено, като е направен извод, че са налице всички предпоставки, съдържащи се в чл. 55 КСО, за да бъде квалифицирана злополуката като трудова.

В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите С. С., М. М. и М. М., като настоящата инстанция кредитира показанията на същите като обективни и непротиворечиви. По делото е приета още съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно изготвена от лице с нужните познания в областта.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието трудова злополука е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за трудова, следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице;2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице. Неоснователни са наведените оплаквания за недоказаност на обстоятелството, че пострадалото лице е направило отклонение от обичайния си път не по служебни причини. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова по смисъла на ал. 1 и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. От приложените по делото доказателства: служебна бележка удостоверяваща основното място на живеене на пострадалия и декларация от Ц. З., с която починалият е живеел на семейни начала следва, че С. А. в деня на злополуката е минал по обичайния си път на връщане от работа към мястото си на живеене, макар и не по най-краткия такъв. Тъй като в закона няма и подобно изискване, обстоятелството, че пътят на придвижване на починалия не е бил по възможно най-краткия маршрут, не води до липсата на осъществен фактически състав на трудова злополука по чл.55, ал.2, т.1 КСО. Налице са данни, че маршрутът на отиване/прибиране на лицето д/от работа включва участък от магистрала „Струма“, където е настъпило и увреждането. От показанията на свидетеля Савов е видно, че в деня на злополуката Анев е закарал свидетеля Савов след края на работния ден в сервиз в ж. к. „Дружба“, за да може свидетелят да вземе оставения там за ремонт камион, а направеното отклонение е било по служебни причини, макар и след края на работното време като пътят на отклонение включва като възможен маршрут пътят на загиналия до мястото където живее. Това отклонение не е необосновано, а също е било в интерес на работата. Освен това злополуката не е настъпила по маршрута на отклонението към кв.“Дружба“, а на 3-ти км по автомагистрала „Струма“, което е безспорно участък от обичайния път на пострадалия от местоработата му до основното място на живеене. Установено е, че злополуката е настъпила поради неблагоприятно и независещо от пострадалия стечение на обстоятелствата.

Не се споделя твърдението на касатора за необоснованост на обжалваното решение, поради неправилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от подобно естество не са допуснати в първоинстанционното съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Настоящият съдебен състав споделя преценката на първоинстанционния съд относно анализа на доказателствата (писмени и гласни), като обективна и надлежно аргументирана.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претендираните съдебни разноски от страна на жалбоподателя не следва да бъдат уважени. Претенцията на ответника – ТП на НОИ София-град е основателна и предвид разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.24 от НЗПП, следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева. Искането на ответниците Г. А., М. А. и А. А. по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. По делото са представени договори за правна защита и съдействие от 13.12.2021г. и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът „Софтранском“ ООД следва да заплати възнаграждение на адвокат П. Смолички, в размер на 500,00/петстотин/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6061 от 26.10.2021 г. по адм. дело № 7094/2020 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Софтранском“ ООД, ЕИК [номер], да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100,00/сто/лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Софтранском“ ООД, ЕИК [номер], да заплати на адвокат П. Смолички адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 500,00/петстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова