Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Г. ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 273 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Габрово срещу Решение № 152/18.11.2021г., постановено по адм. дело № 233/2021г. по описа на Административен съд – Габрово, с което e отменена Заповед за налагане на санкции № 07/РД-26-ЗСЛЗ-173 от 02.08.2021 година, издадена от Директора на РЗОК – Габрово. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като издаден в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р С. Х. ЕООД, [населено място], представлявано от управителя д-р П. Ц., чрез процесуален представител адв. С. Б., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № 07/РД-26-ЗСЛЗ-173 от 02.08.2021 година, издадена от Директора на РЗОК – Габрово, с която са констатирани 5 нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 292, т. 6, б. „б“ от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 година за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 година (НРД за МД 2020 – 2022 година), във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, изразяващи се в дехоспитализация на пациенти директно от ОАИЛ, а не от съответните отделения според основните заболявания, като по този начин не е изпълнено задължителното условие за завършена КП № 114 „Интензивно лечение на коматозни състояния, неиндицирани от травма“ от Приложение № 17 към НРД за МД 2020 – 2022 година. Санкциите „финансова неустойка“, всяка в размер на 200 (двеста) лева, са наложени на основание чл. 414, ал. 3 НРД за МД 2020 - 2022 година и по реда на чл. 432, ал. 3 ЗЗО, като в оспорената заповед е визирано, че фактическите основания и мотивите за издаването ѝ са изчерпателно посочени в Протокол № 125 от 24.06.2021 година. Издателят на заповедта приема за правилни и доказани констатациите на контрольорите по установените 5 случая, като се позовава на раздел ІІ. Индикации за хоспитализация и лечение на КП № 114, т. 4 „Дехоспитализация и определяне на следболничен режим“, в която е посочено, че пациентът постъпва в съответната клиника/отделение за лечение на основното заболяване, като клиничната пътека се счита за завършена при превеждане болния от КАИЛ/ОАИЛ.

Първоинстанционният съд отменя заповедта за налагане на санкции, въпреки формирания извод, че лечебното заведение не оспорва констатациите, че посочените с № на ИЗ пациенти са изписани от ОАИЛ, без да са превеждани в съответната клиника/отделение за лечение на основното заболяване. Във връзка с горното са изложени мотиви относно липсата на посочване по отношение на процесните пациенти кое е основното им заболяване, което е подлежало на лечение. Изведено като показателно е обстоятелството, че за пациент с ИЗ № 3913/2020г. не са конкретизирани придружаващите заболявания. За останалите 4 случая, в които има посочване на придружаващи заболявания, съдът приема, че посочването им не е достатъчно, защото не става ясно кое е основното заболяване, каква е неговата връзка с настъпилото коматозно състояние и е ли това основно заболяване /ако е налице такова/ във фаза, изискваща болнично лечение.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил ясни фактически основания за издаване на заповедта, като се е задоволил единствено с позоваване на констатациите от протокола за извършената проверка, които са оспорени от страна на лечебното заведение и не са потвърдени от Арбитражна комисия. Допуснатото нарушение първоинстанционният съд намира, че е съществено и обуславящо отмяна на това основание на оспорения акт.

Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

С. З. № 07/РД-25-125 от 26.04.2021 година директорът на РЗОК - Габрово нарежда да се извърши тематична, извънпланова, вторична проверка на лечебното заведение за болнична помощ МБАЛ „Д-р С. Х. ЕООД, [населено място] за контрол на Договор № 070247 от 24.02.2020 година и Допълнително споразумение № 1 от 08.02.2021 година, в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД 2020 – 2022 година, Приложения № 17, 18 и 19 на НРД за МД 2020 - 2022 година и ЗЗО, във връзка с писмо на Управителя на НЗОК № 20-00-159 от 08.04.2021 година за отчетени клинични случаи по КП № 114 „Интензивно лечение на коматозни състояния, неиндицирани от травма“ през 2020 година.

За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № 125 от 24.06.2021 година и Протокол за неоснователно получени суми № 71 от 24.06.2021 година, и двата връчени на заместник-управителя на проверяваното болнично заведение.

Възражението на болничното заведение-жалбоподател с вх. № 07/11-01-259 от 01.07.2021 година е изпратено на Председателя на РК – Габрово на БЛС за разглеждане от арбитражна комисия. При липсата на произнасяне от арбитражна комисия в срока по чл. 75, ал. 7 ЗЗО, е последвало издаването на оспорената Заповед за налагане на санкция № 07/РД-26-ЗСЛЗ-173 от 02.08.2021 година от Директора на РЗОК – Габрово, в хипотезата на чл. 76, ал.4 ЗЗО.

При анализа на депозираното Възражение с вх. № 07/11-01-259 от 01.07.2021 година се налага изводът, че същото е насочено срещу Протокол за неоснователно получени суми № 71/24.06.2021г. с правно основание по чл. 76б, ЗЗО, като е формирано конкретно искане за отмяната му. По отношение на Протокол № 125 от 24.06.2021 година, в горното възражение е обективирано едно изречение, в което се заявява несъгласие с констатациите, без да са посочени конкретни обстоятелства и ангажирани доказателства, опровергаващи фактическите установявания от органа. Липсата на конкретни доводи, изложени от страна на лечебното заведение, обуславя невъзможността административния орган да обсъди и обори бланкетно наведените възражения по констатациите на протокола от проверката.

В контекста на изложеното, развитите от първоинстанционния съд изводи относно допуснато от административния орган съществено нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при издаване на оспорената заповед за налагане на санкции, с оглед позоваването му на констатациите от протокола за извършената проверка, са неправилни. Относно възможностите за препращане в мотивите на административния акт към констатации, съдържащи се в друг документ, следва да се съобрази задължителното тълкуване на закона, дадено в Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на санкции могат да се съдържат и в друг документ, който предхожда издаването на оспорения акт.

При постановяване на обжалваното решение, административният съд не е изложил мотиви относно материалната законосъобразност на акта. Постановената отмяна на заповедта за налагане на санкции, при липса на собствени фактически установявания и правни изводи на съда досежно материалната законосъобразност на оспорения акт, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт.

Предвид горното, настоящата инстанция намира, че в първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на съдебно решение по чл. 209, т. 3, пр. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане при произнасяне от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото след установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът следва да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 152/18.11.2021г., постановено по адм. дело № 233/2021г. по описа на Административен съд – Габрово.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. С. п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ