Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

гр.София, 15.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2680/ 2016 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 747/ 25.10.2016 г., постановено по настоящето дело, по жалби на А. И. Г. и на [фирма], [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд № 65 от 29.03.2016 г. по гр. д.№ 61/ 2016 г., с което са уважени предявените от А. И. Г. против [фирма] искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 63/ 29.06.2015 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 2 217, 96 лв, като последният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 039, 36 лв.

По жалбата на ищеца Г. обжалването е допуснато при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд, при непълнота на доклада на първата инстанция относно подлежащите на доказване факти, разпределението на доказателствената тежест и наличието на доказателства за правопораждащите твърдения, да осигури възможност на страните да посочат относими доказателства. Въпросът е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 2. Според даденото задължително за всички съдилища тълкуване, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при...